/КРОСС/Проектът на МОН за въвеждането като обособена учебна дисциплина в българското училище на предмета „Гражданско образование" е писан прибързано, при видим дефицит на време за подготовката му, без експертни консултации със заинтересованите страни и при неотчитане на традицията и добрите практики в преподаването на граждански науки у нас.

Това посочват от Института за българска философска култура в отворено писмо до министъра на образованието и науката относно драстичното редуциране на часовете по учебните дисциплини от т. нар. „философски цикъл".

Членовете на Института имат резерви към това въвеждането като обособена учебна дисциплина в българското училище на предмета „Гражданско образование" да стане чрез драстично редуциране на часовете по учебните дисциплини от т. нар. „философски цикъл".

Г-н Министър, - пишат експертите - Както е добре известно, преподаването на „Граждански науки" като обособен учебен предмет е въведено в образователната ни система през 1896 година. Дисциплината се изучава в последния гимназиален клас - след обучението по психология, логика и етика (нравоучение). Тя е надстроена и социално-практически ориентирана част от цикъла „Философска пропедевтика" и обема 25% от неговия хорариум. Прехождането от собствено философските към гражданските науки в процеса на преподаването се е осъществявало през раздела „Практическа етика", центриран около длъжностите и отговорностите на човека към самия себе си (като дух и тяло), към рода и семейството, към гражданското общество и неговите структури, към държавата и изграждащите я институции. Уводът на предмета „Граждански науки" по същество е бил философско-исторически, а като методични единици, групирани около бинарната опозиция „гражданско общество - държава", са били включени въпросите за фамилията, отечеството, народа, политическата организация, държавата, за властта и нейните прояви, като се започне от бащината, майчината и съпружеската власт и се стигне до законодателната, изпълнителната, съдебната власт и пр. Сбито изложен това е българският опит, това е сегментът в образователната ни система, осигурил през първата половина на миналия век нравствения и граждански имунитет на българското общество.

Смятаме, че собственият ни български опит не е за пренебрегване - актуализиран и днес той би бил съзвучен със съвременната европейска педагогическа практика.

Не споделяме идеята въвеждането на учебния предмет „Гражданско образование" да се осъществи чрез дисбалансиране на преподаваните във философския цикъл дисциплини. Съдържателно, логико-методологически и дидактически това би подкопало основите, на които се надстроява преподаването на самите „граждански науки".

Вярваме, че МОН ще вземе окончателно решение след открит, добронамерен, професионално издържан дебат със заинтересованите страни за гражданското израстване на младите българи в духа на общочовешките ценности, завършва писмото, подписано с пожелание за успех и готовност за сътрудничество от проф. дфн Нина Димитрова, проф. дфн Венцеслав Кулов, проф. дфн Атанас Стаматов, проф. дфн Добрин Тодоров, проф. д-р Христо Тодоров, доц. д-р Ясен Захариев, доц. д-р Христо Стоев и гл.ас. д-р Бисера Колева.