/КРОСС/ Само за 15 години 235 града от 37 страни се отказаха от приватизация и публично-частни партньорства в сектора. Ситуацията у нас: след топлата вода, явно ще трябва да „преоткриваме" и студената.

235 градове с население от общо 100 милиона души са си върнали контрола върху водоснабдяването за последните 15 години. Сред тях са мегаполиси като Париж, Буенос Айрес, Йоханесбург, Акра, Куала Лумпур, Джакарта и др. 37 са страните, в които са регистрирани откази от т. нар. „публично-частни партньорства" във водния сектор. Очевидно става въпрос за световен процес, лидер в който е Франция, въпреки че тъкмо там са базирани някои от най-големите частни компании в сектора. По брой регистрирани случаи следват САЩ и Испания, които също имат богат опит в приватизацията на водоснабдяването.

Данните съобщи в София Сатоко Кишимото - експерт на световната неправителствена организация TNI и активист на Международното движение за обществено водоснабдяване със седалище в Амстердам. Тя присъства на представянето на доклада „На прицел - общественото водоснабдяване" с автори Ваня Григорова от сдружение „Солидарна България" и Георги Медаров от „Колектив за обществени интервенции", изготвен със съдействието на германската фондация „Роза Люксембург".

Анализ на 442 публично-частни партньорства във водния сектор е направила и Световната банка, като само в 12 случая ПЧП са се отразили позитивно върху финансовото състояние на общините, а едва в девет са оказали положителни социални ефекти. Източник на тези данни е изданието на Световната банка „Уроци от опита ни в страните-наши клиенти", публикувано през 2014 година. „Симпатично е, че това признание идва от международна институция, която препоръчва водните концесии и има цял отдел за насърчаване на ПЧП", констатира г-жа Кишимото.

Друг анализ от 2015 г. на дирекция „Търговия и развитие" на ООН, в който са използвани данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, сочи огледални резултати. От разгледани 128 случая на ПЧП във водния сектор, само в 10 е налице по-добро качество на услугите, в осем дейността е станала по-ефективна, а само на едно място е регистрирано благоприятно отражение върху местния бюджет.

Според Сатоко Кишимото, обичайните ефекти от концесиите на ВиК се изразяват в повишаване на цените, ниско качество на услугите, неизпълнение на обещаните инвестиции, непрозрачно управление и съкращения на персонала. Масова практика е и увеличението на несвързани с дейността разходи (например за реклама), отчитани като „инвестиции". За илюстрация бе посочена Барселона, където едва половината от стойността на сметките е пряко свързана с доставянето и пречистването на вода.

Логично възниква въпросът - Защо международни организации продължават да препоръчват решения, които противоречат на резултатите от собствените им анализи?

В доклада „На прицел - общественото водоснабдяване" се припомня, че на 8 септември т.г. в отговор на мощна гражданска петиция, подкрепена с подписите на 1,9 милиона жители на ЕС, Европейският парламент призна водата за „ресурс, който трябва да се споделя от човечеството". Евродепутатите настояха Европейската комисия да не насърчава приватизацията на водните услуги. Същевременно обърнаха внимание върху формалния отговор на петицията от страна на Комисията и оцениха действията и коментарите й като незадоволителни. Във всеобхватното споразумение СЕТА между ЕС и Канада, което предстои да бъде ратифицирано, обещанията за изключване на водата от обхвата на търговията не са спазени. Единственият текст гласи, че „водата в естественото й състояние не е стока, поради което не е предмет на споразумението". Но, за да могат хората да я ползват, тя почти винаги е вече извлечена от естествената си среда посредством различни съоръжения. Още през 2008 г. ООН също приема, че водата е човешко право, но водните корпорации се измъкват с това, че те формално не притежават водата, а „само" контролират достъпа.
Каква е ситуацията в България?

Наскоро са приети две сходни стратегии за развитие на водния сектор, за които държавата ни е платила общо 4,3 млн. лв. на външни консултанти, въпреки че с проблемите в сектора са ангажирани цели пет министерства със съответния експертен ресурс. В Стратегия, представена през 2014 г. по силата на споразумение със Световната банка, се препоръчват публично-частни партньорства във водните дружества. Същевременно се предсказва появата на т. нар. „водна бедност", а прогнозите сочат, че държавата трябва да задели от бюджета си 300 млн. лв. до 2038 г. за водни помощи. Консултантите сочат като добър пример компанията концесионер на столичното водоснабдяване „Софийска вода", въпреки изключително спорните резултати от дейността й: загубите на вода остават високи, а обещаната пределна цена от 0,44 лв./куб. м отдавна е задмината и в момента е 1,76 лв. В договора между общината и частния воден оператор е включена и арбитражна клауза, която прави развалянето му изключително проблематично.

Авторите на доклада обърнаха внимание, че именно водният сектор илюстрира много добре опасността от т. нар. механизъм за съдене на държави от корпорации ISDS, който ще залегне в търговските споразуменията на ЕС със САЩ - ТПТИ, и с Канада - СЕТА. В Аржентина например от 18 концесионни договора във водоснабдяването половината са развалени, но шест от случаите са отнесени към търговски трибунали, които са извън юрисдикцията на публичното правораздаване.