/КРОСС/ Решението на румънския премиер Виктор Понта да подаде оставка може да не е последното му изпитание. Уличните протести през тази седмица бяха кулминацията на неколкомесечното напрежение, предизвикано от разследване за измама и корупция срещу премиера. Той обаче не е единствен. Политици, кметове, съдии и прокурори са обект на необичайна не само за Източна Европа, но и за целия свят атака срещу корупцията в страната. А този, който сваля скалповете, е тихата и скромна Лаура Кьовеши.

„Преди 2005 г. румънското правосъдие не беше независимо", казва 42-годишната Кьовеши в интервю преди оставката на Понта. „По тази причина никой нямаше куража да започне разследване срещу високопоставените политици", посочва тя.
През 2003 г. в Румъния беше основана антикорупционната агенция DNA и след няколко години тя успя да се съсредоточи върху крупната корупция - случаи, при които сумите възлизат на повече от 10 хил. евро, и започна да провежда успешни разследвания. Днес 120 прокурори работят по над 6 хиляди дела. Миналата година агенцията разследва 24 кметове, петима депутати, двама бивши министри, бивш премиер и над 1000 други, включително съдии и прокурори. Процентът на присъдите по тези дела е над 90.
Досега обаче Понта е най-голямата мишена. Според Кьовеши разследването срещу него е продължило около четири месеца и в крайна сметка е довело до повдигане на обвинения за измама, пране на пари и съучастничество в укриване на доходи, датиращи от 2007 и 2008 г., когато е работел като адвокат. Прокурорите се надяваха да разследват дейността му и като премиер на страната, но през юни парламентът отхвърли искането за сваляне на имунитета му. Румънците като че ли са впечатлени от дейността на DNA - според скорошно проучване 60% от тях вярват на службата, докато само 11% имат доверие в парламента.
Не всички обаче са доволни от DNA. Не минава и седмица, без Кьовеши да е нападната в медиите. След като беше официално обвинен, Понта разкритикува прокурора в съобщение във „Фейсбук", като заяви, че единственият проблем на Румъния е „манията на абсолютно непрофесионален прокурор, който се опитва да си създаде име, като си измисля факти и нереални ситуация отпреди 10 години".
Други пък повдигат въпроса за политическата мотивация на прокурорите от DNA, въпреки че службата разследва политици от двете страни на политическия спектър. Някои критикуват прибягването до подслушване на разговори, като намекват, че тези похвати са заети от страховитата служба за сигурност от времето на комунизма. Кьовеши отхвърля тези критики, като подчертава, че всяко записване на разговори е разрешено от съдия и че подобно наблюдение „е средство, използвано по целия свят, включително в страни от ЕС. Това е общоприет инструмент на прокурорите", обяснява тя.
Критиките и общественото внимание изглежда не се отразяват на Кьовеши. „Преди да стана главен прокурор на DNA, бях главен прокурор на Румъния в продължение на шест години. Така че през последните девет години имах достатъчно време да свикна с тези неща. За щастие, има хора, които ме хвалят, така, че нещата са балансирани", казва тя. Най-големите предизвикателства за прокурорите идват от политиците, добавя Кьовеши. „На всеки две седмици се опитват да прокарат закон за промяна на настоящите разпоредби. Опитват се да ограничат възможностите ни за разследване, да променят наказателния кодекс. Чудното е, че никога не се опитват да подобрят законодателството, за да ни помогнат повече", отбелязва прокурорът.
Силната подкрепа в Румъния и в ЕС затрудни опитите за възпрепятстване на работата и ограничаване на независимостта на DNA. „Всеки път, когато се опитват да приемат нов закон за ограничаването на възможностите ни, ние излизаме в публичното пространство и заемаме позиция", обяснява Кьовеши. Въпреки всичко, пред прокурорите остава дълъг път. През 2014 г. Румъния, наред с Италия, Гърция и България, бе наредена на последно място в ЕС според индекса за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл". За Кьовеши обаче работата й има смисъл. „Не мисля, че дейността на DNA е променила манталитета на румънските граждани. Сега обаче те знаят, че няма нужда да плащат подкупи, за да получат правата, които им се полагат", казва тя.

The Guardian

Превод: ИА „Фокус"