/КРОСС/ Дни преди разглеждането на републиканския бюджет в Народното събрание, Институтът за пазарна икономика представи проект за държавен бюджет с нулев дефицит, но постигнат с цената на тежки реформи.
И двата проекта - на държавния бюджет и неговата алтернатива, разработена от икономистите, имат еднаква цел - ускорено намаляване на дефицита. Разликата е в това, че първият не я постига, а трупа нови харчове, докато вторият успява, поне според теоретичния разчет, посочва БНР.

„През 2012 г. бяхме сред шампионите по най-нисък бюджетен дефицит. Сега, към 2014 г., когато са последните годишни данни, България вече е сред лошите примери в Европа - на четвъртото, най-лошо място по бюджетен дефицит - 5,8% по европейската методология. Дори в годините на кризата бюджетният дефицит беше по-малък от този, който имаме за периода 2013-2015 г., коментира Десислава Николова и допълни скритите дългове на държавните предприятия, чиито задължения са в размер на 9 млрд. лева.

Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика разписва фискална рамка, която елиминира бюджетния дефицит, но срещу неотложни реформи в съдебната система и сектор „Сигурност" и в социалното осигуряване.

Икономистите представиха европейско изследване, според което България е първа по брой на прокурорите на 100 хиляди души население, в първата четворка по брой на съдиите, в топ 7 на разтегливата администрация в съдилищата и отново първа по брой на администраторите в прокуратурата - едно огромно звено, което може да освободи не малък финансов ресурс в държавния бюджет, отбеляза Светла Костадинова: „По отношение на бюджета - няма как нещата да се връзват, ако виждаме тази огромна диспропорция по брой съдии, прокурори, администрация и неравномерна натовареност".