/КРОСС/Министерски съвет и няколко отделни партии запретнаха ръкави да реформират системата на ВУЗ-овете и на финансирането им.

Най-обхватният законопроект - този на Министерския съвет, предвижда коренна промяна във финансирането на университетите. До момента парите следваха студентите, а не качеството на обучението им и това трябва да се промени, убеден е просветният министър Тодор Танев, който лично представи законовите текстове в пленарна зала.

Той засегна въпроса с държавната субсидия за университетите на база бройка студенти, като обяви нуждата от мерки за диференциране на субсидирането и прекратяване на практиката на приемане студенти с ниски резултати с цел раздут прием за повече държавни пари. Това е и част от държавната стратегия за образованието с хоризонт до 2020 г.

Субсидията за научна дейност на ВУЗ-овете ще се отпуска по сериозни критерии за научни успехи. Слабите научни резултати на университетите ще им носят спиране на субсидията за наука.

Ще се прекрати приемът в професионалните направления на кандидат-студентите с най-ниски резултати. Диференциацията ще се наложи и при определяне заплатите във всеки отделен ВУЗ - това предвиждат текстовете на Министерския съвет.

"Предвижда се до 2017 г. финансирането по комплексна оценка от страна на държавата да скочи на 40 на 100, а през 2020 г. процентът ще достигне 60%. В момента този дял е едва 12,8%", направи паралел просветният министър Тодор Танев.

Законопроектът цели ограничаване финансирането на определени професионални направления, в които едни университети изостават в подготовката на студентите си в сравнение с конкурентните ВУЗ-ове за същите специалности.

Предвижда се обособяването на „защитени специалности" - това ще са направления, в които държавата има нужда от специалисти, като например всички видове педагогика. Там студентите ще бъдат стимулирани като прием чрез стипендии и по-ниски такси.
Очаква се засилване на конкуренцията между висшите учебни заведения, което би трябвало да подобри качеството на обучението във всяко едно от тях.

"Искаме да акцентираме върху приоритетните за България специалности, висшето образованието да има връзка с живота, бизнеса, потребностите", аргументира се Танев пред депутатите.

Народните представители от ГЕРБ пък предлагат повече прозрачност и отчетност за Националното представителство на студентските съвети - те искат Сметната палата да прави годишна проверка и да публикува резултатите и онлайн.

НПСС да е с мандатност на членовете, а в него да влизат само такива, които председателстват или участват в студентските съвети, настояват герберите. Административната издръжка на НПСС да падне от 10% от бюджета на 3%.

Депутатите от Реформаторския блок също имат своя визия за нужна промяна във висшето образование. Десните смятат, че позициите на ректора, заместниците му и деканите трябва да изискват притежаването на опит като хабилитирани лица.

Нормативното уреждане на това изискване ще създаде предпоставки от една страна за конкурентност, прозрачност и отчетност при провеждането на процедурите по избор на ректор, заместник-ректори и декани на дадено висше училище и ще елиминира възможността за провеждане на избор "на тъмно". Депутатът от Блока Петър Славов подчерта, че, когато се избира ръководител, той трябва да е с безспорен авторитет с опит, способности.

От АБВ искат развитие на академичната автономия, като със законопроекта си дефинира понятието „образователен франчайз" и разглежда възможността за филиали на родни ВЗУ-ове в чужбина.
Това ще е 50-тата промяна в Закона за висше образование, смятаме, че е нужен нов такъв, отсякоха хората на Георги Първанов. По това си настояване те сближиха позиции с БСП.

"Наистина е нужен нов закон, този отдавна не отговаря на много критерии за модерните образователни системи. Заради това и ни няма в световните класации на университети, качеството става ниско заради нормативната уредба", убеден е социалистът Румен Гечев.

От името на левицата той представи още един законопроект, настояващ за намаление на студентските такси. "В момента заради високите такси, около 1/3-та от студентите трябва да работят и реално се явяват като задочници - само по изпити. Така и придобитите от тях знания не са на високо ниво", обясни той идеята на червените. Финансиране от държавата да е насочено към най-силните катедри, поиска още депутатът от БСП.