/КРОСС/ Докато долу Слави Трифонов събира с подписка привържениците на мажоритарния вот, горе партиите се чудят как да отменят минималното подобие на мажоритарност, каквото е преференциалното гласуване. Къде явно, къде с недомлъвки, къде с неловко мълчание партийните елити се чудят как да отнемат това право, което дадоха на избирателите без да предвидят всичките опасности, които то съдържа.

Преди въвеждането на преференцията се отчиташе само една заплаха - избирателите ще могат да преподреждат листите и така ще се намесват в работата на партийните центрове, които се водят първо от съображения за лоялност и едва след това от другите качества на кандидатите. Но точно защото беше неудобно да се оспорва правото на избирателя сам да преценява качествата на кандидатите, преференциалното гласуване някак се промъкна. Пък и то беше компромисният вариант пред поредното желание за изцяло мажоритарен вот.

Практиката обаче показа неподозиран парадокс, който може да се роди в кабинката за гласуване, когато в нея попаднат бюлетини с преференции и не особено ограмотени избиратели. Дали по аналогия с тото фишове, или по подобие на интернетското „повтори паролата" , гласуващите изпратиха в европарламента несънувалият подобна кариера Момчил Веков от БСП, петнайстият в листата с номер петнайсет. Роди се парадоксът 15/15. Неудобна работа - да го молиш ли, да го заплашваш ли, да го убеждаваш ли късметлията? Тогава Бойко Борисов се присмя на сергейстанишевия електорат, но само няколко месеца по-късно на предсрочните парламентарни избори бе сполетян от явлението 9/9. Доброжелателната грешка не отмина и ДПС, които впрочем винаги са били против преподреждането на листите. Всяка партия се измъкна от тази ситуация според представите си за дисциплина, вярност и демократичност. В крайна сметка най-демократично се справиха уж недемократите от БСП, а най консервативно --уж либералите от ДПС. При ГЕРБ въпросът се решава на друг пласт - там се прави това, което Той очаква да направиш.

На неотдавна проведените местни избори преференциалното гласуване показа още една непредвидена своя черта. До този момент тя не е изговаряна на висок глас, защото тези, които спечелиха от нея, нямат интерес да я обосновават. А това са партиите от Реформаторския блок. Спорно е дали в реалността реформаторите са блок, но блок в листите за общински съветници нямаше. Ако не се избиха партиите от блока при подреждането на листите, то е защото като мантра си повтаряха, че няма значение кой на кое място е, след като има възможност за преференция. А и електоратът им е достатъчно образован, за да не зачертае две еднакви цифри в двете части на бюлетината.

Кандидатите на блока за общински съветници работеха всеки сам за себе си. Нещо като щанд, на който е важно да се вредиш, оттам нататък сам си правиш рекламата и маркетинга. Тъй като не се движеха колективно, не имитираха усилия за групов успех, не губеха време в безсмислени хорови събития, а работеха всеки персонално за себе си, реформаторите вкараха в общинските съвети повече от предвижданите бройки. Оказа се, че преференциалното гласува може не само да изтиква назад дежурните преданици, не само да врежда попълващите бройката случайници, но и да доведе до по-голям общ успех, при това парадоксално точно при политическа сила, която полага усилия за личния, а не за общия успех.

Възможно е преференциалният вот да крие и още изненади и капани. Но и тези са достатъчни за партиите да се притеснят. Движението за права и свободи никога не е било привърженик на преференцията. Дори се опита да я премахне преди местните избори, защото едно по-голямо семейство може да предопредели резултата от изборите в малко селище /по Лютви Местан/. БСП пък заема позицията, че правото за предпочитание е безспорно демократично, но прагът е нисък. Разбирай: може ли да увеличим прага дотолкова, че да отпадне възможността за пренареждане. До този момент ГЕРБ винаги е бил на страната на преференциалното гласуване, но сега Цветан Цветанов се разтревожил от множеството невалидни бюлетини и е узрял да обвини преференциалната колонка за това.

Тук май е мястото да цитирам писмото на една читателка, което получих преди дни: „Искам да ви обясня защо моята бюлетина е невалидна, тъй като сега всички се учудват как може да е толкова голям броят им. Аз не исках да гласувам за никого от предложените, не ги харесвам. Можех да пусна празна бюлетина. Но си помислих, че комисията може да попълни моята празна бюлетина както прецени и така да подари моя глас на някого. Затова сложих Х-а напосоки на няколко места и така направих бюлетината си невалидна. Може би и други..."

Повече от половината избиратели са използвали правото си на преференция на местните избори. Това означава, че повечето от българите оценяват това новопридобито право и залагат на него. В същото време се подготвя мнозинство, което при гласуване на промените в изборния закон, ще отмени това право. Колкото и да е странно, досега единственият човек, който обяви, че дадено на гражданите право не трябва да се отнема, бе омбудсманът Мая Манолова. Няма значение дали това поведение е породено от новите й отговорности или е от графата „изкупуване на грешки", то е правилното, демократичното.

Веселина Седларска

„Редута"