/КРОСС/ „Ако Европа има претенцията за хуманност, то нейната висша форма трябва да е грижата за тези, които са най-уязвими - децата", заяви председателят на БСП Михаил Миков по време на конференцията „Непридружените малолетни и непълнолетни бежанци в ЕС и България - социални предизвикателства и необходими решения", организирана по инициатива на евродепутата Илияна Йотова и Делегацията на българските социалисти в ЕП.

„Бежанската вълна изправя страните от юга на Европа пред сериозен риск и изисква една много по-голяма солидарност от ЕС и всички негови страни членки". Той подчерта, че става въпрос за солидарност по опазване на границите, за грижа и подкрепа на бежанците и най-вече децата сред тях. Миков е категоричен, че трябва да се осигурят средства за специална защита, грижа, подпомагане и институционална грижа. „Европа, ЕП, ЕК трябва да знаят, че държавите, които са подложени на силен бежански натиск, внасят допълнителна вноска, за да бъде ЕС такъв, какъвто искаме да е - със защитени външните граници. Бежанците не са само трудов потенциал и енергия за икономиката на ЕС, но са и голямо изпитание, което не е еднакво за всички страни", категоричен е лидерът на левицата.

Миков заяви, че Европа може да даде най-силния знак за хуманност, когато извади темата за непълнолетните и малолетните бежанци така, че да й се обърне специално внимание, финансиране, отношение и грижа. „В противен случай, ще останат само речите, а децата, идващи от зони на бедност в Африка и Азия, ще изчезнат от местата, предназначени за бежанци, ще попаднат в ръцете на черния сектор. Ние като общество не можем и не трябва да си позволяваме това да се случи", заключи Михаил Миков.

„Над 600 хиляди сирийски деца се намират в Турция по данни на властите в Анкара, а в България само за първите осем месеца на тази година са регистрирани над 1100 деца без родители, бягащи от конфликти. 23 хиляди деца без родители са влезли в Европейския съюз през миналата 2014 г.", обяви организаторът на конференция, депутатът от БСП/ПЕС Илияна Йотова. „Цинично е да се правим, че не виждаме този проблем. Тъкмо заради това трябва да действаме сега, защото от нашите стъпки днес зависи как ще живеем утре с тези пораснали деца", призова Йотова.

Евродепутатът обясни, че дълго време Европа е била само наблюдател на случващото се, до трагедията в Лампедуза, когато над 300 човека са намерили смъртта си, и чак тогава е последвала реакция. По думите й обаче до този момент е било загубено много време, а събитията много бързо са изпреварили вземането на решения. Йотова обясни, че Европа е разполагала със законодателство в областта на миграцията и убежищата, прието в навечерието на кризата, но вече остаряло и неработещо. Тя подчерта, че някои страни и до днес не го прилагат, заради което ЕК образува над 46 дела срещу тях. Като най-красноречив пример тя даде Дъблинския регламент, който категорично трябва да бъде основно променен, който не работи и в частта за защита на децата-бежанци.

Илияна Йотова подчерта, че едва в средата на тази година е била приета Европейската програма за миграцията, но за съжаление мерките, които са заложени в нея, не работят. „Новите маршрути и ситуацията на Западните балкани създадоха нови кризисни точки и на практика поставят под въпрос едно и най-големите завоевания на Европа - Шенген", заяви тя. По думите й много държави- членки затварят границите си, но с това няма да се реши проблемът

„Непридружените деца имат нужда от специална грижа, което е от значение както за самите тях, които имат право на детство, образование и грижа, така и за обществото като цяло". Това заяви по време на конференцията зам.-председателят на ПГ на „БСП лява България" Атанас Мерджанов. Той подчерта, че деца, оставени на произвола на улицата, стават жертви и на свой ред след това могат да станат агресори. „Малолетните и непълнолетните, които търсят убежище на територията на Европа са първо деца и след това бежанци", заяви социалистът и обясни, че поради това българското законодателство е приемало грижата за тях не по- различно от начина, по който е постановена грижата за местните деца без родителите. „По закона за бежанците- за малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил убежище на територията на Република България, се назначава настойник, попечител по реда на семейния кодекс", обясни Мерджанов. Той допълни, че това се е оказало недостатъчно. Мерджанов припомни, че XLII НС е изготвило промени в две насоки: на детето, потърсило убежище в България, да се определя представител от директора на Агенцията за социално подпомагане, а правомощията на този представител позволяват да го представлява пред всички административни органи - социални, здравни, образователни. Мерджанов обясни, че поради предсрочното прекратяване на мандата на парламента, законът не е бил приет, внесен е отново в сегашното НС, но не е бил подкрепен от правителството.

Сесил Кашету Киенге, съдокладчик на ЕП по стратегическия инициативен доклад „Положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията", подчерта, че в България на бежанския проблем се отделя голямо внимание, което е много важно, защото мълчание не може и не трябва да има.

Киенге заяви, че всеки път, когато чуе за поредна трагедия, свързана с деца, се поставя на тяхно място и е наясно, че това е можело да бъде и самата тя, когато е избягала от своята родина Конго. По думите й тези деца бягат от конфликтите, преследването, бедността - не можем да откажем бъдеще на децата, търсещи спасение и нуждаещи се от нашата помощ. Тя подчерта, че ако не се помогне на тези деца да намерят убежище и грижи, те ще попаднат в ръцете на трафиканти и ще изчезнат. Тя е категорична, че мерки трябва да вземе не само ЕС, но и страните в Африка, защото след военен конфликт е най-важно да се реконструира обществото, за да не бъде загубено едно цяло поколение.