/КРОСС/Спешни полицейски мерки за трансграничен контрол на движението на терористите ще обсъждат на извънредно заседание министрите на правосъдието и вътрешните работи от ЕС. От българска страна участват вицепремиерът Румяна Бъчварова и министър Христо Иванов.

Франция иска по-строг контрол за това кой влиза и излиза от външната граница на зоната за свободно движение в ЕС, известна като Шенген.

Това би означавало граничите полицаи да правят редовни проверки в компютърните системи за криминално минало на всеки европеец, който идва от дестинация, считана за рискова. По данни на ЕК обаче справките в системата по външните граници на Шенген за пътуващи потенциални джихадисти с европейски паспорти са много малко и варират от 1,5 до 17 %. Освен това държавите често въвеждат в базата данни твърде оскъдна информация защо лицето се издирва от властите.

Според вътрешния министър Бернар Казньов нито една европейска държава не е предупредила французите, че издирваният още преди 13 ноември терорист Абделхамид Абауд, сочен за организатор на атаките в Париж, е влязъл отново на шенгенска територия, връщайки се от Сирия. Едва 3 дни след атентатите Франция е получила потвърждение от разузнаване извън ЕС, че белгиецът Абауд по-рано е бил засечен в Гърция.

Друг атентатор, французинът Сами Амимур, който е бил с присъда за трафик на дрога, безпроблемно е заминал за Сирия, след което се е върнал незабелязан, за да участва в убийствата в Париж.

Сътрудничеството между разузнавателните служби ще бъде в дневния ред на вътрешните министри, чиято среща бе определена като оперативна от представителя на Люксембургското ротационно председателство посланик Кристиан Браун:

Много информация би могла да бъде споделена и много атентати биха могли да бъдат предотвратени, каза той.

Планира се подсилването на агенциите Европол и Евроюст, които да координират действията между службите на 28-те страни. Обменът на разузнаване обаче остава в компетенциите на националните държави.

Министерската среща ще поиска единен регистър на европейските граждани, които пътуват със самолети. Техните лични и банкови данни са нужни на правоохранителните органи за проверки в реално време. Системата съществува и в момента, но само за пътуващите извън ЕС, например до САЩ и Канада.

Законодателният проект буксува от 8 години поради опасенията на депутати от ЕП за злоупотреби с личната информация на гражданите.