/КРОСС/ Август 2004 г. е черният месец в световната история на полицейската мафия.

Големият удар срещу бруталната корупция в униформа обаче не се случва нито в Съединените щати, нито във Великобритания, нито във Франция или пък Италия. Действието не се развива в никоя от старите демокрации на планетата. Точно обратното - в Грузия - първата бивша съветска република, която сменя старата власт с демокрация след масови демонстрации, които светът ще помни като Розовата революция.

Героят на революционните промени, избраният в свободни избори нов президент Михаил Саакашвили, прави нещо невиждано в световната история. Само за един ден той уволнява цели 41 хиляди служители на МВР. В следващите две години са отстранени още почти 35 хиляди техни колеги.

Подмяната на кадри достига почти 90 процента, а две години по-късно от комунистическото Министерство на държавната сигурност, наброяващо 85 хиляди души, остават едва 43 хиляди служители. Чистка наполовина.

Като изключим диктаторските режими, такова уволнение и подмяна на кадри никой преди Саакашвили дори и не си е помислял да предприеме.

Вечерта на 3 ноември 2015 г., когато гледах телевизионните кадри от парализираната от полицейския протест София, в който участваха и служители на работа в този момент, и докато се чудех кой в тази ситуация би могъл да ги отстрани от мястото на протеста и да освободи движението (както правят те в такива случаи), се запитах какво би се случило, ако всички тези униформени и цивилни служители на МВР бъдат уволнени накуп?

При цялото ми уважение към стотици истински професионалисти в полицията, в службите, в институтите към тях, между които и много мои добри приятели, мисля си, че това масово уволнение може и да не се отрази фатално върху криминогенната обстановка.

Чудя се, разбира се, само за територията на големите градове и на столицата, защото по селата със сигурност абсолютно нищо няма да се промени. Там значително по-лесно е да видиш камила, отколкото служител на реда в униформа. Неслучайно много села в страната в последните години наеха частни охранителни фирми да ги пазят и така си решиха проблемите с престъпността.

От дълги години българите нямат доверие в полицията. Проучване от тази година показва, че то е едва 18 процента. Почти като в Грузия през 2003 г., преди Саакашвили да стане президент. Грузинската милиция в този момент се е ползвала с 10 процента обществена подкрепа.

Какво обаче се случва половин година по-късно, когато Саакашвили започва масова сеч в пропитото от корупция вътрешно министерство?

Отговорът е - абсолютно нищо притеснително. В масовата чистка например е уволнен целият състав на КАТ. Почти три месеца абсолютно никой физически не контролира движението на автомобили в страната. Това обаче не увеличава катастрофите там. Битовата и криминалната престъпност също не се покачват.

И въпреки че в следващите години в грузинската полиция новите служители тепърва започват да се обучават, а „старите" въобще не се приемат на работа, въоръжените грабежи в страната се сриват с цели 80 процента. Корупцията е буквално занулена. Пада под средното ниво за страните от Европейския съюз, а Световната банка прави специално изследване, посветено на този феномен.

Грузия се превръща в световен лидер в борбата срещу корупцията, а доверието в полицията скача на цели 84 процента. С какво ситуацията в България през 2015 г. е твърде близка до грузинската през 2003 година?

Приблизително с нивото на престъпност и с поразително ниската разкриваемост и с размерите на корупция. При най-масовия бич за населението - кражбите на коли и от домовете на хората - с над 100 хиляди жертви всяка година реалните успехи на МВР са, меко казано, скандално ниски.

Казвам реални, защото хиляди хора не звънят за помощ в полицията, когато оберат дома им. Те добре знаят, че възможността да бъде разкрит крадецът, а вещите им върнати е нищожна. За сметка на това в жилището им ще дойдат униформени, които ще обикалят и ровят навсякъде, ще зяпат и цъкат с език, което може да предизвика повторно влизане на крадци. Отдавна известен факт е и че полицията не регистрира всички жалби на граждани в името на една „по-добра" статистиката за края на годината.

За съжаление и в разкриването на принципно по-трудните поръчкови убийства фактите не са на страната на МВР. Сериозни успехи има единствено при битовите убийства - но който разбира как се случват те, добре знае, че това не е никакъв повод за хвалба.

За КАТ и за Магистрална полиция не знам дали има смисъл въобще да коментираме - само преди три години „Вътрешна сигурност" на самото МВР разкри, че от 60 екипа на пътя подкупи не взема само един - този, който бе дал информация за колегите си.

В същото време според съвсем официална статистика България е осма в света по количество полицаи на глава от населението. Ако трябва да обобщим - количеството на служителите драстично не отговаря на качеството на работа. Дори един от представителите на полицейския синдикат, който организира протестите, го призна директно в ефира на Дарик радио в четвъртък сутринта - разкриваемостта е много ниска.

Неслучайно обществото днес не подкрепя полицейския протест - това се вижда достатъчно ясно както по улиците, така и в социалните мрежи. Една от причините е тази авторитарност и безпардонност, с които действаха униформените. Тях няма кой да ги премести, когато блокират 2-милионна София на Орлов мост. Те могат да правят каквото си пожелаят - мнозина и в работно време.

Полицаите настроиха срещу себе си хората и с десетки заснети с мобилни телефони случаи на грубо и обидно отношение към гражданите в първата нощ на протестите. Затвърди се с години натрупвано усещане за полицая не като човек, на когото можеш да разчиташ да защити жертвата, а дори обратното - като онези, които стоят от другата страна на закона.

Но най-жалкото в цялата ситуация е съвсем друго. Същите тези служители 25 години си мълчаха, докато всяка политическа партия, която бе на власт, ги обяздваше и експлоатираше безпардонно в свой интерес. Докато назначаваха на ключови постове откровено тъпи, но послушни чиновници, които се обграждаха със себеподобни, игнорираха можещите и в резултат буквално обезкървиха оперативните служби.

Те не протестираха за това, че нямат бензин, специализирана техника, нито за това, че заради лобистки интереси депутатите в парламента бяха гласували закони, които тотално спъват и обезсмислят всекидневния им труд.

А днес се бунтуват по невиждан досега начин за привилегиите си, които наричат „обезщетения". Да, абсолютно вярно е, остана неприятното впечатление, че промените в закона се правят „на тъмно". Безспорно картите трябваше да се свалят открито на масата за обществено обсъждане, защото все пак тези пари реално не ги дава Министерският съвет, а данъкоплатците, чиито коли бяха блокирани в първата нощ на протеста.

Но по-важно в случая е, че този бонус - независимо дали ще бъде наричан обезщетение, или 20 заплати накуп - към днешна дата категорично не отговаря на свършената от цялото министерство работа. И независимо че за това са виновни най-вече политиците, фактите са си факти - в едно пазарно общество всеки получава според изработеното.

Така че МВР със сигурност има спешна нужда от силно сътресение и реформа. Вредните политически експерименти трябва да приключат, натискът върху униформения и оперативния състав трябва да бъде прекратен и там да се работи в добри условия и с нужното самочувствие.

Служителите може и да са много по-малко, но нека са такива, които го правят заради работата, а не заради 20-те заплати при напускане.

Слави Ангелов
„168 часа"