/КРОСС/На балотажа на изборите се оказах във Враца. Градът, в който минаха едни от най-хубавите ми години като ученик в ЕСПУ „Анри Барбюс" - френската гимназия. По време на най-безпросветния соц - пускаха тока за два часа, а вода въобще нямаше и я караха с водоноски - четяхме, слушахме музика и разговаряхме за всичко, което се случваше в световната култура и политика, ако и да имахме труден досъп по официален път до елементарна информация. Имаше си канали и начини за всеки, който се интересуваше да прочете, чуе или види нещата, които го вълнуваха.

Във Враца, както и във всички градове на България, имаше хора с дух. Интересени и вълнуващи хора, общуването с които превръщаше целия очукан социализъм в декор. Никой не му обръщаше сериозно внимание, защото в различните общности кипеше живот и имаше енергия. Имаше и жив интерес към изкуство, литература и нещата, извън материалния живот. Във Враца имаше няколко елитни гимназии, които си съперничеха помежду си, а много от нашите съученици направиха солидна кариера и се реализираха много добре, както в България, така и извън нея.

В деня на балотажа, който се оказа и ден на народните будители със съпругата ми имахме среща с наши съученици и съвсем случайно попаднахме в епицентъра на политическата развръзка. Бяхме в ресторанта на хотела, който се намира до централния площад, и докъм 20:30 още нямаше яснота кой ще е победителят - досегашният кмет Николай Иванов, подкрепен от БСП, или Калин Каменов от ГЕРБ.

В ресторанта работеше телевизор, който показваше програмата на БНТ. Там обаче не даваха никакви резултати от Враца. Моите приятели ми обясниха, че в града не се провеждали екзитпол проучвания, защото на последните избори прогнозите им се разминали драматично с резултатите. Не заради продажна социология, а заради недоверчивостта на врачаните, които масово лъгали анкетьорите за кого са гласували. В интерес на истината програмата на БНТ в изборната нощ беше най-добра от всички телевизии. Колегите правиха включвания с репортери от всички важни градове, в които се провеждаше балотаж. Репортажите и емисиите от студиото в София даваха изчерпателна информация, професионално,

без простотии и глупави опити за шоу.

Проблем бяха само поканените анализатори - нарочно няма да им споменавам имената, защото не искам да излиза, че се заяждам, които коментираха изборите в България, все едно че става дума за изборите в Германия. Разказвам тази случка именно заради контраста и пълното разминаване между реалността, която създава телевизията, и тази, в която живеят хората в България, както и с все още яркия ми спомен за хората отпреди двадесет и пет години и днешния градски елит. По едно време в ресторанта настъпи оживление и в него започнаха да влизат някакви хора и да запазват маси. Оказа се, че едните са лидери на местното ДПС, а другите - активисти на ГЕРБ. Почти всичките имаха криминално излъчване и приличаха на хора, които току-що са осъществили няколко тежки състава от наказателния кодекс. Един от лидерите на ДПС се здрависа с един от гербаджиите, казаха си нещо и после депесарите напуснаха. Разбрах, че преди да стане депесарски активист, въпросният лидер бил шофьор. Всъщност

всички приличаха на бивши шофьори, монтьори, гастарбайтери, сводници, пласьори на дрога и биячи.

Мутри от най-долна проба.

Не искам да обиждам шофьорите и монтьорите, които са си останали такива и не са се сурнали в политиката, но се опитвам да опиша елита, който току-що бе спечелил изборите в един от градовете на България. Изведнъж на площада, който дотогава беше пуст, се чуха възгласи и викове. Бяха активисти на ГЕРБ, предвождани от новоизбрания кмет, който поведе хоро точно срещу камерата на БНТ. Моят приятел сполучливо забеляза, че знамената им представляваха избелял и олющен вариант на седесарските байряци, които през деветдесетте се вееха от десетки хиляди хора на същия площад. В един момент процесията утихна, защото в национален ефир изгря новоизбраният кмет на Враца Калин Каменов. Гледахме го от ресторанта по телевизията, а зад него с грейнали лица и знамена се мъдреха останалите гербаджии, които създаваха впечатлението за всеобщ градски празник на победата. Тъй като колегите от Враца имаха определено минимално време за включване, веднага след краткото изявление на кмета камерата изгасна, а народът тутакси се разпусна. Няколко минути по-късно площадът беше напълно пуст и тъмен, както и половин час преди това, но впечатлението за масова радост и народно веселие беше вече запечатано чрез ефира в главите на няколкостотин хиляди зрители.

Кметът и няколко общински съветници, както и някакви лидери на ГЕРБ влязоха в ресторанта.

Половината от тях също приличаха на мошеници, кои по-едри, кои по-дребни. Самият кмет - около 35-годишен човек без никаква биография, напомняше на барман, който току-що е излязъл успешно от ревизия. Победителите седнаха да се почерпят, впрочем съвсем скромно с по едно питие, но радостта им бе доста обрулена и вяла. Като самите им физиономии. Цялото нещо имаше излъчването на долнопробност, евтина измама, гешефт и гламавост ведно. Търговия на битпазар.

Идиоти, втурнати към собственото си самоунищожение...

Преди петнадесет години в същия хотел хора със същата антропология изкарваха момичетата, които им харесват, безнаказано и ги изнасилваха в покрайнините на града. Във всеки случай това, което виждах, нямаше нищо общо с политиката и с политическия процес, предмет на изборния ден. Видях бездарен вертеп, лишен дори от лъстителството на разврата. Тия хора бяха толкова случайни, че нямаха и елементарно чувство за триумф. Дотам бяха подставени и некадърни.

Дори не беше опит за оргия на радостта, каквато гледах преди седмица с един гологлав олигафрен от село Галиче. Беше скумросана и натаманена изборна победа на една част от глутницата, която с повече кинти е надвила над другата.

В това време на екрана се показа Бойко Борисов, който все повече заприличва на късния и уморен Тодор Живков. Той хем започна нещо да се кара на реформаторите, хем по Станиславски да иронизира напълно сериозно и твърдо свареното яйце Цветанов, който в тесногръдия си стил и речник твърдеше, че е широкоскроен. Това даде доста голям сюрреалистичен привкус на провинциалната мутренско-милиционерска сценка и ме върна във времето на ученическите години.

Тогава във въздуха витаеше същото усещане за мрак и безизходица, мърлящина и утрепаност на битието, а Живков изглеждаше несменяем, както и комунизъмът.

После всичко се разпадна като лош декор. За часове, не за дни. Сигурен съм, че така ще стане и с ГЕРБ - казвам го на върха на тяхната масова победа, защото нищо от това, което виждаме по телевизията, няма общо с реалността. Няма как тези хора с тези физиономии да не доведат България до катастрофа. Някой би ме упрекнал, че ги обиждам по елементарен начин и съдя за тях по лице, но истината е, че те обиждат мен, както и стотиците способни, интелигентни и добри съученици, които побягнаха от тази пасмина и се разпиляха из цяла Европа, а онези, които останаха, бяха принудени да се маргинализират в частния си живот и да се чувстват щастливи, когато успеят успешно да се изолират от варварството навън. Българите ще трябва да проумеят, че простотията нито може да ги управлява, нито да ги оправи, нито да ги заведе другаде, освен в блатото на отчаянието. Смях се от сърце, а после истински се разгневих като слушах по БНТ високите размишления на „десни" политолози, социолози и анализатори за баланса на силите и преразпределението на властите, успеха на ГЕРБ и загубата на комунистите. Няма успех на ГЕРБ. Има триумф на криминалния български типаж.

Никакви комунисти не са загубили. Най-долнопробните кариеристи от тях днес са първи гербаджии, както вчера бяха първи седесари.

Българската власт е превзета от най-долна проба хора, които никой уважаващ себе си човек не би наел да му измият прозорците вкъщи. Това е ужасяваща катастрофа и някои хора да се правят, че не я забелязват, е ужасно лицемерие. А пък да се опитват да я представят за нещо нормално, че и за добро развитие на нещата, си е престъпление. Не мога да се примиря с това.

Слушах по „Хоризонт" високия наукообразен наратив на Лютви Местан по време на пресконференцията на ДПС и го наслагвах с физиономията на бившия шофьор, омотан в ланци, който бе успял да купи във Враца цели две хиляди гласа на първи тур. „Въпросът ви е престъпен", грачеше Местан срещу една журналистка, която го попита как така имат гласове във Враца, при положение че там няма турци, а ДПС никога не е имало повече от нула подкрепа в региона. ДПС не купува гласове, лъжеше на пресконференция най-нагло лидерът на ДПС, а ако бях журналист в телевизия, в този момент бих насложил върху неговите думи лицата на активистите му във Враца, за да се посмеете от сърце на тази лексикална и антропологична перверзия. Лексема на глупостта и лицемерието

Изроди печелят избори...

Впрочем точно в този град пред очите ми се разигра тънката негласна коалиция между хората на Борисов и Доган. Преди втория тур ДПС бе обещало подкрепа за досегашния кмет Николай Иванов от БСП и коалиция. Според всички вътрешни проучвания Иванов водеше до последно с няколко процента, но в края на краищата се оказа, че губи и защото подкрепата на турците се оказа само на думи. Не си бяха мръднали пръста на втория тур, а масовите фалшификации бяха достатъчни на фона на рекордно ниската избирателна активност. И още един интересен детайл. Новият кмет на Враца

Калин Каменов е същият онзи кандидат-депутат от ГЕРБ, който през 2009 г. занесе в студиото на Нова телевизия касетата със скандалното изказване на Ахмед Доган, направено в село Кочан.

Това видео определено обърна нагласите и вдигна значително процентите за ГЕРБ, които се бяха представили много зле на изборите за Европейския парламент, а тройната коалиция се очертаваше като победител на парламентарния вот през 2009 г. Речта на Доган, която стана известна благодарение на Калин Каменов и бе тиражирана масово от всички телевизии, нахъса много хора и те излязоха и гласуваха за Борисов, който тогава ставаше и лягаше с пяна на уста по адрес на Ахмед Доган. Не съм привърженик на конспирациите, но определено мисля, че новият кмет на Враца бе избран по заслуги. Като казвам избран, нямам предвид, че е избран от гражданите на Враца. Той, както и голяма част от герберските победители, бяха сложени на постовете си чрез тотално опорочаване на вота, масови

фалшификации и откровена търговия.

Впрочем никой вече не брои факта, че в големите телевизии и други медии ГЕРБ се радва на тотален пиар без никакво възможност за критично говорене и проблематизиране на управлението и кандидатите му. Това е най-първото и сериозно опорочаване на всякакви избори, а драскането по протоколите, унищожаването на бюлетини, купуването на гласове и хаосът, създаден от изборната администрация и правителството, са придружаващите инструменти за тоталната измама, която няма нищо общо с демокрацията и свободните избори. В повечето градове и населени места ГЕРБ сложи случайни хора без компетентност, качества и ако щете, култура за кметове и управници, които ще доразкатаят милото маменце на държавата, която е заприличала на опустошена територия, без на нея да се е водила война и без да я е сполетяло сериозно природно бедствие.

Автор: Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия"/Гласове