/КРОСС/ За изводите след заседанието на Националния съвет на БСП, за добрата страна на това да си в опозиция, за сигурността след терористичните атентати в Париж, отговор на тези и други въпроси пред Агенция „Фокус" даде председателят на БСП Михаил Миков.

Фокус: Г-н Миков, какви са изводите, които правите след заседанието на Националния съвет на БСП и защо „оставките" се възприеха от много хора като панацея, а вие ги определихте като театрални действия? 
Михаил Миков: Изводът е, че БСП остава единствената опозиционна сила в България с ясен курс, който бе потвърден от Националния съвет. Темата с оставките измести големите въпроси - продължаваме ли по този път нататък или това ръководство трябва да бъде бламирано, за да може интереси, които са външни на Българската социалистическа партия, да влияят върху нейното поведение. Националният съвет даде своя отговор. Тези дни имах възможност да разговарям с много другари от страната. Ясна е подкрепата за курса, колкото и болезнен да е той за някои в партията или извън нея. Прави впечатление, че най-високо говорят тези, които не искат да погледнат в собственото си око, които не поглеждат собствените си резултати - те не са само заради състоянието на БСП, а и на способността да се прави оценка на място. Ако има нещо, за което съжалявам от този Национален съвет, е, че никой не извади добрия опит на тези 60 общини, в които БСП има кмет, както и тези над 80 общини, в които БСП получи по-голямо доверие отколкото основния политически опонент - ГЕРБ. Никой не иска да говори за това, а там е истината. Как тези хора успяха в тази обстановка да постигнат резултати, с които БСП трябва да се гордее. За Националния съвет смятам, че когато има дискусия, когато се гласува почтено, решенията на съответния орган следва да се спазват. Именно това показва, че БСП решава с органите си, а не еднолично или с малка група хора, които смятат, че са най-важните в тази партия. 
Фокус: БСП се е доказвала като конструктивна опозиционна сила и именно като такава тя постига добри резултати. Какви ще са вашите приоритети при разглеждането на бюджета и при други ключови за страната действия? 
Михаил Миков: Последователно отстояване на друга политика за България, която държи сметка за убийствената бедност в страната, за неграмотността, която става все по-тежка заплаха за развитието ни. За достъпа на българските граждани до здравеопазване и образование. Очевидно е, че дясната политика, която се води днес, все повече задълбочава тези проблеми. Тя обрича на безперспективност бизнеса и тези, които са решили да инвестират в България. Отвореният европейски пазар дава възможности на хората, когато видят какво се случва в България и липсата на политика, която да им осигурява стабилност - да си тръгнат. Смятам, че това са големите проблеми. Големият проблем е тежката демографска криза, за която не се вземат абсолютно никакви мерки. Още чакаме правителството на Борисов да предложи мерки за преодоляване на това бедствие. Народното събрание го задължи за това, срокът изтече, но те явно са заети с по-важни неща от това. По отношение на бюджета отново има пълно замразяване на социалните мерки. Отново майките с деца и младите семейства ще изпитат какво означава дясна политика. Колкото да се говори, че няма значение, дали едно управление е ляво или дясно -смятам, че има значение и за младите, които отглеждат деца, и за студентите, и за работещите и интелигенцията. Нашата партия продължава да отстоява тази позиция, която й дава и морални и идейни предимства пред другите в България. 
Фокус: Какво му е доброто на това да си в опозиция? 
Михаил Миков: Предизвикателството да си честен и последователен е еднакво голямо и когато управляваш, и когато си в опозиция. Затова и на двете места е еднакво сложно. В опозиция ние сме и честни, и последователни, за разлика от управляващите. Всички тези партии, които днес управляват, не обещаваха на хората, че ще вдигнат пенсионната възраст на 67 години. Не го обещаваха, а го направиха! Не обещаваха на онези 300 хиляди работещи на минимална работна заплата, че ще вдигнат данъка им с по 10% (или 408,-- лв. за година), а го направиха. Не обещаваха на българските граждани, че оскъдният ресурс за средно образование ще се пренасочи и към частните училища. Особено, когато всички сме наясно за огромните разлики в достъпа до образование между обикновения българин и богатите фамилии, чиито деца могат да учат в най-престижните частни учебни заведения у нас и в чужбина. Не обещаваха, че ще ограничат достъпа до здравеопазване, че ще приватизират болници, пощи, железници. Не обещаха, че всичко това ще се случва на фона на 16 млрд. заеми, които поколения българи ще плащат. Ние не сме ги излъгали по този въпрос, а напротив, по всички тези въпроси сме отстоявали последователна позиция, свързана с разбирането ни за едно по-справедливо и солидарно общество. 
Другото предимство в опозиция е, че ти можеш да огледаш вътрешните си проблеми. Проблемите на функционирането, проблемите на политиката, която си провеждал, за да попаднеш в опозиция. Вярно е, че политиката в България сега е второстепенен въпрос. Технологиите, политическият пиар подменят политическите идеи. БСП е оцеляла като партия 125 години, защото винаги идеята е била на първо място. Въпреки личните отношения, въпреки вътрешнопартийните боричкания и противоборствата. Смятам, че идеята е на първо място. Тя е силата, която кара хората да гласуват за БСП, въпреки симпатиите и антипатиите към един или друг представител на партията в центъра и по места.

Фокус: В този контекст как гледате на оставките на Калоян Паргов, Илияна Йотова и Драгомир Стойнев . Продължавате ли да гледате на тях като на театрални действия и защо ги определихте като такива?
Михаил Миков: Недоверието към политиците и политиката, включително и към нас, без да се изключвам от тази категория, е свързано с поведението. Българските граждани се нагледаха на ситуации, в които се подава оставка, а след това отново се пускаш да те преизбират. Оставката губи собствения си смисъл на поемане на отговорност и затова в този случай призовах членовете на Изпълнителното бюро, които понесоха много хули от тези, които искат днес БСП да няма Изпълнително бюро, да бъдат отговорни пред партията. Само след няколко месеца ще има конгрес и точно в този момент обезглавяването на уставните органи и замяната им с привременни извънуставни образувания е свързано с други намерения, са вредни за позициите на БСП като партия на идеята, а не на интереса на отделни хора. 
Фокус: Като бивш вътрешен министър, какво смятате за недоволството на полицейските служители, както и за повечето средства за сигурността, особено на фона на терористичните актове, които се случиха в Париж? 
Михаил Миков: Не е само въпрос до парите, въпросът е за отношението. За начина, по който след триумфалната победа се внесе един Законопроект за бюджета, от който българските граждани тепърва научават невидимите резултати от управлението на ГЕРБ. Това са отнемане на социални придобивки, бюджетни рестрикции, и то на хора, на които се разчита да осигуряват сигурността. Това беше най-грозното в цялата история и предизвика тази емоция, която изкара полицаите по улиците на България. Дори да се прави реформа, тя трябва да бъде направена с мотиви, с обсъждане и обяснения защо се прави. Когато се прави реформа, трябва да има достатъчно гаранции, че тя води системата към едно по-добро състояние. 
Такава хирургическа операция, правена със сатър, не може да даде никакъв резултат, освен демотивация на служителите и огорчение, че тяхната държава, тяхното правителство, тяхното министерство ги разглежда като бройки и като пари, а не като хора, на които цяла България разчита да й осигурят сигурност. включително и начинът по който се говореше за привилегии, включително и това настройване на другите граждани към полицейските служители е част от това отношение, което и правителството и водещите политици от ГЕРБ демонстрират към служителите от МВР. 
Що се отнася до другия проблем, той не е отсега, но той ще трябва да се решава в европейския контекст. Пространството на свобода и сигурност като цел и развитие на ЕС, като философия и функциониране на ЕС, свободното движение на хора, са застрашени от това, което се случва днес. Тепърва тази философия трябва да бъде подложена на сериозна и съдържателна дискусия. В противен случай само показните мерки и приемането на някакви закони, които звучат гръмко нямат да решат никакъв проблем. Винаги балансът между свобода и сигурност е онова, което най-много интересува гражданите. Днес тази откровена дискусия трябва да бъде проведена и от политиците на европейско равнище, и в отделните страни. В България също не виждам такава дискусия. 
Фокус: Сигурността е най-скъпото удоволствие...
Михаил МиковТова не е удоволствие, а част от функцията на държавата, но когато неолибералният модел години наред е формирал разбирането за по-малко държава, много по-трудно може сега да се реализира тази сигурност. Когато частният бизнес е доминиращ в решенията, много по-трудно ще може да се укрепва и сигурността като един от не само регалните елементи на държавата, но и като част от спокойствието на гражданите. Няма как година след година българите да избират дясна политика, а после да се чудят защо няма държава, защо няма сигурност. Когато в центъра на всяко управленско решение стои интересът на малцината богати и се пренебрегва интересът на мнозинството, това неминуемо ще доведе до степен на дезинтеграция на обществото. И липсата на усещане за сигурност днес е резултат на поредицата десни решения, които наблюдаваме вече повече от 6 години.
Фокус: В този контекст как оценявате действията, които бяха предприети по обезпечаване на сигурността в страната и изложена ли е България на по-голям риск като част от ЕС?
Михаил МиковРазбира се, че сме изложени и вече имаше такива случаи и у нас. Не виждам нещо, кой знае какво да се случва в България в момента като повече сигурност. Това не е въпрос, който може да се случи за един ден. Когато кубинките на полицаите са скъсани, каквито и по-широки оповестени мерки да се тиражират, винаги остава у човек усещането, че едно е в медиите, съвсем друго е в действителността. Когато полицаите са ти демотивирани, когато гетата на бедността в България продължават да се разширяват, нямаш никакви гаранции, че радикалните религии няма да бъдат посяти и там. Хубаво е да констатираме, че част от причините за ИД и тероризма се крият в огромната бедност в страните от Бизкия Изток и Африка, но ще е добре да погледнем и в собствения си двор, как бедността с малка искра може да се превърне в много голям проблем. 
Фокус: Според Вас медийна грешка или някой има интерес да ви сложи в устата думите, че видите ли, че с продажбата на петрол Русия финансира ИДИЛ?
Михаил МиковСмятам, че беше направено съвсем умишлено, за да се отклони големият въпрос, който аз поставям, а и много хора в България и Европа. Какво пречи да се контролират финансовите потоци, които се изливат в Ислямска държава? Лицемерието, произтичащо от стремежа за печалба. Нека стане ясно откъде са парите на ИД за тези въоръжения и бункери, които в момента се разрушават, за тази подготовка. Това е един фундаментален въпрос, на който би трябвало да се отговори на първо място и тогава вече са следващите въпроси. Той все още не е получил своя отговор от службите на САЩ, Франция и другите държави ,които иначе искат да сложат край на Ислямска държава вече година и половина. 
Хубаво е също така да знаем и кой създаде предпоставките, за да може поредица от събития в Близкия Изток и Северна Африка да се превърне във военен конфликт, засягащ вече толкова държави. Това опредено не беше Русия. Отговорите на тези въпроси, ако се разбират правилно, би трябвало да повлияят на редица странни външнополитически решения на управляващите днес. Но хората виждат, че външната ни политика, за съжаление е такава, че страната ни е изложена на редица рискове и опасности, които можеха да бъдат избегнати. Да не говорим за крайната русофобия на президента и тези дни, от която лъха крайна комплексарщина и игнориране на националните интереси.
Фокус: Виждате ли някаква логическа последователност в събитията, защо точно Франция?
Михаил Миков Не е само Франция. Има достатъчно информации, които сочат към терористичен акт по отношение на руския самолет в Египет. Преди около месец в Турция имаше много тежък атентат. Вярно е,че когато става в сърцето на цивилизована Европа това е много по-болезнено, но всичко трябва да се разглежда като един комплекс. Големият въпрос е не защо във Франция, а защо модерният свят допуска това? Иначе ще останат цветята, свещите, солидарността на хората ,но няма никакви гаранции, че утре може да се случи и другаде. Трябват мерки, които да показват действие, защото политиците ще продължат да губят доверие.