/КРОСС/Посетителите на построената през 16 век Скуола гранде ди Сан Роко (Scuola Grande di San Rocco) във Венеция, позната с ефектните си цикли стенни и таванни стенописи, както картини на Тинторето, Тициано и Джото, сега могат да видят тези шедьоври в нова светлина.

25 картини от залата на втория етаж на сградата, наречена Зала Superiore (горната зала) се трансформират с абсолютна интериорна реставрация на онова, което векове е било до тях - мрамора и стените, както и нова осветителна система инсталирана в Зала dell'Albergo. Проектът за възстановяване е тригодишен и е започнал през 2014 г., спонсориран от швейцарската фирма за часовници Jaeger LeCoultre. Скуола ди Сан Роко както е цялото й наименование е била призната като гражданско сдружение, или като казваме днес фондация, от Съвета на Десетте на Венецианската република през 1478 година, когато седалището й е било при църквата Сан Джулиано, но скоро след това сключила аналогично споразумение с църквата на монасите францисканци, наречена накратко Фрари, преместила седалището си при Сан Силвестро, а после през първите години на ХVІ век в новата сграда, в която се помещава и днес, на мястото, където ще я откриете, зад абсидите на църквата Фрари, пише artprice.bg.

Сградата е започната през 1515 г. от Бартоломео Бон, на който се дължи плана и изграждането на приземния етаж. Работата била продължена от Санте Ломбардо (сина на Тулио Ломбардо, който му послужил като гарант) и след 1527 от Антонио Скарпанино, забележителен архитект, който завършил горния етаж и хармонизирал фасадата с издигането на двойния ред колони. След смъртта му през 1549 г. довършителните работи били поети от Джанджакомо деи Гриджи.

Вътре освен поръчаните платна на Тинторето, станали част от стените и тавана на Школата, са изложени на стативи и картини на Тициано, Тиеполо, Джорджоне и пак на Тинторето.

Скуола ди Сан Роко е единственото братство, която се спасява от затварянето на църквите и прилежащите им братства по времето на Наполеон Бонапарт и което продължава своята дейност до модерността. Днес братството наброява около 350 главни събратя (сред тях има и жени), които се събират веднъж годишно.

Основната работа, на която се посвещава Тинторето през последните 30 години са картините за Братството Сан Роко, за което изпълнява 56 платна, много от тях, като например „Голгота" на необичайно голяма площ. Братството е едно от най-влиятелните във Венеция и е създадено с цел подпомагане на бедните и болните. През 1564 г. ръководството на Сан Роко решава да поръча украса на двореца и тавана на голямата зала в него. Организира конкурс за най-добър проект между известните живописци, в който участват освен Тинторето, още Паоло Веронезе, Джузепе Салвиати и Федерико Дзукари. Вместо да представи исканата скица, Тинторето за много кратко време, донася изцяло завършената картина „Славославене на свети Роко", която подарява безвъзмездно на братството и с това печели конкурса. От този момент художникът все повече се сближава с хората от братството и през същата година става негов член. През следващата година рисува първото си платно за него- „Разпятие", което е едно от най-големите в света. Между 1564 г. и 1567 г. рисува 27 композиции за тавана и стените на болничната зала, от 1576 до 1581 г. създава 25 платна за тавана и стените на Горната зала, а между 1582 и 1587 г. - осемте големи платна в Долната зала.

Тинторето принадлежи към пантеона на художниците от "златния век" на венецианската живопис. Той е представител на течението маниеризъм, получило широко разпространение в изкуството на Късния Ренесанс. Но това е бил особен маниеризъм - венециански, който се различава от флорентинския преди всичко с яркия колорит, драматизма на сюжетните колизии и одухотвореността на персонажите. Техните величествени фигури, напомнящи антични богове, обикновено са представени на фона на монументална архитектура и имат много общо с анатомично безупречните скулптори на Микеланджело. От друга страна, персонажите на Тинторето са твърде реалистични и често приличат на обикновени венецианци - съвременници на майстора.