/КРОСС/ БНБ не е имала стратегия за надзор на банките, липсвал е ред, а планирането е субективно.

Това са част от изводите на одитния доклад на Сметната палата за ефективността и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Централната банка за периода от 1 януари 2012 г. - 31 декември 2014 г., съобщава Епицентър.бг. 

В документа се казва, че надзорът не е бил достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване.

Основните изводи за осъществяване на контрола над частните търговски банки от бившия управител на БНБ Иван Искров и заместниците му са следните:

- Нормативно дейността е осигурена, има вътрешни правила за правомощията и процедурите на банковия надзор, но те не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление.

-Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор".

-Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес, поради което има риск надзорната дейност да не е ефективна. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор", е получил правомощия да прилага и неформални мерки за въздействие заедно с надзорните мерки, което освен че е в противоречие със Закона за кредитните институции, е и предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка. Същият подуправител има право да предлага лице, което да го замества и то да е от по-ниска степен в йерархията, без заместването да е обвързано с конкретен обем на правомощията. Това създава риск за правилността и обективността на решенията, които са от изключителна компетентност на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор".

По отношение на планирането, одиторите на Сметната палата установяват, че Искров не е утвърдил ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорности. Още по -скандална е констатацията, че процесът по избор на банките, планирани за инспекции, не е документиран. Липсвали са и мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите, респективно кои рискови дейности на съответната банка са изключени от проверката и защо. В резултат е имало субективно планиране на тематични инспекции с ограничен обхват, без да се покриват адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, и така някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.

Сметната палата установява и съществени проблеми с административния капацитет на надзорната дейност. Шефът на „Банков надзор" е намалил броя на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор. Това е довело до паралелно извършване на инспекции на място и дистанционен надзор от едни и същи служители. Инспектори са осъществявали дистанционен надзор на повече от една кредитна институция. Пораждат се рискове да не бъдат установени грешки и отклонения в банките и се застрашава качественото осъществяване на дистанционния надзор и инспекциите на място.

През одитирания период броят на инспекциите на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките, с произтичащите рискове за качественото изпълнение на възложените функции и отговорности.