/КРОСС/Писателят Недялко Славов за „Българска токата" на Мила Искренова

Портал Култура

Този балет има всички шансове да стане знаков. Танцовият спектакъл на Софийската опера и балет „Българска токата" на Мила Искренова е попадение точно в десятката. По мое лично мнение толкова години след „Хъшове" на Морфов отново сме свидетели на висок творчески акт, който се вдъхновява от тема табу - националния патос и любовта към България, но по женски чувствен и елегантен начин!

Чрез най-изящното и чупливо от всички видове изкуства - танца - прекрасната Мила Искренова дръзва да разбута и да излезе пред останалите музи (застинали като мраморни статуи в угодливите си към статуквото пози) и да каже Истината! Истината за подмененото ни Битие, истината за България. Затова повтарям - обикновено творби като тази, хванали духа на времето, стават знакови.

Танцът е почит към говора на мълчанието, затова ще се опитам да минимализирам до крайност думите си за „Българска токата". За мен този спектакъл е игра на няколко главни метафори. Ръката - куфарът - пътят - отлитането - изчезването - възраждането. Всички те са разиграни на фона на различни кадри от родовата ни памет (исторически места, събития и герои) чрез много динамично и оригинално мултимедийно решение, чрез хореографски разработки на основните теми на историческите ни и духовни топоси: патриархалния праг на семейството - българския култ към красотата - идеала за колективна и лична свобода - саможертвата.

Главният знак на спектакъла е Куфарът. Куфарът - този съвременен зловещ трафикант на българина към неизвестното. Куфарът - кучето-водач на незрящия ни народ, пресичащ днес на червено през кръстовищата на света. Какво олицетворяват тези така талантливи балетисти на сцената, целият този непрекъснато надграждан танц, този телесен вихър, раздухван все по-кулминационно от блестящата хореография на Мила Искренова? Безспорно и красотата на българския дух, и гордостта на героичното българско битие, но най-вече и преди всичко - паническото емигриране на българския народ, подгонен от черните ветрове на едно унищожително за него време.

Мила Искренова работи с танцьорите така, както скулпторът работи с глината. Обточва и извайва отделните сцени, моделира индивидуалните и колективни състояния; уединява, стълпява, слива и разделя телата, синхронизира ги или ги противопоставя на музикалната фраза, като в последна сметка цялата тази каскада от виртуозно владеене на балетните техники - па де ша, единично и двойно пике, шене, фуете, гран жете антурнан, жете ентраласе и пр. - целият този фойерверк просто взема дъха на зрителите, без да престава да води мисълта им по тревожните пътища на авторовата идея.

С една дума - на сцената екотно говори съвършенният ням език на жеста и танца. Онзи език, който е пра-прародител на Словото. Всъщност говорят младите и съвършени тела на 20 момичета и момчета от световна танцова класа и следват точния път, който им е определила хореографията на Мила Искренова.

И за финал нещо много важно, което с особена сила подчертава посланията на авторката на спектакъла. Всичко в балета „Българската токата" е „родно". Музиката („Картини от България", „Дивертименто" и „Токата" на Васил Казанджиев; „Скици" и „Токата" на Димитър Ненов), концепцията и хореографията (Мила Искренова), сценографията и визуалната среда (Цвета Богданова), литературната адаптация (Марин Бодаков), художественият ръководител (Сара-Нора Кръстева), трупата на Софийската опера и балет и разбира се, над всичко - цялата му ментална емоция и послание.

„Българска токата" е изпреварваща и безапелационна реплика на Мила Искренова, отправена през рамо, към всички традиционни нихилисти, които възникват мигом при всяка творческа проява на българщина и национален дух.

„Да, този народ - моят, твоят, нашият народ! - има своя гений на себеизразяване, който не се нуждае от преводи и посредници" - сякаш ни казва Мила Искренова. „Нито от обяснения чрез речника за чужди думи, нито от подменяне, нито от вносни интелигентски чаркове за сглобяване и лустросване; този народ е самодостатъчен и прекрасен - такъв е оцелявал през вековете, това е паметта на гените му, такива ще са духовните конструкциите и на бъдещите му поколения."

Дано, мила и така талантлива Мила!

Фотография: Светослав Николов