/КРОСС/Една от арените на терористични атаки в Париж вечерта на петък, 13-и, бе стадион. На "Стад дьо Франс" се играеше приятелският мач Франция - Германия. За да разкаже какво точно се случи там от гледната точка на очевидец и потенциална мишена на убийците, "24 часа" се свърза с руския журналист, кореспондента на sovsport.ru Артьом Локалов.

Отекнаха последните тонове на "Марсилезата", трибуните започна да шумят, мачът стартира.

И когато на два пъти в началото на първото полувреме се чу силен шум - като от взрив, никой не обърна внимание. И у нас по стадионите често се чуват подобни звуци, когато феновете хвърлят бомбички.

Факт е, че сега се чу доста по-силно. Освен това някак си звучеше все едно не е вътре в стадиона, а някъде отвън. Ако е така, защо - такава бе първата мисъл, минала през главата ми. Може би някой се е разстроил, че не го пускат да влезе и си отмъщава?

Скоро започнаха да идват съобщения, че в непосредствена близост до "Стад дьо Франс", който тази вечер беше пълен, а това са си едни 80 000 зрители, терористи са извършили атентат. В интернет пишеше за двама загинали, след това стана ясно, че има нападения и на други места. Появиха се информации за 11, после за 18 жертви в някакъв театър. Числото започна да расте, да расте, да расте...

Второто полувреме започна при чувствително оредели трибуни.

По това време от стадиона можеше да си тръгнеш без проблеми. Един от тези, които не догледаха мача, беше френският президент Франсоа Оланд. Хората, които четяха по време на почивката новините в интернет, изведнъж разбраха, че най-главният стадион на страната съвсем не е №1 по безопасност в света в момента. Макар че стана ясно, че цял Париж вечерта на петък, 13-и, стана най-горещата точка на планетата.

Стюардите на стадиона разказаха, че взривовете са станали близо до входове към стадиона. Както някой обясни, вътре са се опитали да проникнат трима атентатори самоубийци. В този момент в главата ми се въртеше само едно: "Ние чухме два взрива, не три..."

Връщайки се малко назад, се сещам, че на влизане не преглеждаха особено строго. Нямаше детектори, само преглед на чантите и опипване на джобовете на якетата и саката. Полицията беше сведена до минимум.

Мача публиката го догледа като на тръни. Порадваха се на гола на Жиняк за 2:0, но доста сдържано. Всички чакаха финалната свирка. Всъщност, не всички. Десет минути преди края на мача стадионът се изпразни поне наполовина. Изходите бяха отворени, което беше правилно - за да няма паника и струпвания на хора.

Странного започна, когато почти всички зрители от трибуната зад една от вратите излязоха навън. Неочаквано човешкият поток обърна течението си и нахлу отново на стадиона.

Всички бързаха, тичаха по стъпалата, по седалките. Посоката беше една - към терена. Той се изпълни почти изцяло с хора, като на рок концерт. Някои си правеха селфи, други пушеха, трети просто чакаха какво ще стане, а имаше и такива, които се опитваха да откъснат мрежите от вратите. Тези хора приличаха на мародери.

По радиоуредбата няколко пъти казаха, че в никакъв случай не трябва да има паника. И хората като че ли се всклушаха в този съвет, държаха се спокойно, поне доколкото беше възможно в подобна ситуация. Но е факт, че когато няколко хиляди зрители от трибуните са избягали на терена, тези, които са останали в другите сектори и ги гледат, не се чувстват на най-безопасното място на света. Защо хората се върнаха обратно на стадиона?

Сега се сещам, че точно зад тази трибуни се чуха двата взрива през първото полувреме. Догадки, опасения, предположения... Действително не беше лесно да не се паникьосаш, а и полиция не се виждаше никъде.

След двайсетина минути хората долу започнаха да напускат терена. Стюардите направиха специален коридор с телата си и феновете започнаха на групи на напускат стадиона.

На магистралата, която е близо до стадиона, движението не беше спряно. Но полицаите бяха блокирали съседните улици. Особено внимателно контролираха потока фенове, който се движеше към паркинга на автобусите.

Обобщено, евакуацията на зрителите от "Стад дьо Франс" беше проведена безупречно. Иначе зрителите можеха да са много повече.