/КРОСС/ Университетите ще получават държавна субсидия на базата на нови критерии, като размерът на средствата вече ще зависи от акредитационната оценка на вуза, научната му дейност и наличието на специалности с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Това става ясно от проектопостановление на МС за определяне на средствата за издръжка на висшите училища у нас, пише "Сега".

В момента държавните университети получават субсидията си освен на брой студенти, но и в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Средствата се дават по професионални направления, като диференцираният норматив за издръжка на един студент в дадено направление се умножава по определен коефициент, който е различен за различните направления. Занапред ще има и вторично отсяване на базата на нови критерии. Коефициентът на всеки вуз по професионално направление вече ще се изчислява, като се умножат 5 коефициента - за акредитационна оценка, за научни изследвания, за реализация на пазара на труда, за място в рейтинга на университетите, и за професионални направления с очакван бъдещ недостиг на кадри.

При определяне на акредитационната оценка ще се вземат показателите на вуза от рейтинговата система на университетите към 30 септември на годината, предхождаща годината, за която се отпускат средствата. Оценката за научни изследвания ще зависи от това колко пъти е цитирано дадено висше училище в международните бази данни Scopus и Web of Science, какъв е средният брой на цитиранията, колко докторски програми има в професионално направление и др. Коефициентът за реализация на трудовия пазар съществува и сега, но вече ще се изчислява по нова матрица. Коефициентът за място в рейтинга, или т.нар. коефициент за първо място, ще се определя за университета, получил най-висока комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с пазара на труда, както и за вузове, които са с оценка по-ниска с 2 или по-малко точки от оценката на първия. Този коефициент ще е по-голям за тези университети, които са определени на първо място по направленията педагогически науки, природни науки, математика и информатика, технически науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, изкуства, но ако безработицата при тях е под 2%, а приложението на придобитото висше образование е над 65%. Повече средства ще се дават и за направленията с очакван недостиг като например инженерни, технически науки, педагогика и т.н.

В резултат на второто сито средствата за някои професионални направления с ниска оценка и слаба реализация ще бъдат намалени или изцяло спрени. Най-засегнатите ще са икономика и администрация и управление, и то в близо 1/2 от университетите, които ги предлагат. Орязване на субсидиите ще има и при правото. При техническите и инженерните науки намалението ще е по-малко, а специалности като педагогика и математика ще получат повече пари. Прогнозите са почти по всички 52 професионални направления у нас държавни пари да не получи поне по 1 висше училище. Промените са в синхрон с одобрените на 1-во четене в комисия промени в Закона за висшето образование, които предлагат именно ново разпределение на държавната субсидия за университетите на база на качеството на обучението им.