/КРОСС/Поставяме сигурността на първо място и точка, трябва да привлечем IT-сектора, това не е конвенционална битка, категорична бе вицепремиерът

При такъв натиск и миграционна криза да няма анализ на риска и предвиждане за опасността е непростимо. Няма 100 процента гаранции, но в ЕС трябва да има управление на риска. Европа е Бавна. България е бавна. Това каза в студиото на БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и председател на „Движение България на гражданите" от РБ Меглена Кунева.

Тя даде пример с директивата за пътниците в самолетите, която се подготвя 5-6 години и пак се възобновяват споровете около запазването и споделянето на данните за пътуващите. Ние поставяме сигурността на първо място и точка - светът е друг и изисква от нас нови подходи, категорична бе вицепремиерът, като напомни, че след 11 септември, преди 14 години, САЩ са въвели съвсем нови мерки за сигурност на пътниците в самолетите и по летищата и са организирали всеобхватна администрация по сигурността.

Меглена Кунева посочи като втори сектор, където трябва да се ускорят решенията, киберсигурността и подчерта да се ползва най-бързо развиващият се сектор на информационните и комуникационните технологии. Нападенията вече не са по конвенционален път - с танкове, самолети, а през интернет и комуникациите. Границите на личното пространство вече са различни, защото битката е различна. Тази война цели да унищожи нашият свят, нищо по-малко, и заплахите няма да спрат. Затова трябва да се разбиват мрежите им, да пазим хората, данните да не попадат в лоши ръце, а различните групи от обществото да не се чувстват изолирани и отчуждени, за да не изпадат, категорична бе Кунева.

Тя допълни, че след нападението над „Шарли Ебдо" Франция е приела 10 стъпки за увеличаване на сигурността, а България е настоявала за влизане в Шенген. Нашето членство усилва Шенгенското пространство, това е зона за сигурност и сега се видя колко е несъстоятелен аргументът да се обвързва членството в Шенген със съдебната реформа у нас, обясни тя. Кунева определи като неприемлива тезата на някои страни България и Румъния да изпълняват същите изисквания като шенгенските членове, но да нямат достъп до Шенгенската информационна система. Вицепремерът каза, че България ще продължи да настоява да се преразгледат позициите и да бъдем приети в Шенген ускорено.

Тя обясни, че корупцията поставя на изпитания и системата за сигурност, както и всяка друга и съобщи, че текстът за антикорупционният закон е готов и започват политически консултации с парламентарните групи, след които ще информира кабинета за готовността на партиите по закона.Попитана за неподписаните сигнали, Кунева каза, че ще се засили доказателствената част, че сигналът не е клевета, че могат да се вземат директно текстовете, валидни за прокуратурата, за започване на предварителна проверка, както и да се ползват готовите модели от НАП и Митниците, които също работят по анонимни сигнали. Нашата логика е, че щом едни български гражданин може да подава анонимно сигнал в ОЛАФ, трябва да може да подава и у нас, както сега може за НАП и Митниците, каза Кунева, като добави, че ако това не се приеме като политическо решение, просто ще се натовари повече ОЛАФ.

По другия въпрос - кой предлага и назначава шефът на специализирания антикорупционен орган, тя посочи, че главната цел е да се запази независимостта на органа, той да не е комисия, а да е едноличен - с ясна отговорност, и в този смисъл е по-добре да се приложи сложен състав на избор от две институции - Министерският съвет да предлага, като се утвърждава от президента или Народното събрание да го определя. Кунева каза, че така или иначе законът стриктно следва приетата Стратегия за борба с корупцията и след 3 декември може да бъде внесен в парламента.