/КРОСС/Нищо не излага по-ясно на показ липсата на стратегическо мислене на Вашингтон от промяната в подхода на САЩ към Сирия. До миналата седмица президентът Барак Обама непреклонно твърдеше, че нито един американски войник няма да стъпи на сирийска земя. Сега той открехна вратата с дислоцирането на 50 американски командоси, пише Едуард Лус във в. "Файненшъл таймс".

Малко вероятно е да спре дотук. Обама многократно бе сварван неподготвен от чужди действия в Сирия, най-вече на руския президент Владимир Путин. Реагирането постфактум при управление на кризи е рецепта за рискована промяна на мисията.

Ако Обама не поеме инициативата, САЩ може да бъдат въвлечени във война, която не могат да спечелят. Няма заместител на стратегията. До момента политиката на Обама за Сирия се води с адвокатски подход, при който всяко развитие на събитията се третира поотделно.

Проблемът с адвокатите е, че понякога пропускат общата картина. Преди две години Обама обяви, че има "червена линия" за използването на химически оръжия от Сирия и пропусна да вземе мерки, след като тази граница бе прекрачена.

Последиците от шикалкавенето му продължават да се отразяват на действията на други столици - от Москва до Рияд. Блъфът на Обама бе разкрит и той се огъна. Няма как да не признаем, че много навреди на репутацията на САЩ.

През 2013 г. Путин бе този, който спаси Обама, като убеди режима на Башар Асад да предаде запасите си от химически оръжия. По ирония на съдбата днес Обама колебливо се включва в сирийския конфликт като реакция на действията на Путин.

Всеки ход на САЩ е закъснял, колеблив и подвеждащ като решение.

Същият този подход на постепенно засилване на действията като реакция на чуждите накара Обама миналата година да започне програма за обучение на "умерени" сирийски бунтовници за 500 милиона долара. Същото важи за решението му да призове за сваляне на Асад. Също като химическата "червена линия" на Обама и двете позиции изглеждаха слаби.

Какво могат да постигнат 50 американски командоси? Не кой знае какво, ако няма по-обща стратегия.

Защитниците на Обама настояват, че преговорите тази седмица във Виена, в които ще са представени и Иран и Саудитска Арабия, представляват стратегия за Сирия. Президентът на САЩ правилно предпочита да договори политическо решение, вместо да се опитва да налага военно.

Той обаче не може да постигне целите без средства. Няма такова нещо като мирен процес, който се разминава със ситуацията на терен. Колкото по-силно е военното ти присъствие, толкова по-силни карти имаш на масата за преговори.

Путин има много повече такива карти, отколкото преди няколко седмици. Той също така е по-добър покерджия от Обама. Как ще постъпи Обама, ако Путин откаже сделка? Ще покачи ли залозите? Или ще остави Путин да поеме инициативата?
Всеки от вариантите за Обама си има слаби страни. Ако засили намесата на САЩ, рискува да навлезе в тресавище.

Най-очевидният ход би бил да се създаде безопасна зона в Сирия по границата с Турция. Той е подкрепян от Хилари Клинтън, настоящ водач в надпреварата за номинацията на Демократическата партия за кандидат-президент на САЩ.

Предимството е, че това ще даде на изселените сирийци обезопасено място чрез създаване на зона, забранена за "Ислямска държава" и режима в Дамаск.

Този ход обаче е много рискован. За да се реализира, ще е необходимо да има гарантирана от САЩ забранена за полети зона, в която да не се допускат руски и сирийски самолети. Путин със сигурност ще подложи решимостта на Обама на изпитание. Ще са нужни и многочислени сухопътни сили, които да охраняват границите на тази безопасна зона. Дори ако допуснем, че Обама успее да убеди арабските си съюзници като Йордания и Саудитска Арабия да осигурят войски, пак ще се наложи драстично увеличаване на военното присъствие на САЩ.

Другият вариант е все така да се прави възможно най-малко, което е и инстинктивната нагласа на Обама.

Предимството за бездействие на САЩ е, че Путин ще трябва сам да се оправя с последиците от намесата си. Първите няколко седмици от руските бомбардировки протекоха по план. Режимът на Асад вече не е изправен пред колапс, а Русия утвърди геополитическата си значимост и съживи военноморското си присъствие в Средиземно море. Сирия обаче ще става все по-трудно място за Путин с течение на времето. Би било изкушаващо да се изчака руските човешки загуби да нараснат и тогава Путин да бъде поканен да се върне на масата за преговори.

Това обаче също си има цена. Пасивността на Обама навреди на авторитета на САЩ в Близкия изток. Бежанската вълна разпали популизма в Европа. Най-близкият съюзник на Обама - Ангела Меркел, има проблеми. САЩ не могат да си позволят сирийското кръвопролитие да продължи и през 2016 г.

Най-лошото нещо би било да се заеме изчаквателна позиция с надеждата, че ще се случи възможно най-доброто. Тогава други ще диктуват темпото на събитията. Ако американските командоси не успеят да спрат "Ислямска държава", Пентагонът ще се оплаче, че му липсват нужните инструменти.

Председателят на Комитета на началник-щабовете Джоузеф Дънфорд пое поста ден след началото на руските въздушните удари. "Ако има държава, която да е заплаха за съществуването на САЩ, бих посочил Русия", каза той.

Американските генерали умеят да издействат от Обама пращането на повече войски в Афганистан, Ирак, а сега и Сирия. Вероятно ще опитат пак.

Историята показва, че за Обама ще е трудно да им откаже. Както гласи сентенцията, "По-добре някакъв план, отколкото никакъв". Време е Обама да създаде свой собствен.