/КРОСС/КНСБ иска увеличение на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров след среща с парламентарната група на ГЕРБ за държавния бюджет, информира Дарик. 

Между първо и второ четене да се преразгледа общата рамка на бюджета, поиска още Димитров. Преди да се гласува на първо четене държавният бюджет, КНСБ ще проведе срещи с всички парламентарни сили.

Не е логично минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се пета година да бъде замразен на 420 лева, смятат синдикатите. Димитров припомни, че прагът е на това ниво от 2010 година, когато минималната заплата беше 240 лева, а догодина той ще съвпадне с минималното трудово възнаграждение.

„Увеличението му на 450 лева е мярка, която дава и повече справедливост при облагането, и повече гаранции, че тези хора ще получат минимални пенсии. Това означава и повече приходи в системата", каза Димитров. Синдикатите искат максималният осигурителен доход да нарасне до 2860 лева, като настояват ръстът в проценти да е колкото при минималната работна заплата, за да се запази съотношението. Това пък ще донесе в системата още 47 млн. лв.

Според синдикатите с мерките, които предлагат, могат да бъдат събрани няколко стотин милиона допълнително в хазната и от там пък да се търсят разходи. Профсъюзите искат да се увеличи минималното обезщетение за безработицата, което по думите на Димитров не отговоря на ангажиментите, които законодателят трябва да съблюдава, приемайки бюджетните разходи.

От своя страна председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова посочи, че основната задача на синдикатите е да защитават интересите на работниците и служителите. По думите й идеите, предлагани от синдикатите, са обсъждани преди бюджетът да бъде внесен в парламента. Тя се ангажира, че между първо и второ четене на закона за парите на държавата през следващата година, те отново ще бъдат дискутирани.