/КРОСС/ Данъчна политика

Обикновено данъчните закони, които засягат облагането на доходите, са част от подоходната политика на всяка държава. Не за първа година КНСБ поставя тази тема и затова сме изключително неудовлетворени, че за пореден път виждаме отказ от въвеждането на необлагаем минимум и стъпки към прогресивно подоходно облагане. Няма нищо и за семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане.
Отново не виждаме в законопроектите за 2016 г. записи, които да предвиждат подобряване на стимулите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно застраховане, за допълнително повишаване на квалификацията.

Приходна част по КФП
Предвидено е приходната част в бюджета за 2016 г. да нарасне с около 1,3 млрд. лева или 37.4% от БВП на страната. Най-съществен ефект върху ръста имат данъчно-осигурителните приходи, които формират 78.8% от приходите по КФП. Решаващо значение отново имат приходите от косвени данъци, които представляват 51% от данъчно-осигурителните приходи, а съотношението им към приходите от преки данъци е 73 към 27. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив - задълбочава ги.

Разходи по КФП
Разходната част на КФП за 2016 г. възлиза на 33 785,3 млн. лв., а заедно с вноската в бюджета на ЕС достига 34 795,1 млн. лв., което е увеличение с около 0.7% спрямо ревизираната оценка за 2015 г. Съществени промени в приоритетната ориентация на разходите не се наблюдават.

Разходите по КФП като дял от БВП бележат трайна тенденция към спад: от 2015 г. - 40.2%, 2016 г. - 39.4%, 2017 г. - 38.5%, до 2018 г. - 38.2%. За КНСБ това е ясна индикация за намаляваща роля на държавата в преразпределението. Това е подход, който Конфедерацията не споделя и тъкмо той е в основата на ограничената социална компонента на бюджета и на съществуващите дефицити в социалната политика на правителството.

Аналогично на свития дефицит, тенденцията за снижаване на процента на разходите от БВП, според КНСБ, също ще бъде фактор за затруднено финансиране на бюджетните системи и бюджетно-финансираните инвестиции.

Бюджетен дефицит
Дефицитът по КФП намалява: 2015 г. - 3.3%, 2016 г. - 2%, 2017 г. - 1.4% и 2018 г. - 1%. Дефицитът от 3.3% на касова основа се дължи основно на бюджетни разходи по усвояване на средствата от ЕС от първия програмен период. Падането под 3% е положителен факт, с който се избягват евентуални санкции от ЕК, но усилието да се достигне бързо до едва ли не нулев дефицит силно ще затрудни извършването на бюджетните разходи за инвестиции в икономиката и за издръжка на бюджетните системи.

КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация с цел намаление на дефицита, но това не трябва да бъде самоцел на правителството, а функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика. Рязкото намаляване на дефицита на 2% от БВП, вместо на първачално планираните 2.5% е излишно. С пропуснатите около 500 млн.лв. биха могли да се смекчат редица бюджетни проблеми.

Държавен дълг
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г. съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28.9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси. Независимо, че външният дълг на България рязко нарасна, по този паказател все още сме сред водещите страни в ЕС с най-ниски нива. Според нас, дълговата политика не трябва да се основава само на покриването на стари дефицити, а да се взима дълг за инвестиране в сектори на българската икономика, като първоначално приоритетно направление следва да бъде оздравяването на енергийния сектор.

Финансово подпомагане на реалния сектор
Конфедерацията не намира аргументи приоритет на държавното финансово подпомагане да е единствено предоставянето на средства под формата на субсидии и капиталови трансфери за нефинансови предприятия („БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура") и за осигуряване извършването на универсалната пощенска услуга от „Български пощи" ЕАД.

Непонятно е защо по политиката в сектор „Енергетика" липсват всякакви възгледи за смекчаване на задлъжнялостта, с акцент върху одържавяване на част от задълженията на НЕК ЕАД (дори и чрез дългови операции за набиране на необходимите средства), за които дружеството няма вина, а те са плод на грешни политически решения - за строителството на АЕЦ „Белене" и хидровъзел „Цанков камък". По наше мнение, е необходимо да се разработи дългосрочен план за държавна подкрепа на НЕК ЕАД. Без това, отново ще се повтори ситуацията с неразплащането на НЕК с централите и минните дружества. Същевременно, ако властите имат намерения за изкупуване на акциите на т.нар. „американски централи", то това не личи от проектобюджета за 2016 г.

Все пак синдикатът изразява удовлетворение от разчетената субсидия към „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД в размер на 175 млн.лв. Но същевременно намираме предвидените 135 млн.лв. за „Национална компания „Железопътна инфраструктура" за недостатъчни. Според нас са необходими 140 млн.лв., от които 5 млн. лв. за покриване на текущи разходи.

Заложените 12.5 млн. лв. за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга от страна на „Български пощи" ЕАД силно се различават от разчета на ръководството на дружеството. Според разчетите на мениджмънта, загубите от извършването на универсалната пощенска услуга са 19,3 млн. лв. Парадокс е, че още няма решение на КРС за дължимата компенсация, въпреки че са заложени средства в бюджета, като разликата е в размер на 6,8 млн. лв.

Пазар на труда
Остават някои основни проблеми и предизвикателства, които не намират адекватна оценка и действия от поредица правителства. Продължава ограниченото търсене на работна сила в слабо развитите райони - факт, който задълбочава неравенствата и регионалните диспропорции. Прекалено бавен е ръстът на новоразкритите работни места в основните икономически сектори и най-вече в браншовете и отраслите на индустрията. Безработицата сред някои групи от населението, превърнали се трайно в рискови, остава на много високи равнища - безработни с ниско и начално образование (45.7%), с основно образование (23%), продължително безработни (38%).

Политиките и мерките в областта на заетостта изискват адекватно финансиране, а през 2016 г. са планирани едва 73 млн. лева за активна политика на пазара на труда.

В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2016-2018 г. е заложено активната политика на пазара на труда да бъде насочена към интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда, в т.ч.: безработни младежи до 29 г. с подгрупа до 25 г.; безработни над 50-годишна възраст; безработни с ниска или нетърсена на пазара на труда професионална квалификация и недостиг на ключови компетентности, в т.ч. безработни с ниско образование (включително от ромски произход); хора с увреждания и неактивни лица, желаещи да работят, в т.ч. обезкуражени лица.

По-високата минимална работна заплата през 2016 г. е стъпка в правилната посока, но в крайна сметка може да доведе до включването на по-малък брой безработни лица в програми и мерки за заетост, ако това не намери адекватно отражение в бюджета. В условията на ограничено предлагане на работни места на първичния пазар за голяма част от безработните лица единствената възможност да започнат работа е включването им в мерки и програми за заетост и обучение. Това е още един допълнителен мотив да искаме двойно увеличение на средствата за активни мерки на пазара на труда.

От 2010 г. досега размерът на средствата по националните планове за действие по заетостта са замразени на 73 млн. лв., като през 2013 г. и 2014 г., след актуализацията на бюджета, средствата стигнаха съответно до 105 млн. лв. и 86 млн. лв. Предвиденото в бюджет 2016 г. публично финансиране на активни мерки на пазара на труда е крайно недостатъчно. Тези средства не могат да доведат до по-добро и по-ефективно използване на работната сила в страната, което ще има негативни последствия върху възможностите за възстановяване на заетостта и икономическия растеж.

Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага за 2016 г. средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат увеличени поне на 146 млн. лв. Така ще могат да се реализират редица програми и мерки за обучение, заетост, чиракуване и стажуване на младежи, продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, лица с увреждания, както и обучение на безработни лица.

Политика по доходите от труд
Политиката по доходите предвижда увеличение на средствата за работни заплати в АСП, АЗ и ГИТ - 10%. Ще се повиши разходният стандарт в средното образование с 4.7%, което ще даде възможност и за нарастване заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал. Предвидено е увеличение на заплатите в НАП и Агенция „Митници". Оценяваме положително тенденцията за повишаване на МРЗ (2016 г. - 420 лв., 2017 г. - 460 лв. и 2018 г. - 460 лв.). Това ще има благотворно отражение върху потреблението, а оттам и за повишаване на вътрешното търсене.

Въпреки всичко, предвидените увеличения на работните заплати, при това само в някои бюджетни дейности, силно се отдалечават от синдикалното искане за средно 20%-но увеличение. Немотивирано и неясно остава решението през 2018 г. МРЗ за страната да остане непроменена. В тази връзка настояваме да се прилага в дългосрочен план като политика към минималните доходи от труд съотношение на МРЗ към средната за страната в диапазона 45-55%. През първото полугодие на 2015 г., при средна работна заплата 869 лв., това съотношение е едва 41.4%.

Считаме, че на социалните партньори (национално представителните организации на работодатели и синдикати) трябва да се даде възможност в автономен диалог да се договарят за конкретния размер на МРЗ, съобразявайки се с общоприет механизъм, критерии и показатели. Само в случаите, когато не се постигне такова съгласие между тях, да се задейства механизмът на административно определяне. Това означава процесът на консултиране да се предхожда от предоставяне на необходимата статистическа информация и фиксирането на определен срок за преговори между социалните партньори за постигането на Национално споразумение по МРЗ.

За целите на договарянето на двустранна основа, е редно да има ясна технология, задължителни ежегодни цикли и предварителна информация от страна на правителството, която да изяснява намеренията на правителството по въпросите на доходите, възможностите на бюджета от гледна точка на плащанията за негова сметка и пр. Освен това, необходима е ясна законова норма за задължението на правителството, при успешно завършили преговори между партньорите, в определен срок договореният размер на МРЗ да бъде официализиран в съответно ПМС.

Успоредно с подготовката на механизъм за договаряне на МРЗ, спешно трябва да се предприемат необходимите процедурни стъпки за ратификация на Конвенция 131 на МОТ от страна на Р.България, в която се съдържат основни правила и критерии за дефиниране и формиране на минималния доход от труд.

През последните дни, във връзка с обсъждането на Бюджет 2016 г., се възобновиха опитите някои социални плащания (напр. обезщетението за майчинство до 2 г.) да се обвържат нормативно с МРЗ за страната. Напомняме, че Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС работи продължително време, за да промени практиката на автоматична обвръзка на плащания от всякакъв характер с МРЗ. Социалните плащания и плащанията за трудова дейност са от различно естество и логиката на тяхното определяне, както и механизмите на актуализиране, следва да бъдат различни. Предупреждаваме, че всякакви опити да се обвързва ръстът на МРЗ със социални плащания и плащания с нетрудов характер, ще се отразят неблагоприятно върху възможностите да се води целенасочена и ефективна политика по доходите.

КНСБ се противопоставя много категорично и на подновените атаки срещу допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж (т.н.„клас") и определянето му като архаизъм. Отмяната на това възнаграждение през 2012 г. при въвеждането на т.нар. „нов модел на заплащане в държавната администрация" породи такива дисбаланси в заплащането и такова социално напрежение между поколенията, което, заедно с останалите недостатъци на този модел, едва ли може да служи като еталон за бъдещи действия. Еднократното включване на добавката към основната заплата поставя на изпитание принципът „ за равен и равностоен труд - равна заплата". То по никакъв начин не може да компенсира загубата на бъдещи доходи, свързани с нарастването на професионалния опит и капацитета на работниците и служителите. Наред с други допълнителни плащания, по които има установени минимални ставки, т.н. „клас" е обект на колективно трудово договаряне и това е широко разпространена практика на браншово и на фирмено равнище. КНСБ счита, че атаките срещу този вид допълнително плащане са не само посегателство срещу доходите на работниците и служителите, а и стъпка към ограничаване обхвата на колективното трудово договаряне, затова е решена да се бори срещу тях с всички допустими методи и средства.

Като цяло Бюджетната прогноза залага на по-висок ръст на доходите от труд в сравнение с нарастването на БВП, което е следствие от повишената производителност на труда и слабите темпове на увеличение на заетостта. Компенсацията на 1 нает ще нараства с ускорени темпове през следващите три години - от 3.6 до 4.9%, докато заетостта с 0.4-0.6%. Въпреки това КНСБ счита, че прогнозните темпове на нарастване на компенсацията на един нает са прекалено ниски, за да има потреблението определящо значение за нарастването на БВП.

Недостатъчно се използва и друг един инструмент за повишаване реалните доходи на работниците и служителите - ваучерното хранене, а това е изцяло в прерогативите на правителството. В ПЗР на проекта за бюджет се запазва годишната квота от 240 млн. лв. на ваучерите за работническо хранене. Практиката сочи, че този размер е крайно недостатъчен и квотата се изчерпва още преди края на първото полугодие. КНСБ настоява сериозно да се обмислят възможностите за отпадането на това ограничение и за либерализиране на пазара на ваучери за храна или чувствително да се завиши квотата за 2016 г. до 300 млн. лв.

Социалната компонента на КФП и поректа за държавен бюджет за 2016 г.

Основен приоритет на Консолидираната фискална програма и на проекто-бюджета за следващата година е запазването на стабилността на публичните финанси и постъпателното намаляване на дефицита до символичното ниво от 1 на сто. На тези цели са подчинени разходните политики, в т.ч. тези със социално предназначение. Преразпределителната функция на бюджета за следващата година също следва ограничителната линия и от 40.2% се установява на 39.4.

Делът на разходите по основните функции с изразено социално предназначение в общите нелихвени разходи, въпреки плахите стъпки за нарастване като абсолютни стойности, търпи понижение в процентно отношение: социално осигуряване, подпомагане и грижи - от 36.5 на 36.1 на сто; здравеопазване - от 12.5 на 11.9 на сто; образование - от 9.8 на 9.5 на сто. А функция „Жилищно строителство, благоустройство и опазване на околната среда" бележи спад, както в абсолютно (с над 300 млн.лв), така и в процентно изражение (от 8.9 на 7.4 на сто).

На горепосочения основен приоритет, с малки изключения, са подчинени и политиките в сферата на доходите в секторите, които зависят от бюджета и критериите за достъп до различните програми за социално подпомагане.

На данъчно-осигурителните политики традиционно са възложени неприсъщи за тях цели - „подкрепа на икономическия растеж", „подобряване на бизнес средата", „ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост". Същностното предназначение на тези политики, а именно да служат на целите на преразпределението, на поддържането на социалната еднородност и на борбата с бедността, дори не се споменава в придружаващите проекто-закона мотиви и материали. Особено разочароваща е продължаващата стриктна привързаност на правителството към твърде несправедливата, според синдиката, данъчна система, която не създава среда за функциониране на конституционната постановка за социалната държава и все-повече задълбочава разслоението и поляризацията на българското общество.

Конфедерацията не подценява усилията за ръст на МРЗ и на МОД за подобряване финансирането и трудовите доходи за някои от структурите на бюджетна издръжка. Но ги намира твърде скромни и недостатъчни, за да се постигне качествено повишаване на жизненото равнище. Ето защо КНСБ е разтревожена от твърде слабата социална насоченост на политиките, включени в КФП и проекто-бюджета за 2016 г.

Политиките за социална защита
Системите за социална защита са основен инструмент за поддържане социалната еднородност, за борбата с бедността и социалното изключване и за подобряване живота на населението. Но наред с това, те са продуктивен фактор и инвестиция в икономическото развитие на страната. Тяхната роля за постигането на една от основните цели на България 2020 - намаляване на лицата в риск от бедност с 260 000 човека е ключова, а предвиденото в тази компонента на КФП и проекто-бюджета за 2016 г. не сочи стремеж към реализацията й.

По приходите в сферата на ДОО
Приходите на Държавното обществено осигуряване (вноски, главници и лихви, неданъчни приходи и очаквания от ППФ и УПФ) за следващата година са планирани на 4 980, 5 млн. лв. Това е сума по-ниска от 50 на сто от необходимите и присъщи по закон разходи за осигурителни плащания на българските граждани. Планът е разработен при средногодишен брой на осигурените 2 763,3 хил. човека, което е с около 9,5 хил. или с 0.3 на сто повече от очакваното изпълнение и почти 32 хил. човека или 1.16 на сто над плана за настоящата година.

Заложеният ръст на осигурените лица за 2016 г., на фона на очакваното за настоящата 2015 г. увеличение с над 22 хиляди човека, ни дава основание да считаме, че по този показател и по приходите има определени резерви. Още повече, че за следващата година се предвижда по-висок икономически растеж и намаляване равнището на безработицата. Броят на безработните с право на обезщетение е планиран със 7 800 човека по-малко от очакваното за 2015 г. и 16 900 по-малко от плана, което е положително, но на фона на редица нови мерки за заетост, които ще се прилагат, остава неясно защо за 2016 г. се планира темп, по-нисък от реализираното през настоящата година.

КНСБ приветства принципната позиция на правителството по отношение определяне нивата на минималните осигурителни доходи в системата на ДОО, които поставят в условия на равнопоставеност всички сектори и агенти в икономическите дейности. Но счита, че този подход не е намерил изцяло отражението си при планиране приходите на ДОО. Заложен е среден осигурителен доход с нарастване от 4.5 на сто спрямо очакваното за 2015 г. и с 5.8 на сто в сравнение с планираното в Бюджет 2015. Не откриваме достатъчно доказателства, че заложеният ръст отчита в достатъчна степен повишаването на МРЗ за страната с 10.5 на сто, на средния ръст на МОД с 8.6 на сто и на минималния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите с 10 на сто (от 300 на 330 лв).

Конфедерацията счита, че параметрите по осигурителните приходи не следват обща логика на промените и не търсят чрез тях достатъчен ефект върху осигурителния ресурс и качеството на адекватността на обезщетенията. Ето защо КНСБ настоява да бъдат приети следните предложения за промени в предвидените осигурителни параметри за 2016 г.:

- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се установи на 450 лв. и да се премахне съществуващата диференциация, която не доказа своята ефективност, но създава неимоверни затруднения, както за осигурените, така за институциите;

- Осигурителният доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите да се запази на нивото си от 300 лв. и да се въведе за тези категории задължение да подават данъчна декларация, както всички граждани, за да може предвиденото в КСО годишно изравняване на доходите да функционира и известните високодоходни групи в тази област да бъдат заставени да изпълняват задълженията си към публичните финанси и към осигурителната система, както всички граждани;

- Максималният осигурителен доход да се увеличи с темпа на нарастване на МРЗ за страната (10.5 на сто) и да се установи на 2860 лв. (повече от 80 хиляди осигурени лица са с доходи над нивото от 2600 лв.). Обвръзката му с максималния размер на пенсията да не се прилага през 2016 г.;

- Намалението на вноската за фонд „Безработица", осъществено за да се облекчи бизнеса с вноската за фонд ГВРС, да се преустанови (шеста година вноска във фонд ГВРС не се планира) и размерът й да се установи на 2 на сто (ефектът е около 100 млн. лв. повече приходи и ликвидиране на дефицита на фонда).

С оглед бележките и предложенията, посочени по-горе, предвид събраните в повече от плана за 2015 г. осигурителни вноски в размер на 139 млн. лв., при по-нисък ръст на МОД, по-нисък среден осигурителен доход и МРЗ за страната, по-високото в сравнение с 2016 г. ниво на безработица и фактът, че повишаването на МОД във всички икономически дейности не е отразено, КНСБ намира че планираните осигурителни приходи са подценени и могат да бъдат завишени с още над 150 млн. лв.

По разходите на ДОО
Общите разходи на системата за пенсии, обезщетения, издръжка на дейността, в т.ч. трансфери към МТСП, възлизат на 10 044,3 млн. лв. За да се реализират правата на гражданите в тази сума, държавата се ангажира с финансиране на недостиг от 4,719 мрд. лв. Тази ситуация дава основание на КНСБ отново да апелира за периодични актюерски разчети, с които да се определят обективно необходимите нива на осигурителните вноски за отделните осигурителни рискове, както и за амбициозни мерки за плавно и постепенно възстановяване на намалените осигурителни вноски във фондовете на ДОО.

По пенсиите
Заложените в пректо-бюджета за следващата година разходи за пенсии като процент от БВП се задържат на нивото от последните три години - 9.9 на сто. Те ще надхвърлят очакваното изпълнение за 2015 г. с 261 млн. лв. Превишението се обуславя от измененията в КСО, касаещи правата на хората (64,5 млн. лв. допълнтелно), както и от осъвременяването на пенсиите с 2.5 на сто от 1 юли, което КНСБ оценява като символично, но изисква допълнителен ресурс от 120 млн. лв. Новоотпуснатите пенсии, които са с по-високи размери също повишават разходите с 22,2 млн.лв. Въпреки повишените разходи и очакваното през следващата година нарастване на средния нетен коефициент на заместване от 57.9 на 58.6 на сто, общата картина на адекватността на пенсиите не се променя. Почти 80 на сто (78.6%) от българските граждани, приключили трудовата си кариера, имат пенсионен доход до 400 лв. на месец, а 51.3 на сто са с пенсии от 200 до 400 лв. (данни за първото полугодие). Предложенията на КНСБ за промени в политиките и параметрите за приходите на системата несъмнено ще дадат възможност за по значително осъвременяване на пенсиите, още повече че нормата на чл. 100 КСО го позволява (с решение на НС на НОИ).

По краткосрочните обезщетения
2016 г. е шестата поредна година, в която минималното обезщетение за безработица е оставено на символичното ниво от 7,20 лв. При 420 лв. МРЗ за страната минимумът би трябвало да се установи на 12 лева. Прилагането на референтен период от 24 месеца назад практически обезсмисля и почти нулира въздействието на увеличението на МРЗ за страната върху обезщетението на лицата, работещи за такова възнаграждение. На този фон са заложени разходи, които са 95.2 на сто (324,8 млн. лв.) спрямо очакваното за тази година. КНСБ отново категорично настоява минималното обезщетение при безработица да се повиши и се установи на 12 лв. на ден, така че да съответства поне на 60 на сто от новата МРЗ.

При другите краткосрочни обезщетения има известни обезпокоителни тенденции, по които КНСБ счита, че ще трябва да се предприемат действия от органите на медицинската експертиза и от контролните органи на НОИ. Причините за постоянно нарастващите разходи за парични обезщетения за временна неработоспособност (с 10.1 на сто спрямо очаквано изпълнение) се нуждаят от дълбочинно изследване и мерки. Нарастването на дните във временна неработоспособност с около 1 366 хил. дни през 2016 г. стъписва и на фона на въвеждането на електронния болничен лист, и на другите мерки за подобряване контрола от страна на НОИ и НЗОК, не намира достатъчна обосновка.

При разходите за обезщетения при трудова злополука и професионална болест също е заложено нарастване - 115.3 на сто в сравнение с очакваното изпълнение. Планира се загуба на 284 232 работни дни при среднодневно обезщетение от 29,11 лв. При свиване на производството в най-рисковите отрасли и намаляване броя на заетите в същите (първа и втора категория труд), при ежегодните милиони левове разходи на системата за стимули и подкрепа на работодателите да се създава благоприятна и безопасна среда, нарастването на осигурителните разходи, вместо икономия от превенцията, е тревожна тенденция.

По разходите за издръжка на системата
Според КНСБ няма осигурителна институция в развития свят, която да се издържа с 0.71 на сто от всички разходи. В резултат от необоснованото пришиване на работещите в системата на ДОО (трипартитна публична институция) към държавните служители, пет поредни години не се променят заплати, съкращава се персонал и се правят принудително икономии от издръжка. Същевременно, постоянно се увеличават функциите и задълженията на заетите. Ето защо КНСБ категорично настоява публичната (и с трипартитно управление) осигурителна институция да се извади незабавно от статута на държавна администрация и в консолидирания бюджет на ДОО да се заложат средства за минимум 10-процентно увеличение на възнагражденията на персонала.

Социалното подпомагане и политиките, управлявани от МТСП
По програмите за социално подпомагане проектът на Бюджет 2016 не предлага нова философия, нито забележим ръст на средствата по отделните социални програми.
С изключение на мерките към семействата с деца, където се поставя акцент върху третото дете, който КНСБ не споделя, остават непроменени условията за достъп до всички социални помощи. Прословутият гарантиран минимален доход е заледен на нивото си от 2009 г. 65 лв. и единствено разширяването на достъпа по Закона за семейните помощи за деца е мярка, която заслужава адмириране.
Все пак, като абсолютна сума е планирано едно нарастване на средствата по програмите, управлявани от МТСП - от 1 101 380, 8 лв. по плана за 2015 г. на 1 109 914,8 лв. за 2016 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
КНСБ оценява като приемлива заложената трайна тенденция за ръст на БВП в средносрочен период, но смята, че темпът на нарастване не е достатъчен за възстановяване на заетостта и пазара на труда.
Приемаме като положителна за развитието на българската икономика тенденцията на преодоляване на дефлационните процеси, стига тя да бъде подкрепена и със стимули за повишаване на вътрешното търсене.

За КНСБ категорично неприемливи са:
1. Прекалено стръмната фискална консолидация, която не оставя пространство за редица критично важни разходни политики в сферата на доходите и активните мерки на пазара на труда. По същите съображения не одобряваме заложената тенденция за спад на разходите като процентно съотношение към БВП, която няма разумна аргументация при сега съществуващите остри дефицити в социалните политики.

2. Липсата на съществени промени в приоритетите по разходни функции. Такива важни социални сфери, като образование, здравеопазване и социално осигуряване влошават позициите си в структурата на бюджетните разходи, което означава, че недофинансирането в тези сектори ще продължи с всички рискове от разширяване на бедността и социалната несигурност

3. Крайно оскъдните мерки за икономически растеж, а такива за възраждане на българската индустрия въобще липсват. Не се откроява и ясна визия за приоритети в индустриалната политика. Смятаме, че съществено увеличение на БВП може да се постигне само при по-смели мерки за увеличаване на потреблението, ръст на износа и стимулиране на инвестиционната активност, т.е. при максимално използване на вътрешните и външни фактори.

4. Замразяването на заплатите в повечето бюджетно-финансирани дейности. Липсва визия относно системите за оценка и заплащане на труда на заетите в държавния сектор, а това подхранва апетитите за механично орязване на придобивки и премахването на допълнителни възнаграждения, напр. „за професионален опит и стаж". КНСБ не приема подобни необмислени решения и остро възразява срещу опитите заразата да се разпростре върху частния сектор, което би имало изключително негативен ефект върху доходите на наемния труд и колективното договаряне на браншово и фирмено равнище.

5. Твърде слабата социална компонента на Консолидираната фискална програма и проекто-бюджета за 2016 г. Намираме, че планираните осигурителни приходи са подценени и могат да бъдат завишени чувствително, съобразно ръста на МРЗ, МОД и др. минимално-осигурителни нива. Категорично настояваме непокътнатите от години ГМД и минимално обезщетение за безработица да бъдат „размразени" и актуализирани съобразно променените условия и потребности.

6. Отсъствието на достатъчно ефикасни мерки за бюджетна подкрепа за оздравяване на енергийния сектор, държавния железопътен сектор и „Български пощи" ЕАД. Предвид мащабите на „енергийната бедност" в България, изключително тревожна е липсата на бюджетни мерки за посрещане на очакваното увеличение на цените на ел.енергията във връзка с неизбежната либерализация на пазара.

7. Упорито поддържания консерватизъм в данъчната политика, довел до безпрецедентно за Европа съотношение на косвени и преки данъци 73 : 27, което задълбочава проблемите с бедността. За пореден път не се предприемат стъпки в посока към необлагаем минимум, прогресивна данъчна скала, семейно подоходно облагане, въвеждане на данък върху финансовите транзакции. КНСБ претендира за либерализация пазара на ваучери или за значително увеличение на годишната квота за ваучери за работническо хранене от 240 на 300 млн. лв., мярка, която ще подкрепи вътрешното търсене и икономическото оживление.

8. Недостатъчно конкретизираните мерки за увеличаване събираемостта на данъците и социално-осигурителните вноски. Критична е липсата на ясни и ефективни решения за покритието и събираемостта в здравноосигурителната система. КНСБ отново апелира за периодични актюерски разчети, с които да се определят обективно необходимите нива на осигурителните вноски за отделните осигурителни рискове, както и за амбициозни мерки, с оглед плавно и постепенно възстановяване на намалените осигурителни вноски във фондовете на ДОО.

С оглед на гореизложеното КНСБ не намира достатъчно основания, за да подкрепи проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 година. Конфедерацията настойчиво призовава депутатите между първо и второ четене на проекто-закона да положат максимални усилия за обективна оценка на фактите, на реалната социално-икономическа ситуация в страната и с необходимата национална отговорност да предприемат възможните промени в очертаните от Синдиката направления - материализирайки повелята на Конституцията на РБ за социалната държава, в интерес на цялото общество, за установяването на по-добър баланс между труда и капитала, както и за укрепване на солидарността между поколенията.