/КРОСС/Поредната легендарна знаменитост в историческия сблъсък на титаните по случай юбилея на Христо Стоичков, който ще се състои на 20 май на Националния стадион "Васил Левски", е не коя да е, а самият Иван Саморано. Феноменалният чилийски нападател специално е отложил ангажиментите си около датата на събитието, само и само да уважи празника на своя голям приятел Стоичков.
"Идвам, приятелю, за теб винаги!" - е заявил пред Камата великият чилиец. "С най-голямо удоволствие ще изляза отново на терена с теб и ще си припомним добрите стари времена", допълнил легендата.
Кариерата на най-великия чилийски футболист за всички времена започва през 80-те години в Чили в школата на Трасандино, като още тогава Саморано показва, че има заложби за големи подвизи. В Европа звездата първо играе за три сезона в Санкт Гален, след което преминава в Севиля и защитава цветовете на клуба два сезона.
През лятото на 1992 г. футболистът преминава в Реал Мадрид за трансферната сума от 5 милиона долара. С "белия балет" той печели всички турнири в Испания, става и голмайстор на шампионата за сезон 1994-95, сдобивайки се и с трофея "Пичичи". Саморано се превръща в една от легендите на клуба. С екипа на Реал феноменът печели още Купата на страната и Суперкупата. За тима чилиецът изиграва 137 мача и записва 77 гола.
През 1996 г. чилийският нападател преминава в редиците на Интер, с който през 1998 г. печели Купата на УЕФА. Любимият му №9 е зает от Роналдо и от щаба на клуба му предлагат варианта да играе с фланелка с №1+8. С този номер Саморано играе през целия си 5-годишен престой в Милано. Пет години по-късно звездата се озовава в мексиканския Клуб Америка и става шампион на страната, преди да завърши кариерата си през 2003 г. в най-силния чилийски тим Коло Коло.
За националния си отбор Иван Саморано записва 69 мача и 34 гола за периода 1987-2001. С Чили голмайсторът успява да се класира на осминафинал на Световното първенство във Франция през 1998 г. след дълга пауза и да спечели бронзов медал от Олимпийските игри в Сидни през 2000 година.