/КРОСС/От 2001 година насам нашата политика за борба срещу ислямските терористи, нека го кажа меко, не забелязва слона в стаята. Нещо като лекуване на симптомите и пълно неглижиране на болестта.

Политиците и бавномислещите бюрократи не обърнаха внимание на корените на явлението и с глупостта си позволиха на тероризма да порасне.

Така изгубихме едно поколение: първолаците в Саудитска Арабия (наш „съюзник") по времето на атаките от 11 септември 2001 година днес вече са големи хора, обучени са да вярват в салафизма и да подкрепят насилието, както и да финансират всичко това. В същото време ние се разсейвахме с употребата на сложни оръжия и технологии.

Още по-зле, уахабитите ускориха промиването на мозъци на изток и на запад с помощта на своите религиозни училища, финансирани от петролните приходи.

И вместо да нападаме Ирак, да взривяваме Джон Джихадиста и отделни терористи, с което причинихме мултиплициране на явлението, щеше да бъде по-лесно да се фокусираме върху източника на всички проблеми: Уахабитско/Салафитското образование и проповядването на нетолерантност, според която и шиитите, и йезидите, и християните са хора с отклонения.

Ако изобщо трябва да вкарваме някого в „Гуантанамо", много по-ефективно ще бъде да изпратим един кораб салафитски проповедници и уахабитски духовници там, а не само повлияните от тяхното учение младежи. И ако трябва да разрешим в дълбочина саудитския проблем, трябва да започнем с изпращането там на наши проповедници, които да ги научат на толерантност, да им обяснят идеята за разделяне на църква от държава.

Или, дори още по-добре, да помогнем на мюсюлманските проповедници, които подкрепят религиозната толерантност, вместо да наблюдаваме как ги отлъчват.

И ако мислите, че насилието е неизбежно, то трябва да бъде по-скоро насочено срещу спонсорите на насилието, които са в Саудитска Арабия и Катар, както и срещу салафистките теолози, отколкото срещу младите изпълнители.

П.П. Внимавайте с обичайните крипто-симпатизанти на ИДИЛ, които уж „обясняват" (т.е. оправдават) това, което се случи (умишлено убиване на цивилни) с някое друго действие на Запада, а такова обяснение може като нищо да стигне и до Кръстоносните походи... Ако не е това, ще ви нарекат „пристрастен".

Можете да ги забележите от километри разстояние. Според тях, ти не можеш да заклеймяваш ИДИЛ без да се опитваш да бъдеш „балансиран".

Кого заблуждават?

Това е техника за обвързване на проблеми, които трябва да бъдат разглеждани по отделно и трябва да настоявате пред такива хора да обсъждате проблема ИДИЛ независимо от другите.

Автор: Насим Николас Талеб, автор на „Черният лебед" и основател на Real World Risk Institute.

Мнението е от фейсбук профила му, публикувано в Клуб Z