/КРОСС/ С 6 гласа на журито Матиас Енар бе избран за носител на най-престижната френска литературна награда през 2015 г.

"Изненадан съм и много щастлив", каза избраникът пред пресата.

Романът му "Компас" ("Boussole") е публикуван от издателство Actes Sud. 

Творбата на 43-годишния френски писател е посветена на сложните взаимоотношения между Изтока и Запада с множество културни отпратки. Темата е обща за четирите романа, достигнали до финала Енар получи 6 гласа от 10-имата членове на Академията "Гонкур". Наградата е основана от братята Едмон и Жул Гонкур, връчена е за пръв път през 1903-та. През изминалите 112 години паричното изражение на отличието се обезцени до едва 10 евро, но престижът му осигурява на носителите големи тиражи и съответно високи хонорари.

На финала на наградата стигнаха още авторите Еди Кадур, Тоби Натан и Натали Азулай, в чиито книги темата отново бяха отношенията на Европа и Ориента. Енар обаче е блеснал като познавач, тъй като дълго време е живял в Азия. Днес адресът му е в Барселона.

„За да спечелите „Гонкур", ви трябва "една история, стил, амбиция," обобщи Бернар Пиво, председател на Академията „Гонкур".

Финансовото изражение на наградата е символично - носителят й получава чек за десет евро. Предизвикателството е другаде: един роман подпечатан със знака Prix Гонкур, се продава средно в тираж 400 000 бройки и се радва на добра разгласа във Франция и всички френскоговорящи страни.

Роден през 1972 г. в Ниор, Матиас Енар принадлежи към тежката категория във френската литература /на български са излезли два от романите му: „Улица на крадците" и „Говори им за битки, за царе и слонове"/.
С "Компас" той иска да реабилитира Изтока, изправен пред клишетата на Запада, чрез историята на Франц Ритер, виенски музиколог,„мамино синче", който научава, че страда от тежко заболяване. В една безсънна нощ, той се връща назад към историята на живота си чрез безброй културни препратки.
Роман за ерудити, който изтощава четящия го - така го определя критикът Тиери Гандийо в рецензията си за "Компас", публикувана в Les Echos. "Този роман е като игра на домино, където препратките се повалят една друга. За да го четете не ви е нужен компас; той сочи към себеси."