/КРОСС/Културата и информираността в областта на детското психично здраве в България винаги е била и продължава да бъде много ниска, а внимание върху психичното здравните проблеми липсва почти изцяло. Последното официално национално проучване за психичното здраве на българските деца е правено през далечната 1985 г. и резултатите от него нито са намерили приложение в държавните политики, нито вече са актуални.

Това разказа за „Дневник" Анет Маринова, психолог и психотерапевт с практика в общообразователно училище и в частна служба. Маринова е част от международен екип, който през 2011 г. провежда мащабно проучване върху психическото здраве на децата от 6 до 12 години, но само в училищата в София-град и София-област, затова не е представително за цялата страната, но моделът голям град, малък град и село спокойно може да се пренесе върху ситуацията в страната, пояснява тя. Резултатите от проучването са публикувани в европейски документи, но не са разпространени в България, уточнява още тя.

Проучването от 2011 г., е направено в рамките на международен проект „Здравето на децата в Европа" с подкрепата на Европейската комисия. В него са участвали 1385 деца на възраст между 6 и 12 години, 1081 родители и 1267 учители, като оценката на психичното състояние е направено чрез подробни анкети между всички страни.

Резултатите показват тревожни тенденции.

Към момента на изследването 5% от децата вече са с проявена патология и необходимост от работа с професионалист. При повече от половината деца - общо 53% - експертите открили склонност към психично-здравни проблеми, която трябва да бъде адресирана навреме. Останалите около 41% от децата нямали отклонение.

„На практика всяко второ дете на възраст между 6 и 12 години е в риск от психично-здравно неблагополучие. И въпросът тук е как сме екипирани ние, възрастните, които в различните си роли и отговорности свързани с грижа за децата следва да посрещнем техните нужди. Това означава, на първо място, родителите да имат достъп до информация, до професионална помощ и подкрепа, до специалисти, с които могат спокойно да разговарят за притесненията, трудностите и тревогите си. Също така, не е достатъчно да се постави диагнозата на детето, ако няма насреща компетентен специалист, който да разбира сложната природа на развитието на детето, играта между биологичните фактори и средата, значението на отношенията му с неговите най-важни възрастни и формирането на симптоми като част от начина, по който се справя психиката на детето", коментира Анет Маринова.

По думите й част от комепетентността е и умението да се партнира на родителя без да му се вменява вина или пък самият специалист да се впуска в съперничество за любовта на детето. „Затова е необходимо серизно обучение и подготовка за професионална работа с психично-здравните проблеми на децата", категорична е психоложката.

Диагнози на психичните разстройства при децата могат да се поставят само от детско-юношестки психиатър. Но това е проблем в България - официално има само около десетина такива специалисти и едва три специализирани клиники за оценка и изследване на децата в цялата страна - в София, Варна и Русе. Детски психиатри има и в Пловдив и Търговище.

„Считам, че по-големият проблем е след поставяне на диагнозата, защото детето и неговото семейство няма къде да бъдат насочени. У нас липсват психично-здравни услуги за деца, които да включват психологична, психосоциална и психотерапевтична помощ. Затова родителите са принудени да търсят частни центрове или услуги на отделни специалисти и не рядко прекъсват терапията на детето, поради невъзможност да плащат в дългосрочен план.", коментира Маринова.

Като пример за изключение тя посочва центъра „Детски кът" в Русе, който функционира като социално-здравна услуга и предлага необходимата психосоциална работа с детето, както и подкрепа за семейството. „Като цяло у нас няма изградена система за детско психично здраве, нещо повече - детското психично здраве не е намерило място сред здравните грижи за децата, особено във формиращите години на детето и в периода на пребиваването му в училище. Това е най-сериозната бариера пред развитието и психичното здраве на нашите деца", допълва специалистът.

Въпреки бедните възможности за реакция и помощ от специалисти в България, един от най-значителните проблеми остава стигматизирането. По думите на Маринова то само по себе си има скрито въздействие върху децата - предизвиква болезнен срам и пречи за получаването на грижа. „Стигмата изгражда стена между детето, което страда и другите деца като го изолира от общността. Много често в училище деца, които получават допълнителна подкрепа от специалисти търпят отношение на съучениците си, учителите и другите родители като към проблемни или недостойни за общуване, приятелство или съпричастност. Често пъти се гледа на тях със снисхождение", посочва психологът.

Това обаче е нерешим проблем докато културата ни по отношение на психичното здраве стои в зародиш.