/КРОСС/ Има един особено интересен момент около полицейския протест и той е свързан с начина, по който го тълкуват грантовите анализатори, политиците от Реформаторски блок и медиите на „Америка за България". Стипендиантите на американските фондации, които присъстват, както в неправителствения, така и в правителствения сектор, са в ужас от протеста. Според тях протестиращите полицаи извършвали кощунствено посегателство върху светата демокрация, рушали безмилостно нейните устои. И защо са толкова ужасени „децата на капитан Грант"? Какво кара свръхдемократичните им сърца да стенат от болка? Ужасени са, защото полицаите блокирали Орлов мост и пречели на гражданите да се движат свободно. Този аргумент щеше да изглежда смислен в устата на всеки друг, но в никакъв случай не и на грантаджиите. Защото само преди две години именно те се въргаляха безцелно по Орлов мост, пречейки на нормалните граждани да се придвижват свободно, а пък с маймунските си крясъци и тъпашко вувузелене изкарваха от нерви живеещите в околността. Между другото, ако тогава полицията спазваше стриктно законите и правилата за цивилизовано живеене в столичния град, както днес е призовавана да прави, трябваше за отрицателно време да изчисти градското пространство от тези циркаджии. Само че тя благосклонно ги остави да се наливат с евтина бира на Орлов мост, въобразявайки си, че това е начинът да минеш за „лице на гражданското общество".

Е, днес точно същите, които тогава блокираха площади и улици, стенат от мъка, че полицаите правели същото. Същите тези, които с въргалянията си по улиците станаха депутати, министри, съветници на министрите, директори на какво ли не, сега са възмутени от дъното на душата си. Както се изразяваха тези дни от тяхно име фейсбук-шегобийците: „Ние тази власт с незаконни протести сме я взели и няма да я сдадем на друг незаконен протест." Един от най-ярките политически представители на столичните грантаджии, г-н Радан Кънев, дори каза, че полицейският протест бил на ръба на метежа. Радостно е, че правовото съзнание на лидера на ДСБ се е пробудило толкова силно, че той сега е яростен защитник на действията на държавата и се държи като непоколебим спартански войн на Термопилите. Но пък е интересна неговата кафкианска метаморфоза - само преди две години г-н Кънев подскачаше по площадите в отчаян опит да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова, изразявайки по този начин омразата си към държавата. Явно за хора като лидера на ДСБ държавата е отвратителна, когато те не са на власт и е напълно безгрешна, когато миниатюрната им партийка има министри. Много показателен за морала на тези лица е и още един факт, който стана известен тези дни. Оказа се, че тази люпилня на свръхморални същества, имам предвид ДСБ естествено, на която г-н Кънев сега е шеф, а преди това е бил зам.-шеф, си е кътала 1 милион лева в КТБ. ДСБ е била като милионера Корейко - на външен вид скромни и даже беднички, със сандалки на бос крак, а всъщност - богаташи. Казусът „ДСБ-КТБ" е най-добрият пример за симбиозата между т.нар. „умни и красиви" и техните уж, „врагове". Врагове, врагове, ама когато стане дума за власт и пари, и „най-моралните" стават фенове на модела КОЙ.

Има и още нещо много важно, свързано с полицейския протест. Напълно естествено е грантовите политици и грантовите анализатори да не го харесват. Те не харесват нито един протест, в който хората защитават социалните си права. Няма значение дали става дума за протест на полицаи, лекари, учители, университетски преподаватели - грантаджиите са твърдо против. Започнат ли такива действия, в който и да било сектор, те веднага писват: „Аууу, какви лоши хора, саботират реформите, пречат на прогреса!" В реформите, разбира се, няма нищо лошо и в много сектори те са крайно необходими. Проблемът е в това, как разбират реформите българските възпитаници на американския правителствен и неправителствен сектор. Те изповядват типичната неолиберална фанатична вяра, че реформаторкото усилие се изразява основно в съкращаване на хора, премахване на социалните придобивки и замразяване на заплати. Неолибералите, и чуждите, и българските, са убедени, че колкото повече работници остават на улицата, колкото повече обществото бива атомизирано и разделяно, толкова повече нещата се движат в правилната посока. И затова трябва да бъде сатанизиран, оплют и омаскарен всеки протест, който има за цел запазване на социалните постижения на хората. Грантовите дейци се радват единствено на протести, в които никой и дума не обелва за заплати, пенсии, образование, здравеопазване. Радват се на безидейни и безсмислени протестърски пърформанси, като онези от лятото на 2013 година. За импотентния характер на онази лятна бутафория говори и фактът, че тя дори не успя да постигне единствената си, що-годе, разбираема цел, не успя да свали правителството на Орешарски. Пак ДПС трябваше да свърщи работата на протестърите, както им я свърши и сега покрай онази безкрайна сага, наречена, кой-знае защо, съдебна реформа. Разбира се, в крайна сметка печелившо е ДПС, а протестърите пак са прецакани, но те са твърде маниакално взрени в пъповете си, за да осъзнаят, че за пореден път са ги изиграли.

Петър Волгин

БНР, „Деконструкция"