/КРОСС/ Стипендии срещу завръщане в родния град и осигуряване на жилище, акцент върху аграрния сектор и облекчени данъчни ставки за фирмите, които откриват нови работни места, ще предлага кабинетът в опит да раздвижи икономиката в Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Това е записано в новата Целенасочена инвестиционна програма за съживяване на обезлюдените и бедните региони на България. 

В документа, пуснат за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие, са събрани вече известни намерения и проекти на общините, за които се очаква финансиране по европейските фондове в периода 2014-2020 година. Общо става дума за проекти за над 6 млрд. лв. Изоставащите региони обхващат 53,7% от територията на страната и 29% от населението в 148 от общо 265 общини.
Според заданието на управляващите целта е да се повиши заетостта на населението и да се привлекат инвестиции, което трябва да стане с подкрепа от държавата. Предложените сега мерки удивително напомнят решения от далечната 1982 г., когато Политбюро на ЦК на БКП приема програма за ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от граничните райони и Странджанско-Сакарския край. Тогава се появява и пропадналата впоследствие програма „Република на младостта", която трябва да спре обезлюдяването на тези райони чрез 4 хиляди работни места, развитие на промишлеността, селското стопанство и социалната и техническата инфраструктура. Предвиден е и богат пакет от облекчения - стимули в образователната сфера, финансови екстри (освобождаване от данъци, акцизи, такси и т.н.), натурални субсидии - 50% от стойността на столовото хранене, безплатни детски ясли и градини, безплатна закуска и обяд в училищата. Приложеният подход е от доказания добър опит от 80-те във Франция и САЩ, където стимулите се предлагат само на хората, оставали да живеят и работят на територията не по-малко от 10 години.
В намеренията на кабинета все пак има нови моменти, но те са обобщени във вече обявени проекти на общините и частния сектор, които се предвижда да бъдат финансирани по новите оперативни програми в периода 2014-2020 година. За бизнеса например се предвижда субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, както и възможност за наемане на терени и сгради в индустриални зони/паркове от предприятия, осъществяващи дейност на територията на съответния район.
„Съживена икономика" и „Укрепен човешки ресурс" са сред основните цели и в трите района в първата част на програмата - Северозападния, Странджа-Сакар и Родопите. Не е изненада и известното вече сериозно намерение на правителството да продължи магистрала „Хемус" след Ябланица, въпреки че все още няма яснота за финансирането на това строителство.
Друг важен, но също неподплатен финансово засега, е проектът за пътя София-Видин. Той е включен в проектите по финансовия инструмент на ЕС „Свързана Европа", но по тях бюджетът не е предвидил нужното съфинансиране, обяви преди време транспортният министър Ивайло Московски. В регион Родопи е предвидено изпълнение на инфраструктурен транспортен проект „Южна тангента" от близо 600 км за връзка между градовете по линията Петрич-Гоце Делчев-Смолян-Кърджали-Хасково-Харманли-Тополовград-Елхово-Болярово-Царево-Бургас. Има и екзотика, която включва идеи на „местните общности" за тунели под Беклемето и Петрохан.

Изпълнимите според авторите на програмата проекти, т.е. тези с финансиране от еврофондовете, са в графата до 2020 година. Става дума за предложения, които ще кандидатстват за одобрение пред Европейската комисия. От програмата става ясно, че бюджетът ще се включва само и единствено чрез самоучастието на държавата или общините в проектите в рамките на обичайните около 20%.
В графа „Банка идеи" са събрани проектите, за които няма нито финансиране, нито „достатъчно изяснена същност". Те евентуално ще се доразвиват и финансират след 2020 година. Сред изброените инвестиционни проекти са депа за отпадъци, ВиК мрежи, площадки за раздробяване на отпадъци от автомобили или просто казано автоморги, безброй ремонти на пътища втори и трети клас. Например в Лом се предвижда изграждане на бизнес инкубатор и на рибарско пристанище, а в Белене - пазар на стоки от агросектора, малки и средни предприятия от региона. Във Враца ще се прави нов логистичен парк, в Троян - бизнес зона, в Козлодуй - технологичен иновационен център, в Чупрене - фермерски пазар. Районът „Странджа-Сакар" имал изявен потенциал за използването на ВЕИ главно на слънчевата енергия, въпреки че там вече има близо 70 фотоволтаични централи с обща мощност 40 MW. В този регион няма и газоснабдяване.