/КРОСС/ Всички обичаме да се възхищаваме колко подредено и удобно е в Швейцария. Как са си направили спокойна и богата държава, която старателно пазят от всички сътресения. Нека обаче да припомня, че на последните парламентарни избори в Швейцария победи Швейцарската народна партия, която е открит противник на мигрантите, както и на влизането на страната в ЕС. Партията спечели с резултат, който е най-добрият за последните 100 години. Може би защото цялата кампания на тази партия премина под лозунгите за ожесточаване на мерките срещу мигрантите. Според швейцарците емигрантските семейства трябва да бъдат изхвърляни веднага, ако дори само един от членовете на семейството извърши някакво престъпление. Също така, основна теза на въпросната Швейцарска народна партия е, че чужденците в страната носят отговорност за голяма част от престъпленията на територията на Швейцария. Определено повечето швейцарски граждани споделят тази теза, след като са гласували именно за тази партия. Интересен ми е този парадокс, че когато Швейцария не желае бежанци, никой не обвинява швейцарските ръководители в расизъм, национализъм, ксенофобия, ислямофобия и т.н. както това се случва, когато Унгария защитава своя суверенитет. Никой не обвинява също така и Полша, че твърде много недолюбва бежанците. Струва ми се, че торбата с етикетите се изважда по съвсем други критерии. А Мартин Шулц, като представител на брюкселската неадекватна на реалните проблеми върхушка, практически не си дава сметка кого и какво точно обслужва като заявява, че всеки, който иска със сила да спре потока на бежанци в Европа е „позор за Европа". Ето, че обърнатите псевдопонятия на пропагандата и хибридните войни доведоха до това самосъхранението да се нарича „позор", а разграждането да се нарича „морал". Това е същото, с което войната напоследък се нарича демокрация. Избиваш милиони, а казваш, че градиш демокрация. Психологическият ефект е такъв, че никой не смее да се обяви срещу „демокрацията". Наистина невероятно оръжие - да променяш смисъла на реалността в главите на хората. Словото, макар и измамно, наистина конструира свят, така както е описано в Библията. Проблемът с бежанците изобщо не е затихнал и германските специални служби са притеснени за бъдещето на Германия, пише „Ди Велт". Германските експерти по сигурността казват, че в Германия се внася „ислямски екстремизъм, арабски антисемитизъм, национални и етнически конфликти на други народи, както и друго разбиране за човешките права и обществото". Според Ангела Меркел, единственият начин Европа да се справи с бежанците, е да се договори с Турция, турската държава да бъде филтър за бежанците към Европа. Или казано в скоби, Турция да престане да пуска бежанци в Европа срещу реално придвижване на перспективата й за евроинтеграция. За съжаление визитата на Меркел в Турция се оказа абсолютно безрезултатна. Турция прекрасно осъзнава своя изключителен коз за рекет по отношение на клапана с бежанците и смята да го използва, когато и за каквото й е удобно. Въпросът е, че Турция отдавна приключи с прицелването си в ЕС. И Европа не може повече ефективно да използва тази стара и банална примамка спрямо Турция. Днешната модернизация на Турция е проект на Западния свят, в Турция е инвестирано много, включително в иконата Ататюрк. Но в турското самосъзнание тлее самочувствието на империя и Турция винаги ще прави опити да се измъкне от западния намордник, винаги ще бъде своенравна, винаги ще бъде и фактор, дори когато е поставена в ролята на инструмент. Най-малкото: Турция е много сериозна военна сила. И при днешното прекрояване на границите всички съседи на Турция би трябвало да са сериозно притеснени. В момента Турция поставя на колене Европа. Утре един терористичен акт в Европа ще направи европейците още по-компромисни и готови да компенсират Турция с цената на нейните желания. На този заплашителен фон, последна грижа на българския политически елит е националната сигурност на страната ни. Като нямаме армия, поне да имаме дипломация. За съжаление у нас некадърността и липсата на ум се предпочита, което напълно устройва всички външни фактори и дори се поощрява от тях в хода на хибридните войни - и от запад, и от изток, и от юг. България се унищожава от образованата посредственост. Която е част от подмяната на „позора" с „морала".

Калина Андролова

БНР, „Деконструкция"