/КРОСС/Със съболезнования към близките на всички жертви от атентатите в Париж, както и към целия френски народ, започна пресконференцията си във Варна лидерът на ДСБ Радан Кънев. 

Аз бих добавил и към всички граждани на ЕС, защото това представляваше атака към сърцето на европейската цивилизация, към европейското етническо единство. Засегнати пряко трябва да се чувстват не само всички парижани и всички французи, но и всички граждани на държавите-членки на ЕС, всички българи, добави Кънев.

Радан Кънев бе категоричен, че на тази атака задължително трябва да има изключително силна обща европейска реакция и обща реакция на страните от НАТО. Тя за пореден път извиква на дневен ред необходимостта от европейско лидерство, насочено към обща политика по сигурност и по отбрана. Естествено, за нас като гранична държава, общата защита на границите на съюза е от особена важност, но очевидно е необходима и много по-силна система на обща вътрешна сигурност. Затварянето на границите между държави-членки не може да реши нито един от проблемите, пред които сме изправени, но общата сигурност и общата координация на службите за сигурност е повече от задължителна, посочи той.

Радан Кънев коментира още:

В тази ситуация ние смятаме, че България и всяка друга гранична държава, ние сме по същество гранична държава в обстановка на два-три горещи конфликта в момента - този в Черноморския басейн и този в Близкия изток - трябва да упражнява лидерство за установяване на общи европейски политики. Ние и всички други държави от източния и югоизточния фланг на НАТО и ЕС трябва да бъдем инициатори на такава обща политика. Аз мисля, че първата стъпка на правителството, освен спешната среща от онзи ден и решенията, които бяха взети днес, е в правилна посока, но трябва да продължим както с укрепването на сигурността на българска територия, така и да настояваме пред партньорите си от ЕС и от НАТО за по-силни общи европейски политики и европейско лидерство за сигурността. Тук обаче не мога да не отбележа, че държава, която има много големи проблеми с една от основните европейски политики - политиката по правосъдието, трудно може да упражнява лидерство. Неведнъж съм казвал, че въпросът за продължаването на правосъдната реформа, е въпрос за националната сигурност за България и в момента това е по-валидно от всякога. За да можем ние да упражняваме лидерство в рамките на ЕС, ние трябва да сме готови да докажем, че отговаряме на всички критерии за пълноправно членство в ЕС, най-важният от които е безусловна законност, върховенство на закона и власт на правовата държава. В този контекст, спешното въвеждане на конституционната реформа и стартът на пълноценна съдебна реформа след новите конституционни норми, е императивно за България не само от гледна точка на вътрешния ни ред, но и от гледна точка на международното ни позициониране и защитата на националните ни интереси в международен план.

В тази връзка искам да кажа, че стратегията за слабо представяне на РБ на местните избори и съответното преформулиране на политическото пространство, което казано с прости думи, означава спиране на реформите и преди всичко спиране на реформите в правосъдието и сектор сигурност, не се случи. Не се случи това слабо представяне на РБ, той се представи не просто на очакваните резултати, но над резултатите на всички предходни избори, на които е участвал. Предвид и много силното представяне на партия ГЕРБ, всъщност резултатът от местните избори е консолидиране на мнозинството, ново доверие за управлението и възможност и необходимост за ускоряването на реформите. Като ответна реакция на този политически резултат, последва една гнила компроматна и клеветническа кампания, характерна по-скоро за предизборни периоди, отколкото за периода след изборите. Не, че ни спестиха компроматната кампания по време на изборния период, необичайното е нейното засилване след изборите. Тук искам да отбележа, както системната клеветническа кампания срещу повечето лидери от РБ, особено силна срещу някои от нашите министри, така и със записите между съдиите Янева и Ченалова, отново интересен момент записите да излизат след изборите, а не преди изборите, като тук искам да коментирам няколко думи повече. Първо, в тези записи няма нищо, което да не знаем, освен може би изключително ниското културно ниво на език, което държат помежду си тези дами. Всичко друго са проблеми в съдебната система, които знаем и коментираме от години - политическо влияние, вътрешни нелегитимни връзки, разпъване на чадъри, изобщо компрометиране на процеса на разследване и правосъдие, особено когато става дума за корупция вътре в съдебната система. На това нещо нашият отговор не е да коментираме записите, а на първо място да засилим настояванията си за провеждане на реформата в правосъдието, да припомни, че преди излизането на тези записи, ние внесохме в Конституционната комисия, чийто член е ген.Атанасов, предложения за създаване на фигурата „независим зам.-главен прокурор", една от основните функции на когото трябва да бъде разследване на корупция вътре в съдебната система, т.е. ако ние бяхме чути по-рано с тази точка от нашата предизборна програма, в момента щеше да има оторизирано лице, чийто компетенции да бъдат именно тези компромати. Ние не смятаме, че трябва да бъдат разследвани записи, смятаме, че трябва да бъдат разследвани фактите, които знаехме и без да чуем записа.
Искам да обърна внимание на факта, че вече шести месец ВСС отказва да предостави на министъра на правосъдието софтуерните кодове на софтуера за случайно разпределение. Този код продължава да е недостъпен за Министерството на правосъдието и да се намира някъде в някаква каса на ВСС. Това е тема, по която съм говорил само във Варна на две пресконференции, още пет или шест извън Варна, повечето от тях в София. И още нещо последно по темата - в тези записи, в изтичането на тези записи, виждаме неприкрит опит да бъдат сплашени хора, които утре трябва да гарантират гласуването на конституционната реформа. Никога записи не изтичат случайно, хора, които съблюдават закона не записват разговори, така че източникът, който и да е той, е нелегитимен. Естествено и записването, и монтирането, е подбрано по такъв начин, че да послужи като стаена заплаха срещу продължаването на конституционната реформа. На това нещо нашият отговор, разбира се, е настояване за разширяване на обхвата на конституционната реформа, с предложенията, внесени между първо и второ четене и максимално ускоряване на процеса на конституционната и впоследствие на законодателната реформа в правосъдието.