/КРОСС/ Повече от 300 хил. дка земеделски земи в България все още са собственост на офшорни дружества, съобщава в. „24 часа". Според последните изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) те подлежат на санкция от 100 лв./ дка, а ако въпреки това нарушението продължи глобата става 300 лв. на декар. Така общият размер на наказанието може да стигне 400 лв./ декар. Самата възможност да бъдат глобявани фирми с ниви, чиито собственици са офшорни компании влезе в сила на 1 октомври. От тази дата всяка такава компания подлежи на сериозните глоби.

Така на практика се защитава българското земеделие и земя от офшорните капитали с неясен произход. Те често възприемат нивите по-скоро като спекулативен финансов инструмент, а не като актив, който да се използва по предназначение за производството на аграрна продукция.

Първите стъпки за ограничаване на офшорната собственост върху земеделските земи бяха предприети от парламента още в средата на 2014 година. Тогава в чл. 3, ал. 7 от ЗСПЗЗ беше въведена забраната за дружества да притежават земеделска земя, ако техни собственици са чужденци или чуждестранни фирми, установени в страни извън Европейското икономическо пространство или в държави, с които България няма сключена спогодба, която да защитава правото на подобни чуждестранни инвестиции. Тази забрана в закона обаче не беше напълно ефективна при липсата на съответните санкции за неспазването й. Въпреки това земята, притежавана косвено от офшорки, е намаляла от близо 1 млн. декара през 2014 г. до 300 хил. декара към края на октомври 2015 г. по неофициални данни.

Глобите се налагат от областните управители по местоположение на имота, чийто собственик е в закононарушение, а приходите от глобите да постъпват по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Само от наложени глоби на офшорните собственици на първо време в бюджета на агроведомството могат да постъпят суми в размер на 30 млн. лв., които са равняват на глобата от 100 лв. за всеки декар от близо 300 хил. дка земеделска земя, притежавани косвено от офшорни компании. Необходимо е самото министерство, което притежава актуална информация за собствеността върху земеделските земи у нас, да я предостави на областните управители. Подробната информация за самите фирми с офшорни капитали е публична и достъпна през търговския регистър.

Факт е, че офшорни собственици на земеделска земя в България има все още много. Сред примерите за такива фирми е „СЕК БГ", регистрирана на Сейшелските острови. По данни от имотния регистър дружеството притежава 545 дка в Добричка област, община Генерал Тошево. „Винета" ООД, чиито мажоритарен собственик е панамската офшорка „Харисън мениджмънт" АД има 1290 дка ниви в Пазарджишко. Също на панамска офшорка - „Албол холдингс" е и „Съксес" ЕООД, които са собственици на 640 дка в Бургаско. 

Всички подобни фирми ще трябва в най-кратки срокове да се ориентират да продадат притежаваната от тях земя, ако искат да не загубят собствеността си и да си върнат поне малка част от направената инвестиция. Ефектът от тези действия може да се отрази на пазара на земеделски земи, ако под риск от санкции, офшорните собственици обявят земята си за продан. Пускането на пазара на повече от 300 хил. декара земеделска земя в кратък диапазон от време, ще натисне цените на нивите надолу.