/КРОСС/ Народното събрание отхвърли със 159 гласа ветото на президента върху текстове от Закона за военното разузнаване. То се отнасяше до текстове, според които директор на разузнавателната служба може да бъде само висш офицер с над 10 г. стаж в системата за национална сигурност.

Предишният вариант на закона допускаше назначаването и на цивилен. Именно по него Бакалов бе назначен за директор на служба "Военна информация" на 19 май тази година.

Бакалов подаде оставка веднага след като в Народното събрание гласува текст, според който на шефския пост може да бъде само военен. Министърът на отбраната Николай Ненчев не му прие оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира, че президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето.

"Въвлечени сме в безсъдържателна и безсмислена дискусия", заяви бившият военен министър Ангел Найденов по време на дебатите за президентското вето върху Закона за Военното разузнаване.

Президентът е пристрастен в мотивите към ветото си. Аргументите са отстъпили на емоциите, коментира Найденов и подчерта че от това не печелят мотивите.

"Колко са ръководителите на аналогични служби на страни членки на НАТО, които са цивилни", попита червеният депутат.

Тезата, че шефът на военното разузнаване трябва да бъде военен, защити от парламентарната трибуна председателят на парламентарната комисия по отбрана ген. Михо Михов. „Не бива да се допуска партийно лице", каза той.
Ген. Михов призна, че наистина всеки министър в това число и този на отбраната си създава политически и дори партиен кабинет. „Народното събрание обаче не бива да допусне партизиране на една дирекция, която е толкова важна", категоричен е депутатът от АБВ и бивш шеф на Генералния щаб на Българската армия.

Според ген. Михов задължително шефът на военното разузнаване трябва да бъде човек от системата, за да може така да се мотивират и младите военни. „Трябва да мотивираме хората, че един висш военен може да достигне до това кариерно израстване", обясни председателят на парламентарната комисия по отбрана.
Той обърна внимание и на това, че разузнавачът е първият, който стои до главнокомандващия, защото те си говорят на един език, а си говорят на един език, защото са учили в едно училище.

„Това не е опит за партизация", намеси се и бившият седесар Методи Андреев, сега от ГЕРБ. По думите му всеки началник в определен период е бил партиен член.