/КРОСС/Предизвиквайки инцидента с руския СУ-24, Турция е готова да принесе в жертва както милиардните доходи от туризма, така и други изгодни договори, включително „Турски поток". Наистина ли за Турция по-важен е нефтът от ИДИЛ, идващ от територията на „халифата". Или пък нещо друго е подбудило Анкара да предизвика такъв остър конфликт с Русия...

Турската държава не представи доказатества за нарушаване на турското въздушно пространство от руския военен самолет СУ-24 преди да бъде атакуван, заяви прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков. Едновременно с това Стив Уорън, официален представител на Министерството на отбраната на САЩ, призна, че Пентагонът не може да потвърди, че сваленият руски самолет СУ-24 се е намирал във въздушното пространство на Турция. По-рано стана известно, че външният министър на Русия Сергей Лавров е отменил визитата си в Турция. Това може да се счита за един от важните отговори на Москва на инцидента със самолета, свален от турския F-16.

„Министерството на външните работи на Русия не препоръчва на руските граждани да посещават Турция" - заяви Сергей Лавров и допълни, че терористичните заплахи от Турция нарастват: „Там заплахите не са по-малко възможни, отколкото в Египет." „Това, което днес е необходимо да подчертаем е нарастването на терористичните заплахи от Турция - заяви Лавров. - И това е така, независимо от днешния случай със СУ-24."

Припомняме, че по-рано президентът на Русия Владимир Путин на срещата си с краля на Йордания Абдула II констатира: „Руският СУ-24 по никакъв начин не е заплашвал Турция, той провеждаше операция по борбата с ИДИЛ в Сирия." По думите на президента, атаката на СУ-24 излиза извън рамките на обичайната борба с тероризма. Това е удар, нанесен в гърба на Русия от съучастниците на терористите. Путин също така добави, че Русия отдавна е фиксирала доставките на нефт в Турция от района на Сирия, превзет от терористите. По неговите думи точно от това идва и „голямата парична подкрепа на бандитските групи".

Турският президент Ердоган, както е известно, официално потвърди, че турските военновъздушни сили са свалили руския самолет. Анкара официално твърди, че инцидентът се е случил в турското въздушно пространство. Ахмет Давутоглу, премиер на Турция, заяви, че Турция ще действа по същия начин и занапред и подчерта, че турските власти ще вземат всички мерки и са готови на всякакви жертви за защита на границата и живота на своите турските граждани.

Но явно Турция не се гнуси от двойни стандарти. През 2012 година Ердоган изрази своето възмущение от действията на сирийската армия, когато свалиха турски F-4 във въздушното пространство на Сирия. „Краткото нарушаване на въздушните граници никога не може да бъде повод за атака" - обяви тогава Ердоган.

Агресия във вреда на себе си

Да отбележим, че Турция, съдейки по заявлението на Ердоган, е готова „да принесе в жертва", например доходите, които идват от руските туристи. Миналата година Турция е посетена от 4,4 милиона руснаци, това са 12% от общото число на туристите, донесли на хазаната повече от 27 милиарда долара. Вестник „Взгляд" и преди отбеляза, че Турция не може да се откаже от руския газ. Страната е вторият купувач по обеми на руски газ след Германия. „Газпром" напомни, че доставя газ на Турция по „Син поток", който минава по дъното на Черно море, също така през Украйна и Румъния. „Газпром" имаше намерение да продължи преговорите с новото правителство на Турция за строителството на газопровода „Турски поток". Превръщането на Турция в крупен транзитьор на гориво в Европа очевидно е изгодно за страната. Въпреки това още през октомври Ердоган заплаши с преразглеждане на газовия договор с Русия, заявявайки, че причина за това са действията на Русия в Сирия. Тогава турският лидер обяви, че Анкара е готова да прекъсне сътрудничеството си с Москва и по другия крупен проект - строителството на атомната централа „Акую".

„Ударите по нефтените обекти на ИДИЛ доведоха до ярост"

Директорът на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) към президента на Русия генерал-лейтент по национална сигурност Леонид Решетников предполага, че Турция има голяма икономическа изгода от ставащото в Сирия. „Турция печели огромни средства от контрабандата на нефт, който ИДИЛ добива от завладените територии в Сирия и Ирак. И последните удари на руските военно-космически сили по нефтените обекти на ИДИЛ, откъдето тръгва нефта за Турция, доведоха до ярост Ердоган. Това са големи пари, а там, където са големите пари, там има и голяма ярост" - подчерта генерал-лейтенантът в коментар за „Вгляд". „Ердоган нееднократно е заплашвал да свали руски самолет. Турция е един от главните виновници за разгърналата се чудовищна гражданска война в Сирия - казва Решетников. - Ако не беше Турция нито една от терористичните организации на територията на Сирия, нито ИДИЛ, нито Джабхат ан-Нусра, не биха имали такъв успех. Турция подпомагаше и способстваше за укрепването на тези терористични организация." Турция „фактически участва във войната в Сирия само на страната на ИДИЛ" - счита Решетников.

От политическа гледна точка мотивите на Турция са разбираеми, казват екпертите. „След нашите действия в Сирия политическото й ръководство укрепна. Нещо повече, на терористите от ИДИЛ бяха нанесени сериозни загуби. Сирийските кюрди, които се борят против терористите също успяха да се стабилизарат. За Турция и лично за Ердоган, това са лоши новини. Да повторим: фактически Турция негласно участва на страната на ИДИЛ в сирийската война. Сега, това, което беше на тъмно, излезе на светло" - подчерта събеседникът.

„Определени кръгове печелят големи пари"

Директорът на изследователския център „Близък Изток - Кавказ" Станислав Тарасов също предполага, че причина за „яростта" на Ердоган са интересите на Турция на определени териториии в Сирия. В коментар за „Вгляд" експертът отбелязва, че руската авиация преди инцидента е нанасяла удари по туркменската зона на сирийската територия, където Турция планира да създаде Туркменска автономия в Сирия.

По-рано „Взгляд" писа за туркменските племена в Сирия. „Туркмените са тези турци-огузи, които не са асимилирани и не са се превърнали окончателно в турци. Те живеят в Сирия и Ирак. Турция ги поддържа. Те на свой ред са двигателят на турската политика. Туркмените са инструмент на политиката на Анкара." В хода на гражданската война в Сирия, туркменските племена също са привърженици на Анкара и враждуват с Дамаск.

Освен това малко по-рано Русия бомбардира няколкостотин нефтовоза, които ако бяха използвани, това можеше да доведе до дъмпинг в продажбата на нефтопродукти. „На основата на дъмпинга определени кръгове в Турция печелят много пари. Те негласно поддържат ИДИЛ и Западът знае това" - отбелязва Тарасов.

Според експерта, Москва се държи много коректно в отношенията си с Турция, покани я на Виенската среща по урегулиране на сирийския конфликт, което беше отбелязано и на неотдавнашната среща на Г-20 в Анталия. Обаче изглежда, че Анкара предпочете съмнителните изгоди от нефта на ИДИЛ.

„Остава впечатлението, че или Ердоган са го „подвели" споменатите заинтересовани кръгове или самите заинтересовани лица участват в самото турско ръководство. Във всеки случай е налице груба провокация „насочена към срив в отношенията на Турция с Русия и по-нататъшна дестабилизация на обстановката в региона" - констатират експертите.

„Горбачов номер 2"

За „странното" поведение на Ердоган може да са причина и чисто политически фактори. Според Тарасов влиянието на самия турски президент върху ситуацията не е толкова голямо, както всъщност изглежда. „Ердоган се задържа във властта само със силови средства. Той непрекъснато държи страната в напрежение като по време на неотдавнашните избори смачка цялата опозиция и задуши всички опозиционни медии. Той сериозно върви към авторитарен режим" - отбелязва експертът.

„Но тук се появява и кюрдския фактор, който намира поддръжка от страна на западните съюзници. Видимо Ердоган разчиташе, че Русия ще му окаже подкрепа по кюрдския въпрос, но Русия заяви, че сирийските кюрди могат да станат съставна част в процеса на политическото урегулиране на конфликта. За първи път в новата история след разпадането на Османската империя Турция се оказа пред заплахата от разпад, и Ердоган можеше да се превърне в Горбачов номер 2" - разсъждава Тарасов. Той не изключва, че присъдата на Турция може да бъде произнесена от алианса Москва-Вашингтон-Париж.

„Причината е в психическото състояние на Ердоган"

„Цялата трагична история с руския самолет в крайна сметка се свежда до психическото състояние на турския президент. Именно тук е необходимо да се потърсят причините и главния мотив" - на свой ред предполага главният научен сътрудник на Института по световна икономика и международни отношения към Руската Академия на науките, специалистът по Близкия изток Георгий Мирски. В коментар за „Вгляд" експертът отбелязва, че по негово менение „Ердоган е разярен и е уверен, че Русия води враждебна политика". „Ердоган възприема полетите на руските самолети в граничните райони като лично предизвикателство и затова дава команда да бъдат сваляни. Не може да има друг повод за това. Турция няма никакъв икономически или политически интерес от подобни действия" - казва Мирски. „Ако турският лидер не беше дал разпореждане да се свали самолета, той би изглеждал слаб в своите собствени очи" - отбелязва събеседника ни. „Турция, Саудитска Арабия и Катар категорично настояват Башар Асад да се оттегли от поста си. Русия казва, че това е работа на сирийския народ. Нещо повече, вчера Владимир Путин потвърди тази позиция в Техеран съвместно с иранския духовен лидер Али Хаменей" - отбелязва Мирски. Това по негово мнение не може да не влияе и да не предизвика раздразнение у Ердоган. „Аз съм бил в тези местности, на север от сирийската провинция Латакия - продължава Мирски. - Там, където е свален самолетът, има гъста гора и да се определи линията на границата е невъзможно. Това е преднамерено решение. Редови турски командир не може да вземе самостоятелно такова решение и да свали руски самолет."

Юрий Богданов, Андрей Резчиков, „Взгляд"
a-specto