/КРОСС/Интервю на управителя на БНБ Димитър Радев за Елизабет Константинова от Bloomberg и излъчено в предаването на телевизия Bloomberg TV Bulgaria "Инвестбук" на 17 ноември 2015.

Колко реалистична ви се струва прогнозата на правителството за ръст от 2,1 % за следващата година?

Централната банка няма особени различия в прогнозата си с тази на правителството за макроикономическото развитие. Ние прогнозираме.. Очакваме ръст от 2% тази година, подкрепен от добро представяне на износа. И по-добро усвояване на европейските фондове, главно чрез инвестиции в държавния сектор. Що се касае за 2016г. очакваме по-силно вътрешно търсене благодарение на частния сектор, което ще подпомага икономическия ръст да се движи близо до тези нива, а защо не и да се покачи.

Нека затвърдим. Очаквате 2% ръст за тази или другата година?

Очакваме го за тази година и очакваме ръст за другата до 2,1%, а защо не и малко по-висок ръст.

Колко постижим е планът на правителството да намали бюджетния дефицит през идната година, след очакван такъв от 3,3% за тази година?

Важно е да кажем, че анонсираните 3,3% дефицит е вътрешният паричен измерител за фискален баланс сравнено с ESA данните ще бъде под 3% . Като цяло фискалното представяне през тази година е силно засега в резултат на по-добрите приходи от очакваното, което даде въздух за различни решения за политика, като допълнителни спестявания. А от гледната точка на Централната банка е за предпочитане да се правят такива, за да може да се покрият спешни нужди при необходимост. Разбира се решението е напълно в съответсвие с правителството.Важно е, че дефицитът се очаква да се движи до 3%, което е добра отправна точка за засилване на усилията.

Какво е важно за привличане на повече преките чуждестранни инвестиции? В последните години са много ниски.

Да, това не е феномен само тук. Има много общо с инвестиционния климат след световната икономическа криза. Има ясни знаци тази година, че това се променя и ако анализирате регионалните данни ще установите, че всъщност преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП са повече от от този на т.нар. нови членки на Съюза от гледна точка на притока и размера. И като казвам това, знаем, че има още много какво да се направи. Добрата новина е, че се създава широка политическа подкрепа, като имаме предвид и съдебната система, но и сектора на енергетиката и транспорта, които натрупаха много пасиви в миналото.

Кога България Планира да приеме еврото?

Мисля че отговорът на този въпрос е в нашия договор за присъединяване. Всички необходими условия са покрити, но това все още не е въпросът. Официалните критерии са постигнати, да,  има още каквои да се направи на структурно ниво. Например разрешаване на останали въпроси в сектора на държавните предприятия и подсигуряване на фискалната устойчивост на здравния сектор и пенсионния. 

Финансовият министър Владислав Горанов спомена 2018 година за присъединяване към еврозоната. Колко реалистично ви се струва това и какви са стъпките, предприети от България, за да бъде приета в еврозоната?

Като централна банка ние се фокусираме главно на предпоставките и тук това отнасям към три групи мерки - първо засилване на банковия надзор, второ въвеждане на Плана за възстановяване и развитие и заработването му, и на трето място провеждането на проверката качеството на активите и стрес тестовете на нашите банки. Първо трябва да приемем, публикуваме и въведем тези мерки. Планът ни е да ги завършим до края на 2016 година и тогава, предполагам, че може да бъдем по-конкретни за време на пристъпване към чакалнята на еврозоната - ERM 2.

2018 година реалистична цел ли е или все още е под въпрос?

Не мисля че обособяване на специфичен краен срок ще е много продуктивно на този етап, би било преждевременно. Първо искаме да видим как ще се имплементират тези мерки и какъв ще бъде резултатът от тях, особено от проверката качеството на активите и стрес тестовете на банковата система. И тогава може да коментираме конкретни следващи стъпки и крайния срок за въвеждането им.

Има ли дискусии на база промяна на курса на лева и еврото?

Не. Позицията ни тук е кристално ясна. Присъединяването към валутния съюз е единствено възможна с фиксиран лев към еврото.

Колко стабилна е българската банкова система след фалита на КТБ и какви са действията, които Централната банка предприе за банковия надзор?

Мисля че банковата ни система е стабилна, ликвидна и добре капитализирана. Фалитът на КТБ през миналата година  разкри някои слаби места в практики на банковия ни надзор. Затова централно е залегнала задачата за засилване на банковия надзор. Управление Банков надзор е в момент на сериозна реорганизация. Планираме и последващи стъпки за подобряване на капацитета и практиките в съответсвие с принципите на Базел за ефективен банков надзор.

Какво е нивото на лошите кредити в България и как виждате изчистването им?

Нивото на лоши кредити се стабилизира през тази година под 11 млрд. лева брутно. Има адекватно покритие от гледна точка на провизиите - над 50%. Освен това имаме капиталов излишък от близо 7,1 млрд. лева към септевмри. Някои мерки са в процес на въвеждане, като продажба на група кредити и отписвания от балансите като резултат от реализация на допълнителните гаранции. Очаквам и като резултат на бъдещата проверка на качеството на активите и стрес теста да има допълнителен импулс в тази посока.

Какви са очакванията ви за резултата от стрес теста на българската банкова система?

Очаквам, че стрес тестът ще докаже, че нашата банкова система като цяло е стабилна. разбира се работим много здраво, за да сме напълно подготвени за не толкова добър сценарий и тук визирам какво точно правим в Банковия надзор. Като налагане на правила и подобряване на вътрешния контрол в банковия надзор. Но също и поглеждаме към все още зеещи дупки в нашата рамка и на последно място, но не и по значение, осигуряване на подходящи механизми за потенциален капиталов недостиг на банки, където той не може да бъде покрит от пазара.

Кой би бил най-нежеланият сценарий?

Той би бил ако резултатът от стрес теста посочи, че имаме систематичен проблем в банковата система. Не смятам обаче, че това ще се случи, но както споменах, възможни са някои проблеми в отделни банки и ние сме напълно готови да поемем тези проблеми.

Виждате ли реални  евентуални сливания в банковия сектор в близко бъдеще?

Очаквам сливанията да бъдат стратегическата посока, в която ще поеме нашият банков сектор. Но на този етап е малко рано да се говори с конкретика.