/КРОСС/"Това, което се случи на 13 ноември, разбира се, е акт на война, но то отговаря на други актове на война, началният момент на които беше решението да се разруши Ирак на Саддам Хюсеин от клана Буш и неговите съюзници преди четвърт век. С изключение на щастливия ширакски епизод, от самото начало Франция е част на западната коалиция, която обяви война на мюсюлманските страни. Ирак, Афганистан, Мали, Либия... Тези страни не ни заплашваха по никакъв начин преди да отхвърлим техния суверенитет и възможността да установят у дома си режим по свой избор. Франция не е призвана да бъде световен жандарм и да се намесва според каприза си в тази или онази страна, за да й забрани избора, който тя прави".

Философът Мишел Онфре критикува политиката на Франция в конфликтите в Близкия изток и не вярва, че Франсоа Оланд ще се справи с днешното изпитание.

Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове

- След новината за атентатите на 13 ноември вие написахте в Туитър: "Левицата и десницата, които посяха войната срещу политическия ислям в международен план, жънат войната на политическия ислям в национален план". Нямате ли усещането, че обвинявате жертвата вместо виновника?

- Работата на журналиста е да коментира това, което се случва, работата на философа е да го разгледа в перспектива, заедно с условията, които са го направили възможно. Държавният глава говори за "акт на война". "Републиканците" и Социалистическата партия също. Най-накрая изглежда, че всички се съгласяват, че става дума за актове на война. Това вече е напредък! Доскоро все още се говореше за актове, извършени от неуравновесени хора, от хора с тежко психиатрично минало, от самотни вълци. Вече става дума за война, която трябва да осмислим.

Телевизионната журналистика е по-малко загрижена да осмисли войната, отколкото да режисира спектакъла на ужаса и да го коментира, задоволявайки се да каже онова, което всеки вижда на екрана. Философът се пита откъде идва тя. Кой я обяви? Кога? Защо? Кои са воюващите страни? Какви са мотивите им? Така че трябва да излезем от краткото време на журналиста, който преживява емоцията, за да влезем в дългото време на философа, който преживява размишление. 

Това, което се случи на 13 ноемри, разбира се, е акт на война, но то отговаря на други актове на война, началният момент на които беше решението да се разруши Ирак на Саддам Хюсеин от клана Буш и неговите съюзници преди четвърт век. С изключение на щастливия ширакски епизод, от самото начало Франция е част на западната коалиция, която обяви война на мюсюлманските страни. Ирак, Афганистан, Мали, Либия... Тези страни не ни заплашваха по никакъв начин преди да отхвърлим техния суверенитет и възможността да установят у дома си режим по свой избор. Франция не е призвана да бъде световен жандарм и да се намесва според каприза си в тази или онази страна, за да й забрани избора, който тя прави.

- Пренасянето на отговорността върху френската държава, която е ангажирана военно в Сирия, не е ли начин да се освободят от отговорност терористите?

- Не. Това означава да се запитаме какво означава да воюваш с един народ, народа на световната мюсюлманска общност, уммата. До такава степен ли е наивна Франция да си мисли, че може да обяви война на мюсюлманските страни, без те да отговорят? Първият агресор е западният, връщам ви към историята, не към емоцията. Той дори може да бъде идентифициран: става дума за Джордж Буш, който измисли хипотетичните оръжия за масово унищожение, за да нападне Ирак през 2003 г. Така че ситуацията, в която се намираме, е резултат на една дълга причинно-следствена верига, която философът трябва да опише. Терористичният акт като такъв е последното звено от тази верига.

- Наистина ли смятате терористите за бойци на политическия ислям?

- Ако не, за какви да ги смятам? За прочутите самотни вълци, обичайните неуравновесени, неизбежните психичноболни, които крещят лозунги на радикалния ислям в момента на своите злодеяния, но които нямат нищо общо с исляма? Всички те са регистрирани като членове на ислямисткото радикално движение, а не става дума за политическия ислям? Подобно отрицание би означавало виновна слепота, опасно виновна. Става дума именно за радикалното и политическо крило на салафитския ислям. Нека да започнем да назоваваме правилно действащите лица.

- Тяхната радикализация на рационален избор ли се дължи?

- Разбира се. Това е война, водена от един политически ислям с толкова разум, с колкото Западът води своята, но с по-малко оръжия или с оръжия, различни от нашите - ножове, а не самолетоносачи, Калашници за 500 евро, а не неуловими самолети за милиони долари. Те имат своите богослови, идеолози, стратези, тактици, компютърни специалисти, банкери, военни интенданти. Те имат също своите войници, закалени и решителни, невидими, но присъстващи на цялата планета. Казват, че са няколко хиляди във Франция. Те имат планове. Разполагат също с визия за Историята, нещо, което ние сме неспособни да имаме, съвършено различна от нашия тривиален материализъм, който се подчинява на електоралните комбинации, мафиите на парите, икономическия цинизъм, тиранията на медийния миг.

Халифатът ясно изрази своите намерения. Но нашето отричане е виновно. Отричане на правото им да кажат, че са "Ислямска държава", дублирано от политически коректното им назоваване "Даеш" (докато всъщност става дума за съкращение на "Ислямска държава" на арабски език), превръщането им във варвари (докато те правят с дискове и чук онова, което Западът прави с неуловими самолети - припомням ви, че една част от месопотамските археологически места бяха разрушени от американските бомбардировки в отъствието на международна емоция...), назоваването им терористи (разбира се, те убиват невинни жертви с Калашници или ножове, но Западът прави същото в огромен мащаб с бомби, пускани от голяма височина над селища, бомби, които убиват жени и деца, старци и мъже, които няма в какво да бъдат упреквани, освен че живеят в страна, свързвана с "оста на злото"), в резултат на всичко това ние напълно подценяваме тяхната истинска природа, която не трябва да бъде презирана. Особено ако възнамеряваме един ден да има дипломатическо решение, както аз бих желал.

- Дори без намеса в Сирия, не смятате ли, че "Даеш" ("Ислямска държава") щеше да удари Франция?

-  Не се занимавам с политическа фикция, предполагайки какво биха направили дадени страни, за да бъде оправдано превантивно това, че ги бомбардират, за да им попречат да направят онова, което се предполага, че биха направили! Прочутата "превантивна война" на Буш и съюзниците му произтича от този тип мотивация, която оправдава атаката, понеже са решили да атакуват. Трябва да внимаваме да не прекаляваме с това, което е и което би могло да бъде. Впрочем ние не плащаме за Сирия, а за Ирак и неговите последствия, едно от които е Сирия, която е най-новата и следователно най-видимата медийно част от тази война, обявена през 1990 г. - за информация, точно след падането на Берлинската стена, иначе казано в перспективата на преустройството на света в ръцете на американците, отървали се от Студената война. 

- В изявлението, с което обяви, че е автор на атентатите, "Даеш" ("Ислямска държава") говори за жертвите в "Батаклан" като за "стотици идолопоклонници на перверзен празник". Тези хора не ни ли мразят преди всичко заради това, което сме?

- Това е резултат на войната между цивилизациите. Но френското политически коректно забранява това да се казва, откакто Самюъл Хънтингтън прекрасно я анализира през 1993 г. Ислямската цивилизацията, към която се отнася "Ислямска държава", наистина е пуританска. Искам да отбележа, че вашият въпрос позволява да се разбере че Франция разполага с "национална идентичност", която се вижда по-ясно, когато ислямската идентичност я осветлява като историческия контрапункт на момента. Но както е идеологически престъпно препращането към френската идентичност, дълго време не можеше и дума да се каже, че наистина има западен начин на живот и той не е ислямският начин на живот. Апологетите на мултикултурализма признават, че има доста култури и сред тях някои, които защитават рока на вечерните партита, докато други превръщат същото това събитие в "перверзен празник". Всички култури ли са ценни? Да, казват поддръжниците на политически коректното. Аз от своя страна съм склонен да смятам за висша една цивилизация, която позволява критиката на друга, която не я позволява и наказва със смърт всички резерви спрямо нея.

- Виждате ли в това събитие сбъдване на пророчеството на Камю в "Чумата": "Чумата ще събуди плъховете си и ще ги изпрати да умрат в един щастлив град?"

- Наистина "Чумата" завършва с този призив да внимаваме с пробуждането на всички чуми, иначе казано на всички идеологии, които унищожават онези, които ги отхвърлят. По онова време защитниците на чумата тогава, червения и кафявия тоталитаризъм, сред които Сартр, са го упреквали за това. Защитниците на днешната чума, наследници на сартъровия софтуер, проявяват подобна слепота пред тази мисъл на Камю: чумата наистина се завръща. Но първите плъхове отдавна са видими в града... Онези, които съобщиха за тяхното присъствие, бяха разпънати, докато болестта се разпространяваше.

- Трябва ли Франция да наруши солидарността си с международната коалиция, ангажирана в Сирия и Ирак?

- Аз наистина съм привърженик на пълно преразглеждане на френската външна политика. Ако продължаваме да водим тази агресивна политика спрямо мюсюлманските страни, те ще продължават да отговарят, както вече го направиха. Изпращането на сухопътни части в Сирия би означавало да налеем масло в огъня. 

Франция трябва да прекрати тази неоколониална и ислямофобска политика, подредена до САЩ. Тя би трябвало да изтегли окупационните си части от всички засегнати места. Тя би трябвало да поеме инициативата за международна конференция, чиято цел да бъде изграждането на дипломатически фронт, както и договарянето на неутралитет, свързан със зачитане на политическия суверенитет на всяка една от тези страни, които имат правото да правят каквото искат на своя територия, без ние да им го забраняваме. 

В името на какво впрочем им забраняваме да се определят както желаят и по какви причини? За да не бъде повдиган този въпрос, предпочитат да казват, че действаме срещу тероризма, докато така ние го създаваме, защото той не съществуваше преди ние да го породим по този начин. Тогава би могло да бъде подписано примирие между "Ислямска държава" и Франция, за да сложи оръжие нейната спяща армия на наша територия. 

Навремето Дьо Гол предложи на бойците за алжирска независимост "мира на смелите". Когато Жан-Пиер Шевенман подаде оставка от правителството "Рокар" на 29 януари 1991 г., за да се разграничи от Митеран, който освети тази външна политика, чийто плодове берем днес, той посочи пътя, по който трябва да поемем. Уви, той бе презрян от медиите и интелектуалците, които оправдаваха тези войни, които ни застигат днес на наша територия. Шевенман би бил адекватният човек, който да оглави от името на Франция тази политика на военно дезангажиране. Но аз ангажирам само себе си, посочвайки името на Шевенман, който има усет за Историята, политически опит, подходяща култура и конкретни знания за въпросните страни.

- Атентатите срещу "Шарли Ебдо" и еврейския супер в Париж бяха последвани от движение на национално единство. Мислите ли, че ще стане така и след трагедията от 13 ноември? Опасявате ли се от гражданска война?

- Не мисля, че незначителната политика, предложена от Оланд може да натежи в Историята. Трябва ни голяма политика, на каквато той не е способен - на каквато никога не е бил и няма да бъде способен. Държава в извънредно положение, спуснати наполовина знамена, минути на мълчание, затваряне на обществени места, медийни движения, зелен номер, череп на знамената, ето, че той води незначителна краткосрочна политика, но със сигурност не и голямата политика, от която Франция вече има нужда. 

Опасявам се, че групировки от крайната десница, истинската, а не онази, която политиканската политика инструментализира, свързвайки я с Марин льо Пен, ще се въоръжат, ще се организират в милиции, ще извършват ударни операции, ще започнат побои, наказателни акции, палежи на джамии и други престъпления и простъпки, за да дестабилизират демокрацията. Защото, нека си спомним, в тези времена, когато изразът "крайна десница" се използва само в електорална перспектива, за да осигури преизбирането на либералите вдясно и вляво, крайната десница е именно това: аз не се позовавам на политическата идеология в момента, а на Историята. Да си спомним за нацистките SA, за вишистката милиция, за франкистката Фаланга, за Kesa на гръцките полковници, тогава наистина ставаше дума за крайна десница: тя все още е паравоенна, активна, под формата на ударни групи и, което е голямата разлика спрямо онази, с която политиците плашат и специалистите по комуникации си вадят хляба, тя действа извън закона. 

- Мислите ли, че тази трагедия ще създаде проблеми с мюсюлманската общност във Франция?

- Уви, опасявам се от това. Опасявам се още повече, защото много хора имат интерес от рухване на демократичната система във Франция, от крайната левица до крайната десница, истинската, и изправянето на французите срещу цялата мюсюлманска общност се оказва лесно и в пряка връзка, за съжаление.

- Наистина ли сме във война?

- Да, доста преди 13 ноември... Ако трябва да се посочи дата, спомнете си екзекуцията на члена на алжирската GIA ("Ислямска въроъжена група"), автор на атентата на гара "Сен Мишел" и други ударни операции, Халед Келкал, на 29 септември 1995 г. Тогава писах в Globe, че ако решим така проблема, тръгваме към катастрофа. Вече сме в нея. Защото най-лошият отговор на насилието е насилие. 

- Изправен пред тази ситуация, има ли френският народ достатъчно антитела, за да се съпротивлява, без да се разцепи?

- У французите има една безцелна пламенност. Поради липсата на голям политически проект, към който биха се устремили доброволно и към който биха се присъединили лесно, ако им го предложат, народът е принуден да повтаря до втръсване инфантилни лозунги, да присъства на демонстрации без искания, да пали свещи и да ги слага на прозорците, да полага цветя, да пише стихове, да прави снимки (ако не и селфита...) на местата на драмата. Към което трябва да се прибави днес и жалкото "Pray for Paris". Нямаме ли какво друго да направим и да предложим на народа, освен да се моли? Антителата са на разположение, но липсва исторически повод да кристализира тази сила, която не иска нищо друго, освен форма. Не може пейката, на която молещият се коленичи, да бъде хоризонтът на външната политика на Франция.

- Имате ли доверие на Франсоа Оланд, че ще преодолее това ново изпитание?

- Съвсем не...