/КРОСС/ „Изпълнението на бюджета през настоящата година даваше надежди за стъпка в посока на фискалната консолидация. Поне така твърдяха най-вече нефинансистите. Властите периодично се хвалиха с по-добрата събираемост на държавните приходи, дошла в основната си част от мерките, предприети от предходното правителство", пише бившият премиер Пламен Орешарски в профила си във Фейсбук.

За деветмесечието отчетоха сравнително добър по размер бюджетен излишък, както от по-високите приходи, така и от задържаните разходи. Но в крайна сметка оптимизмът бе прибързан. Очертаващият се годишен резултат е дори по-лош от планирания. С извършваната тези дни бюджетна актуализация, дефицитът не намалява, а се увеличава от 3 на 3,3 % от БВП. Това е реален риск страната отново да попадне в санкционна процедура на ЕК за прекомерен дефицит, както това стана при Дянков през 2009 и 2010 г., коментира още Орешарски.

Да реализираш сравнително голямо преизпълнение на приходите и да не се вместиш в предварително планирания бюджетен дефицит си е своеобразно „постижение", но за съжаление, изцяло с негативен знак. Показва напълно изпуснат контрол върху разходите, предупреждава финансистът.

Според него на този фон представеният проектобюджет за следващата година е изпълнен с нови надежди пак за фискалната консолидация. В него вместо сегашните 3,3 % бюджетен дефицит е планиран 2%.

Това е добра новина, посочва Орешарски, но пита доколко тя е реалистична?

След като през настоящата година правителството с лекота проигра реална възможност да свие дефицита, кое да ни кара да вярваме, че следващата година ще бъде по-различно.

Втората новина, по думите на бившия премиер, е, че от проектобюджета за следващата година е отсъствието на каквито и да е политики - характерна черта на всички проектобюджети на първия Кабинет на ГЕРБ. Присъствието на т. нар. реформатори не променя с нищо тъжния факт, че страната ще изгуби поредната си година в очакване на някаква, макар и частична реформа.

Най-интересната част в проектобюджета, която никой не обсъди, е заявеното намерение на властите да разходват повече от 5 млрд. лв. публични средства за преструктуриране на финансови институции (вж. чл. 67 и 68), посочва Орешарски.

Разбираемо е, че все още няма яснота за мащаба на необходимите интервенции, но не е разбираемо защо само и единствено върху бюджета трябва да падне тежестта по почистването на банковите портфейли...? - подчертава експертът.

Другото в проектобюджета са цифри, зад които прозира грижа за спокойствието на властта, но не и за развитието на страната през следващата фискална година, заключава Пламен Орешарски.