/КРОСС/ Водещ: Сега да чуем г-н Михаил Миков. Вероятно ще говорите за философията на този бюджет, тъй като вашето изказване през седмицата беше много мрачно, даже ключовата дума беше убийствено. Вие даже казахте „убийствено бъдеще". Това е един сериозен начин да привлечете вниманието. Но какво се случва, тъй като ние имаме едно управление, което е синтез между ляво и дясно? Много особена коалиция. И ако то не успява, какъв е изводът, г-н Миков?

Михаил Миков: Аз не зная защо смятате, че управлението е ляво и дясно. Смятам, че всички параметри очертават десния характер на днешното управление - като тръгнем от данъчната политика, стигнем до въпроси, свързани със социалния статус на българския гражданин и мястото на държавата. И най-вече това се концентрира в парите от Брутния вътрешен продукт, които се преразпределят в бюджета.

Водещ: Имаме социален министър от АБВ, който беше авторът, моторът на една реформа и като кариера, той е изцяло от ляво.
Михаил Миков: Като кариера, да. Но това има съвсем атрибутивен характер, защото когато се заделят през бюджета 37-38 процента средно, за Европа е 50%, в една Франция е /.../, тогава е ясно, че има по-малко държава в икономиката, по-малко държава в сигурността, по-малко държава в социалните мерки в най-бедната страна на Европейския съюз. И това е очертава съвсем по обективни, не по субективни критерии, не по оценки, че България се управлява от дясно правителство с десни мерки. Спомняте си, че първата работа, която направиха миналата година партиите от управляващото мнозинство, беше да вдигнат данъка на хората с минимални работни заплати, на работещите бедни. Тези 10% , които преди бяха предоставени като възможност за възстановяване, бяха отнети. 408 лв. се взеха на годишна база от хората с минимални работни заплати. Мога да изброявам в здравеопазването, например, как се толерира частното здравеопазване за сметка на държавното. Или Законът за образованието, където се предвиди оскъдният бюджет, намален от БВП и тази година, и в следващите да се пренасочват средства към частните училища. Всичко това е дясно, дясно, дясно. Така че атрибутивното присъствие на един или друг политик с ляво минало по никакъв начин не променя правителството.

Водещ: Предполагам, че вие искахте да задълбочите вашия анализ върху това отсъствие на перспектива заради поколенията, които израстват в бедност? И това вече в един 25-годишен период е много сериозно, тъй като повечето мислители, които гостуваха в България със своите проекти, и това, което България изпълни, ни доктринираха с идеята, че утре ще бъде по-добре. Сега, когато има тази неудовлетвореност, какво би трябвало да настъпи във философски смисъл?
Михаил Миков: Не само във философски. Практически знаете, че последният ден на лятната сесия по наше настояване беше прието едно решение, което задължава правителството да предложи краткосрочни и средносрочни мерки за демографската криза, която е пряко свързана с бедността, която е пряко свързана с депопулацията и миграцията. Говоря за миграцията на българските граждани, не за бежанците, които минават през България. Нищо от това, нещо повече, правителството умишлено се забави по този въпрос, за да може да формира бюджета, който и следващата година по никакъв начин да не погледне към този крайно тежък проблем. Който освен проблем за национално оцеляване е и проблем за икономическо развитие. Кой чужд инвеститор ще дойде в страна, в която няма квалифицирана работна ръка? Или в която няма работна ръка въобще? 50% от първокласниците тази година по обективен критерий ползваха помощи за първокласници, които се дават на децата от бедни семейства. Задавам въпроса какво правят във II, IV, V, VI клас? Единственото решение, което правителството предложи, е да се завършва средно образование не в VIII, а в VII клас, също като при пенсионната реформа, и да се учи вкъщи. Това са мерките, които вижда правителството. Т.е. да отчете, че повече деца са завършили средно образование. Ако направят да се завършва средно образование в V клас, сигурно ще отпадат и по-малко, но това не решава проблема с грамотността и с квалифицираната работна ръка, която знаете, че е в основата на икономическото развитие в XXI век.
Водещ: По отношение на европейските средства, тъй като това беше едно безпокойство изразено под непосредственото влияние на събитията във Франция, страховете на министър-председателя, че би могло да бъдат застрашени тези средства по оперативните програми и това да обърка плановете за стабилно управление?
Михаил Миков: Очевидно застрашено от терористичните актове, от натиска на бежанците, ще търси ревизия на политиката и ще насрочи повече средства в сигурността. Във вашето предаване говорихте в началото включително за тези всички мерки, които са /.../ данните, повече информация на службите, повече средства към службите. Всичко това са пари на данъкоплатците. И очевидно може да има преразглеждане на кохезионната политика, включително на политиката по социалното включване заради сигурността. Това несъмнено ще удари такива страни като България, най-бедните страни, страните от бившия Източен блок по отношение на догонващото развитие. Другият голям проблем е, че България разчита - и се вижда от бюджета за догодина, единствено на европейските средства за развитие. Европейските средства би трябвало да бъдат само допълнителни към това, което се събира през бюджета и което се ражда от икономическото развитие. При нас те са превърнати в панацея. А няма бюджет, няма страна в развитие, която да може да се развива само с европейски средства. И това е ясно и на Брюксел, ясно е на всички европейски страни. Добавено значение, никога не могат да бъдат основни, както ги възприема нашето правителство.

Водещ: Какво предлагате между двете четения, какво въобще можете да предложите?
Михаил Миков: Очевидно е, че има ревизия на растежа. Има прогноза за свиване на потреблението и данните от последните няколко месеца статистическите показват свито потребление. Ще предложим при всички случаи увеличаване на отново замразените плащания, социални плащания, тези 14 мерки. Предлагаме и тези отхвърлени вече алтернативи, които пак ще продължим да бъдем упорити, едно справедливо разпределение в България. Защото ясно е, че т. нар. плосък данък усилва неравенствата и прави все по-демотивиращо, както за малките предприемачи, така и за работещите, свива перспективата. Всичко това са неща, които ще предложим в следващите дни, най-вече по отношение на бюджетните разходи. Разходи, които да отидат при активното население, при тези, които отглеждат деца, които да отидат в образованието. Защото всичко останало е безперспективност.

Водещ: Сега по отношение на политическите въпроси, ако позволите, ако изчерпахме тези и ще видим какъв ще бъде развоят на събитията, дали ще има някаква акустика?
Михаил Миков: И още един проблем, който стои, само да приключим с бюджета. Има сериозен България да влезе във свръхдефицит. Ход да теглиш кредити, които не отиват в икономическо развитие, а финансират дефицита. Не може много дълго време да остане незабелязано от Брюксел, въпреки ласкавото отношение към днешното правителство. Така че има сериозни рискове през следващата година България да попадне в процедура по свръхдефицит с всички произтичащи от това тежки последици в отношенията ни с ЕС.

Водещ: Защо според вас се случва това?
Михаил Миков: Защото няма икономическо развитие. Защото се оказа, че преизпълнението на бюджетните приходи е само в медиите. Държавната каса, от която се покриват разходите. И тогава се отива към политиката на нови и нови дългове. Дълг дефицит се задълбочава и България се движи в една твърде мрачна прогноза по отношение на другия голям проблем - външната задлъжнялост. Това някак си остава в страни от публичното внимание.А темпото на нарастване на външния дълг на България е шампионско за Европа. И ако се лежи на мястото, откъдето сме тръгнали, то много бързо процентът външен дълг - брутен вътрешен продукт, особено когато втората компонента е замразена, стагнирана, може да постави нови проблеми пред развитието на България.

Водещ: И това при тези бляскави изборни победи?
Михаил Миков: Да, изборните победи са изборни победи, а железните закони на икономиката са нещо обективно.

Водещ: Тогава нещо странно става в българското общество. То е изцяло хипнотизирано.
Михаил Миков: Вие знаете, че изборите протекоха в една среда, в която политиката отсъстваше, в която постоянно се внушаваше колко добре управлява правителството, в една среда, в която манипулациите, преправените протоколи, победата на всяка цена се превръща в самоцел. Те получиха тяхната победа, тя не беше неочаквана, грандиозна. Оттук насетне тежко на победителите.
Водещ: Разбира се, това, което можете да извършите, е тъкмо да им се заканите. Но искам да ви попитам заради следващите политически стъпки, които сигурно идват на дневен ред, вие се обединихте на базата на отрицанието с АБВ заради интервюто на Росен Плевнелиев пред „Индипендънт" и това обединение говореше за някаква степен на недоверие на такава процедура, която в България не е много популярна и дори не знам дали тя има шанс. Продължавате ли да се стремите към тази процедура в Народното събрание?
Михаил Миков: Такова обединение няма. Ние единствено отговорихме на исканата оставка от страна на АБВ, че не това е пътят. Пътят е, ако има политически сили, които наистина искат процедура по отстраняване на действащия президент, да седнем и да обсъдим не само думите, но и действията на президента, които могат да квалифицирани според текстовете на Конституцията и законите. Но явно, че повече се говори в медиите, отколкото има наистина желание за един прецизен анализ дали президентът нарушава Конституцията.

Водещ: Т.е. вие няма да събирате подписи и няма да правите от това апел за разглеждане на тази процедура?
Михаил Миков: Първо трябва да има разговор, да се види с какви мотиви, ние имаме достатъчно мотиви да сложим подписите си под едно искане за отстраняване на президента. Вземете последния случай с награждаването на Вартоломей с орден „Стара планина" и други редица такива въпроси, в които президентът излиза очевидно извън онова , което му е предписала Конституцията, като обединител на нацията, като представител на българските интереси, като човек, който трябва на първо място да мисли за интереса на българските граждани, на България.

Водещ: Но разбирам, няма да се стигне до това, очевидно, не работите заедно с АБВ по този въпрос. Това ли е?
Михаил Миков: Не работим заедно, а и досега никой от никоя от политическите сили не е заявила готовност да участва в една такава подписка.

Водещ: А може би трябва да се каже и че не е разумно заради ситуацията в един геополитически план към върховния главнокомандващ да бъде отправена тази стрела.
Михаил Миков: Мисля, че дори изборите не остава много време и в изборната кампания всички тези аргументи ще бъдат сложени на масата. Смятам, че българските граждани вече имат мнение по този въпрос, което далеч надхвърля готовността за политически действия на отделните политически партии, представени в парламента.

Водещ: Има един друг конфликт, който минава на малко по-заден план. Цитирам го заради писмото Анжел Вагенщайн, известния български писател и сценарист и дисидент, който отговаряше на една публикация на някой си Бернард Хенри Леви по отношение на миналото на Кристалина Георгиева. Г-н Анжел Вагенщайн се зае да припомня миналото, т.е. че тя няма участие в дисидентски организации. По този повод той припомни как в неговото жилище са идвали всички тези нови млади дисиденти, въпросните персони с бради, дългокоси и небръснати и както ние си спомняме, с едни обикновени пуловери. Романтичен спомен на г-н Вагенщайн. Но ако вие желаете да противопоставяте двете кандидатури, на г-жа Бокова и на г-жа Георгиева, това има ли някакво отношение към президентската подредба с номинациите?
Михаил Миков: Предполагам. Още нещо каза г-н Вагенщайн. Гледната точка на своята биография, той е човек със смъртни присъди преди 9 септември и има много болка в написаното от него за този нескопосан пиар, който се прави в момента на г-жа Кристалина Георгиева. Той даже мисля два пъти казва, че това не е в нейна услуга, но очевидно е тази крайна тръпка да се противопостави още една българска кандидатура, което е смешно в световен план. Вместо цяла България да се обедини около потвърдената и от правителства, не правителство, около потвърдената от правителства кандидатура на г-жа Бокова, в момента се работи едва ли не да се провали тази кандидатура, като се издига втора паралелна кандидатура от България. Нещо, което е...не мога да го квалифицирам.

Водещ: Нещо, което официално това не е направено. Или зад кадър става?
Михаил Миков: Зад кадър. Виждате, че групата около президента прави всичко възможно, за да лансира още една кандидатура, за да се попречи на г-жа Бокова, която е един безспорен авторитет и като генерален директор на ЮНЕСКО, и в целия си политически път, и която има сериозни шансове да седне в това престижно място в Организацията на обединените нации. То е престиж и за България. Когато ти играеш дребно, селски, за да провалиш тази кандидатура, ти проваляш шансовете на България да се чуе нейното име от най-високото място в ООН.
Водещ: В крайна сметка какво се получава, вие взаимно ги омаломощавате тези кандидатури, може би да звучат сами по себе си доста силно, но с тези полемики.
Михаил Миков: Не, ние, а дребнавото мислене, включително и на президента, и хората от неговия кръг.
Водещ: А кога официално България трябва да обяви с коя от двете фигури ще бъде представена в това състезание?
Михаил Миков: То вече е обявено има решения на правителства, които подкрепят кандидатурата на г-жа Бокова. Другата кандидатура е неофициална и според мен тя се движи, за да може да се попречи при консолидацията на гласуването около г-жа Бокова, което е крайно некоректно, пак казвам, не само към Бокова, а към България.

Водещ: Ако това е така, това означава много големи смущения около избора на фигури, които да участват в президентското състезание?
Михаил Миков: Е, това е тема, която може би следващата година ще се появи по-реалистично. Сега всички говорят за президентските избори, появяват се един, други, трети кандидатури. Президентското състезание още в началото започва с някаква тактическа игра по различни линии, но смятам че реализъм в това ще има от средата на следващата година.

Водещ: Добре, но ако вие имате идеята да мобилизирате хората, за които твърдите, че искате да изповядвате, бедните, как можете..?
Михаил Миков: Не само бедните и тези хора, които искат по-справедливо общество и общество, което има шансове за развитие, включително и предприемчивите.

Водещ: Как обаче ще извършите с хора, които поне като данъчни декларации, гледани през данъчните си декларации, в парламента представляват т. нар. „хайверени социалисти"? И как ви хрумна, че бихте могли да мобилизирате пловдивчани да гласуват за този блудкав милионер, ако не желаете да ви вярват - това са лицата, които има на преден плат, тогава извадете някои младежи такива дългокоси с пуловери, преди да са забогатели?
Михаил Миков: Това не непременно е въпрос на облекло или на фризура.

Водещ: Беше, но беше.
Михаил Миков: Това е въпрос на разбиране. Въпрос на разбиране на политика - чии интереси представлява, на първо място. А що се отнася до пловдивската кандидатура, трябва да сме наясно, че тя е автономно решение на пловдивската организация и не бива всяко решение в отделна община непременно да се прехвърля върху националното ръководство. Странно е, когато такива кандидатури, които са постигнали такива резултати, продължават най-гласовито да атакуват националното ръководство с цел да прехвърлят собствения си резултат върху него - мисля че повечето хора разбират за какво става въпрос.

Водещ: Разбира се.
Михаил Миков: Що се отнася до подновяване на партията - този процес не е спирал в последната година. Той върви и ще продължи да върви, защото няма алтернатива за БСП, ако има претенцията да бъде левицата на България - автентичният представител на интересите на по-голямата част от българските граждани. Този процес ще върви и той е на всички равнища - и на национално, и на местните равнища.

Водещ: Най-сериозното това с представителството е основното, а иначе някаква друга политическа новина да съобщите?
Михаил Миков: Няма някаква политическа новина извън това, че другата седмица сме ангажирани с бюджета. Продължава прилагането и конкретното прилагане на мерките, които набеляза Националния съвет на последното си заседание. Произтичат и редица конкретни действия в центъра и по места по отношение на оздравяване на партията, уточняване на всички тези, които желаят да продължат под червеното знаме и онези, които си тръгват, защото очевидно не виждат собствения си интерес през политиката на социалистическата партия днес.

БНР, „Неделя 150"