/КРОСС/ Следващият лидер на левицата трябва да бъде избран от цялата партия, а не от няколко човека с телефоните по кьошетата, казва в интервю за Епицентър.бг бившият шеф на столичните социалисти Румен Овчаров

- Г-н Овчаров, на местните избори БСП май удари дъното. Ще се оттласквате ли от него или ще се окопавате?

- Отдавна съм се освободил от амбицията да говоря от името на БСП. Мога да говоря за собствените си виждания за партията. Може би си спомняте, че още преди година на Национален съвет бях посочил пет неща, които БСП трябва да свърши, ако иска да се върне на политическата сцена. Първото е, да каже ясно и категорично, че никога повече няма да позволи на друга политическа партия да й дърпа конците. Второто - че никога повече няма да бъде маша за изпълнение на властовите, финансови и корпоративни интереси на икономически групировки. Трето - трябва много внимателно да се направи анализ на това, що е то новото ляво в световен мащаб. Четвъртото, е какъв е конкретният прагматичен прочит на това ново ляво за днешната ситуация в България. Пето -да видим какви промени на механизмите и структурите са необходими така, че първото и второто да не се повторят, а третото и четвъртото да се случат. Днес година по-късно можем да направим рекапитулация на това, което се получава.

- Кажете какво се случи, освен това, че изборните загуби на БСП стават все по-тежки.

- Загубата на парламентарните избори миналата година беше до голяма степен предизвестена след погрома Станишев. Въпросът е какво се случи след това. За съжаление, моята оценка е, че ние продължихме без Станишев по Станишевски. Новото ръководство на партията по никакъв начин не се разграничи от това, което беше правено по времето на Сергей Станишев от модела Станишев. Имам предвид, че БСП беше превърната в слугиня на властови, корпоративни, а и на политически интереси на друга партия и свързани с нея бизнес структури. В последния момент Станишев се оказа излъган си замина за Брюксел и сега оттам ни размахва назидателно пръст.

- Наистина ли смятате, че Станишев е толкова наивен?

- Не е наивен. Просто го изиграха. А пък ние останахме тук да сърбаме попарата. За съжаление новото ръководство не се разграничи по никакъв начин от действията на ръководството на БСП по времето на кабинета "Орешарски". Няколкото смени в Изпълнителното бюро са по-скоро доказателство, че не иска да се разграничава. Що се отнася до новото ляво, то се сведе до размахване на стари лозунги. На практика стигнахме до крайно ляво сектанство на принципа: „Който не е с мен, е против мен." Резултатите и от изборите и от действията на ръководството на партията в Пазарджик и в областта са достатъчно красноречиво доказателство. Още по-тъжен беше резултатът от промяната на механизмите, структурите и начините на работата в партията, които би трябвало да отворят БСП, да дадат възможност на низовите звена, на обикновените членове да казват своето мнение и то да бъде чувано от ръководството. Напротив, върнаха демократичния централизъм и едни от най-зловещите методи на партийни чистки, които бяхме позабравили през последните 25 години - служебни ръководства, изключване от партията, разчистване на лични сметки. Кой носи отговорност за Стрелча и Пазарджик, за Видин и Шумен, за Попово и Карнобат?

- Извинете, но в Търговище, Разград, Ловеч партията не се раздели и кандидатите ви пак загубиха.

- Залутани в братоубийствени чистки ние пропуснахме нещо важно. Ако по времето на Станишев легитимирахме разцеплението на партията на централно равнище с изключването на Георги Първанов и на Румен Петков, а преди това и на Татяна Дончева, сега ръководството на БСП реализира разцеплението на партията и в регионите. Случи се и още нещо съществено, което ръководството не забелязва. По времето на управлението на Жан Виденов БСП загуби едно от предимствата, които си преписвахме дотогава - че тя е партията на професионалистите, че там са добрите експерти, които знаят и могат. Само че тази партия и нейното правителство доведоха страната до финансовата криза и до банковите истерии. Друг е въпросът, дали те бяха виновните. Не бяха, но разбиха виждането, че ние сме професионалистите, които могат да оправят държавата. По времето на Станишев разбиха разбирането, че БСП е партията на морала, на каузата, която се бори за хората, а не за себе си. През последната година ние разбихме трета такава характерна черта - че БСП е постоянният фактор на политическата сцена в България, който ако не днес, утре ще се върне на власт. Може да идват разни НДСВ-та, СДС-та, те минават и заминават, но БСП е постоянната сила. Сега вече никой не мисли за БСП като за бъдеще. Хората вече не свързват бъдещето си с БСП. Това е тъжно и страшно! Всички, които гласуват за БСП, гласуват по някакви причини, свързани с миналото.

- Добре, оттук нататък накъде - дори ГЕРБ признават, че е лошо когато липсва силна опозиция?

- Когато преди 6 години, на оня конгрес през 2009 г. искахме оставката на Станишев, аз дадох пример с Полша, с махалото, което се движи на ляво, на дясно. Там след лявото дойде дясното, но след дясното вече не идва лявото. Не очаквах, че след шест години ще стигнем на равнището на полската левица. Нея вече съвсем я няма. Погледнете какво се случва в някои от бившите социалистически страни - дясното си създава и управляваща партия, и опозиция. Туск сменя Качински, Качински сменя Туск. Никой обаче не си спомня за Квашневски. Как е в Унгария? Същата работа. БСП върви натам. Не е ли видно, че едната дясна партия е ГЕРБ, а другата е т.нар. Реформаторски блок. Едните са проевропейски и проатлантически, другите са условно казано по-националистически. И къде е мястото на левицата? Затова, ако нещо трябва да се прави, трябва веднага да се направи.

- Нали не се съмнявате, че ръководството на БСП отново ще каже - ниe ще анализираме причините за поредната загуба?

- Сигурен съм, че отново ще започнат анализи и пак никой няма да поеме отговорност. Не се съмнявам и че отново ще изпълзят лично засегнати хора, чиито визии за едно или друго не са реализирани и ще искат оставки. Ще изпълзят и вечните мераклии за постове, а ръководството ще се окопава и ще започне да се съюзява и да обещава на лица и групировки, с които до оня ден се е карало. Тръгнаха отново смешните декларации за готовностите за подаване на оставки. Оставката и отговорността се носят в първо лице, единствено число. Ако си мъж! Ама, те имали готовност. Какво чакате тогава?

- Какви са пътищата пред БСП? Вече се чуха гласове за обединение вляво. АБВ и Движение 21 се представиха не зле на местните избори...

- Не зле, наистина. Но не мога да приема еуфорията на Георги Първанов. Той е опитен политик и би трябвало да си дава сметка, че нито АБВ, нито Движение 21, нито БСП създават усещане за нещо ново, за перспектива и за бъдеще. Чисто механичното обединение на замръзнали структури няма да донесе успех. Нужни са много важни промени в няколко посоки. Първата е чисто доктринална. Новата лява политика за БСП през изминалата една година се прояви във внезапно пламналата любов към Русия. И никой не се замисли, че русофилството е емоция, чувство, но съвсем не е идеология. То още по-малко би могло да е партийна доктрина. За да стане политика то трябва да стъпи върху прагматизъм - върху прагматични проекти между двете държави. И тези проекти трябва да бъдат твърдо обосновани върху ясен национален интерес. Ние заменихме търсенето на политика и правенето на политика с вдигането на лозунги за русофилството. Първото, което трябва да направи БСП, е да види кои са успешните партии в Европа. С какво печелят.

- Нали не твърдите, че „Подемос" и „СИРИЗА" са леви партии?

- Трябва да се освободим от това елементарно деление. Успешните партии са цинично прагматични. Коя е идеологията на ГЕРБ - властта! Как да убедим хората, че ние, за разлика от ГЕРБ, искаме властта заради тях, а не заради себе си? Защото една дясна партия сега в Полша ще обложи оборотите на банките. А една също така дясна партия в Унгария намали цените на електроенергията и направи ред неща, които нито една левица даже не помисли да направи за хората.

- Да разбирам ли, че един от възможните пътища за оцеляване на БСП е одесняването й?

- Одесняването е лозунг, който ни връща там, откъдето ние трябва най-после да се отлепим. Ако преди 15-20 години модерното беше да демонстрираме евроатлантическа привързаност, сега успешните партии са тези, които ясно и категорично защитават националните си интереси. Казват какви са тези интереси и не се страхуват да ги защитят - и в Европа, и в НАТО. Те могат да бъдат наричани и леви, и десни, но това което ги обединява е смелостта да защитават националния интерес. Не трябва да наричаме всяка защита на националния интерес национализъм. Роберт Фицу е ляв, но той направи всичко възможно да провали „Южен поток", защото Словакия ще загуби огромни суми от транзит на природен газ. Така че един от основните елементи на новата доктрина на левицата е националния интерес. Трябва да се освободим от слугинската функция, която сме възприели - и като партия, и като държава. И си струва именно БСП да бъде партията, която да покаже това.

- Лидерският проблем отново е в дневния ред на БСП. Пак ли ще издигнете същите хора, които последния път се бориха за стола на Станишев?

- Възраждането на БСП вече не е просто смяна на лидера. Според мен от тук то вече има две фази. Епизод първи - образно казано - Стабилизация - събиране на отломките. Това беше задачата на Михаил Миков. Той за съжаление продължи с разделението. И едва след това - епизод втори - "Новата лява вълна" с новите лица и новата доктрина. А лидера отдавна е време да го избере цялата партия, а не няколко човека с телефоните по кьошетата.