/КРОСС/ Министър Горанов да си в тия времена. Да кроиш бюджет, от който зависи как ще живее целият народ, а същият този народ през това време да е изцяло погълнат от съвсем други теми. Например като тази дали Волен Сидеров се прави на психясал или си е искрено луд. Или пък къде-къде по-вълнуващата тема от какво разстояние може да се извърши успешно убийство с гранатомет. Още по-интересни стават темите, като се съчетават, тъй че народът се занимава и с въпроси като: защо вероятността да убиеш неволно мигрант с рикошет е по-голяма, отколкото да улучиш октопод с нарочен и насочен изстрел с гранатомет? Също така: Ако юмрукът, който получи Волен Сидеров беше уговорен, но трябваше да даде повод да се говори, че някой иска да го убие, то дали гранатата срещу Алексей Петров трябваше да стигне до него или точно обратното, след като му даде повод да говори, че е станал мишена погрешно?

Кой ще ти слуша в такива бойни времена думички като актуализация, да речем. Актуализация на бюджета - ами, скука. Не съм съвсем права, Румен Гечев и слуша, и говори. Само че кой пък слуша Румен Гечев, като знае, че когато нещата зависеха от него, не бяха толкова добре, че да има основание да учи другите. Думата „дефицит" е още по-малко вдъхновяваща. Колко е дефицитът за тази година, вярно ли е, че една част от него ще бъде прехвърлена за следващата, за да се спазят формално критериите и да се скрие истинското състояние на нещата? - това са досадни въпроси в сравнение с въпроса дали бебето на Сидеров плаче от колики и с това принуждава баща си да бодърства из улиците.

Каква пък досада е да се прецени дали планираните в бюджет 2016-та приходи са нереално завишени, да не говорим. Велика скука е да слушаш някакви хора да обясняват, че държава, която е отписала икономиката и залага само на акцизи и данъци, рано или късно стига там, където вече стигна Гърция. Пък и как да разбереш има или няма икономика, ако едните твърдят едно, а другите друго. Ще ви кажа един лесен обиколен начин - отидете в най-близкия районен съд и попитайте някой съдия по граждански дела с какво се занимава. Колкото по-малък е градът, толкова по-сигурно е, че отговорът ще е: с бракоразводни дела и тук-там с по някое домашно насилие. Търговски спорове? Няма такова нещо. И как да има, като няма икономика.

Докато горе се водят спорове как да се реформира съдебната система, долу тя сама се е реформирала, като просто е станала излишна - няма икономика, която да кара хората да търсят уреждане на спорове, няма жалби в полицията от битови кражби, защото хората изобщо не вярват, че нещо ще последва след жалбата, следователно няма и дела.

Да обобщя: животът долу няма много общо с правенето на бюджета горе, защото ние, които догодина ще живеем според този бюджет, през това време сме заети с по-интересни случки от някакви цифри в колонки. Оттук нататък обясненията за това разминаване се разклоняват в две версии. Първата е конспиративна: винаги, когато става нещо, което трябва да бъде скрито-покрито, се организира събитие, приковаващо вниманието към себе си и отвличащо публиката към неустоими зрелища. Втората е народопсихологическа: Никаква конспирация няма, просто живеем в хаос, но има хора, които бързо се ориентират в хаоса и сръчно насочват вниманието към случайни ситуации. Ако вярваме в конспирационните теории, то значи да признаем, че за нищо друго не ни бива, но по бог знае каква причина сме гениални конспиратори. Как така конспирациите ни са винаги на много високо равнище, а всичко останало ни е на дъното?

Това са двете версии за нашето колективно прехласване в странични случки, събития и хора. Едната ни обрисува като жертви на гениални конспиратори, а другата като публика на схватливи хитреци. Конспирационната теория има повече привърженици, това се вижда и с просто око в социалните мрежи, и с просто ухо във всекидневните разговори. Тя е и безспорно по-привлекателната, по-утешителната. Освобождава ни от отговорност - какво можем да направим ние срещу великите конспиратори? Нищо не можем да направим, защото нищо не зависи от нас. В същото време ни освобождава и от чувство за вина. И най-важното - не посяга на легендите, които сме изградили за себе си. А легендите ни обикновено са прекрасни: ние сме умни, работливи, образовани, но живеем по този начин, защото сме жертви на конспирацията.

Втората версия - че живеем в хаос, който някои употребяват хитро, не е така уютна и в нея вярват по-малко хора, по-взискателни към себе си, по-готови да се противопоставят и действат. Но дори и те в определени моменти се уморяват от това вечно покриване на всяка обществено значима тема с някакъв циркаджийски сюжет и започват да допускат, че конспирациите не са чак такава илюзия и може би все пак ги има. Честно е да оповестя, че принадлежа към тази втора група.

Случайно ли Волен Сидеров реши да влезе в НАТФИЗ в нощта на изборите? Не знам. Случайно ли атентатът срещу Алексей Петров беше между двата тура на изборите и по време, по което трябваше да се говори най-много и преди всичко за актуализацията на тазгодишния бюджет и за философията на бюджет 2016? Не знам. Но мисля, че в крайна сметка това няма значение. Дали е добре замислена конспирация или хитро усвоена случайност, няма никакво значение, ако ние не реагираме като лесна публика. Дали циркът е докаран нарочно на площада или е случайно минаващ, какво значение има, ако ние избираме кое ни е важно - изборите или Сидеров, бюджет или гранатомет?

Веселина Седларска 

„Редута"