/КРОСС/Европа трябва да спре да се намесва активно и да помисли за своята защита, казва в интервю за "Сега" арабският журналист Мохамед Халаф, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски"

- Г-н Халаф, преди дни Владимир Путин каза, че 40 държави, сред които и представители на Г-20, финансират "Ислямска държава". Да изброим някои.

- Голяма част от финансирането идва по линия на петрола. На места връзките са толкова оплетени, че е трудно да се каже дали става дума за подкрепа от държавата, или от структури в нея. От "Ислямска държава" петрол купува самият Башар Асад, защото тя го продава в пъти по-евтино. С него той зарежда армията си. Купуват иракчаните, които продават навън техния скъпо, а използват другия за вътрешни нужди. Купува Турция, която е най-големият потребител на петрола на ИДИЛ от началото до сега. Говори се, че с това се занимава синът на Ердоган - Билал. Освен постоянен трафик с цистерни Турция беше направила и нефтопровод и газопровод от териториите на ИДИЛ към вътрешността си. Минаваше по течението на една река. Купуват фирми от Иран. Всеки ден от петрола джихадистите получават между 3 и 4 милиона долара. Г-н Путин е прав да посочва това като основен проблем, но не казва, че неговите съюзници Сирия и Иран също участват активно в процеса. 

ИДИЛ се финансира още от отвличания и откупи, откъдето получава пари дори от Европа и САЩ, макар че Щатите отричат. Но те също плащат откупи, като използват посредници - например Катар. По времето на "Ал Кайда" излезе информация, че една година ЕС е дала 120 милиона евро на Осама. ИДИЛ наследи този способ за привличане на средства. 

- Може ли да се каже, че истинската военна операция срещу ИДИЛ ще започне тогава, когато на практика, а не само на думи, се спрат източниците й за финансиране?

- Може, но това няма да е никак лесно. Освен от петрола джихадистите се финансират и от много добрата данъчна система, която наложиха в контролираните територии. Събират акцизи, митнически сборове и т.н. Обществена тайна е, че ИДИЛ контролира част от митниците между Сирия и Ирак, между Турция и Сирия, между Сирия и Йордания. Събират данъци от търговските вериги, от индустриалците. Търгуват с културни ценности. Ние ги видяхме да разрушават храмовете в Палмира, но тези статуи просто не можеха да бъдат изнесени. Това, което ислямистите намериха в музеите, отдавна вече се продава на колекционери. "Ислямска държава" в момента контролира и търгува с пшеницата, която Ирак произвежда. Силозите в района на град Мосул са в техни ръце и джихадистите полагат усилия този бизнес да се развива. В последните две години ИДИЛ направи за производителите на зърно в завоюваните територии толкова, колкото правителството на Ирак никога не бе правило. Те започнаха да получават дотации, торове. ИДИЛ намери много пари и в иракските банки. В банката на Мосул например джихадистите намериха над 420 милиона долара. Допреди два месеца иракското правителство пък превеждаше парите на чиновниците в Мосул в банка, контролирана от джихадистите. Жителите на града и в момента плащат данъци на ИДИЛ с пари, осигурени от властите в Багдад. Много хора в Арабския свят - и богати, и не толкова, доброволно даряват пари на ИДИЛ.

- Искате да кажете, че отношението към ИДИЛ сред обикновените хора в Арабския свят далеч не е като в Европа?

- Зависи какво е интелектуалното ниво на хората и в кои арабски райони се намират. ИДИЛ има много силна подкрепа сред хората в сунитските райони на Сирия и Ирак, които бяха маргинализирани от шиитските правителства на двете държави. В Ирак жителите на Мосул, на Рамади, който в момента правителствените сили се опитват да си върнат, на Тикрит, родното място на Саддам Хюсейн, виждат в лицето на "Ислямска държава" шанс да върнат достойнството си, да получат справедливост, да заживеят достоен живот. Бойците на "Ислямска държава" биват носени на ръце в сунитските райони, защото воюват безпощадно с шиитите. За сунитите шиитите, разбирай Иран, са неверници почти толкова, колкото са християните и евреите. Мисленето на обикновените суните е: ИДИЛ може да са зли и безмилостни, но ни защитават и се грижат за нас повече, отколкото го правеше правителството на Асад и това на Малики, докато бе на власт. 

- Има ли шанс Европа да повлияе по някакъв начин на настроенията сред сунитите? Мразят ли ни и сунитите толкова, колкото ни мразят джихадистите, повечето от които определяме като салафити?

- Шансът е в това, че не всички сунити виждат в "Ислямска държава" проект, в който има бъдеще. Както и не всички сунити признават Саудитска Арабия като свой законен представител пред останалия свят. За много хора в Ирак и Сирия в ИДИЛ няма перспектива за техните деца, а Саудитска Арабия отдавна се е дискредитирала в очите им. И ИДИЛ, и Саудитска Арабия искат да бъдат символ на сунитския Арабски свят. Те и затова започнаха като съмишленици, но по-късно интересите им ги противопоставиха един на друг и в момента саудитите финансират враговете на джихадистите.

- Откъде идва омразата към Европа?

- Ненавистта към Европа не идва от това, че тя воюва с ИДИЛ. ИДИЛ съществува от две години, а омразата към Европа се трупа от 60. Тя се натрупа от това, че диктаторските режими 60 години учеха арабите - и в Сирия, и в Иран, и в Египет - на това, че християните в Европа и Америка са виновни за бедите на арабите. Че те подкрепят Израел в стремежа му да ограбва и убива мюсюлманите. Арабското дете се раждаше и чуваше у дома, че САЩ и Европа са ни измамили и изоставили, че благодарение на тях евреите са ни взели Палестина. В училище това го пише и в учебниците, същото се говори и в университетите - християните искат да ни отнемат идентичността. Това се повтаря непрекъснато и от медиите. Наскоро казах, че над 50 арабски телевизии постоянно промиват мозъците на хората в Близкия изток по отношение на Европа. Бройката е дори по-голяма. Отворете сайта memri.org и го разгледайте. Прави го евреин, бивш шеф на израелското разузнаване. Занимава се с мониторинг на медиите в региона. От него ще научите много интересни неща. 

"Ислямска държава" набра бързо скорост, защото обещава да върне времената и порядките от ранния ислям, когато Арабският свят е бил люлката на прогреса, родил е алгебрата, медицината и т.н. Хората виждат в техните думи надежда, упование, шанс за по-добър живот. И някои приемат, че ако не на този свят, ще го получат на онзи. Всичко това се получи, защото за 60 години диктаторски режими Арабският свят бе напълно посечен и обезглавен. Вместо образование и социални програми децата попадаха в джамиите, в ръцете на аятоласите и имамите. В цели държави жените нямат никакви права, те са със статут на добитък. 

Когато се появиха интернет и социалните мрежи, когато телевизиите навлязоха глобално навсякъде, арабите започнаха да виждат какво се случва по света и да сравняват с живота, който те водят. И това доведе до огромната бежанска вълна, а не само "Ислямска държава". От нея бягат не повече от 20 на сто от хората, останалите 80 търсят по-добър живот.

- Какво е бъдещето на Арабския свят след ужасната картина, която описахте?

- Арабският свят ще започне да се реформира, когато държавите отделят религията от светския живот. Когато светската власт поеме функциите, които в момента е дала на религиозните водачи - образование, възпитание, досег с култура и изкуство, тогава арабските страни ще започнат да излизат от хватката на религиозните догми. В Европа това се е случило след времената на Инквизицията и е довело до Ренесанса. Другото нещо, което арабските страни трябва да започнат да правят, е да разпределят по-справедливо благата, с които държавата разполага. В страни като Кувейт, Катар, ОАЕ това се случва и там хората живеят по-спокойно и миролюбиво. В същото време и Иран, и Ирак, и Сирия също разполагат с петрол, но там приходите от него отиват основно за издръжката на елитите и за въоръжаване. 

Накрая ще кажа, че и Европа, и Америка не мислят за Арабския свят в перспектива. Не виждам нито тук, нито там лидери, които наистина разбират какви са проблемите в Близкия изток. Или ако ги разбират, не искат да ги кажат на глас. Европейските и американските лидери се подмазват на шейховете, за да сключват сделките си с тях. Това ги интересува. Мисля, че Европа трябва да спре да се намесва по начина, по който го е правила, и че трябва да остави Арабският свят да извърви пътя, който има да извърви. Най-вероятно моделът там ще се смени след жестока война, която ще пренареди картата на държавите и ще ги създаде на принципа нация-държава, а не на принципа "Всички сме араби", който наблюдаваме в момента. Мисля, че разпадът на Арабския свят в този му вид е неизбежен и вместо да се опитва да спре нещо, което не може да бъде спряно, е по-добре Европа да се заеме по-сериозно с изграждането на надеждна защита на собствената си демокрация. На Стария континент вече е внесен и отгледан много ислямски радикализъм. Мисля, че е крайно време тези държави да се заемат по-отговорно с неговото изкореняване, защото е заблуда, че няколко ареста ще оправят проблема.