/КРОСС/ „На 1 декември се навършват 127 години от смъртта на Антим Първи - един от хората, които цял живот са давали, а не са вземали от България, един от тези, които правят всички нас горди, че сме българи", пише във Facebook председателят на левицата Михаил Миков и призовава всички, които имат възможност, да отидат на 29 ноември в църквата „Св. Константин и Елена" в Одрин, за да почетат паметта на Антим Първи.

„Такива хора - с идеали и непоколебимост, изградиха България след Освобождението и дадоха перспективата за нейното развитие. От тях следва да се учим всички, всеки ден, защото от обикновените случки на ежедневието започват великите дела, които помни историята ни", пише още Миков.

Пълният текст:

Приятели!
На 1 декември се навършват 127 години от смъртта на Атанас Михайлов Чалъков, известен повече с църковното си име Антим Първи. Антим Първи е от хората, които цял живот са давали, а не са взимали от България - един от тези, които правят всички нас горди, че сме българи. Които вдъхват живот на чувството за патриотизъм, особено във времената, в които поводите за това чувство не са толкова много.

Идната неделя, 29.11.2015 г., в Одрин, в църквата „Св. Константин и Елена" от 12 ч. ще се отслужи литургия в негова памет. Приканвам всички, които имат възможност, да отидем заедно, да запалим свещ, да почетем светлата памет на дядо Антим Първи и да се замислим и да се помолим за бъдещето на България!

Кой е Антим Първи? Виден политик и общественик. Борец за независимостта на Българската църква и за засилване на ролята й като обединител на народа. Борец за независимостта на Българската държава. Председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание. Голям родолюбец. Но преди всичко - човек, чиято скромност не съответства изцяло на днешната представа за неговата обществена значимост.
Като видински митрополит Антим е човекът, който през 1968 г. отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. Тази борба се увенчава с успех и на 20 февруари 1870 г., въпреки съпротивата на Вселенската патриаршия, излиза султанският ферман за учредяването на Българската екзархия. Това е духовна и политическа победа, която предопределя пътя ни към Освобождението.

И Антим е активен участник в извървяването на този път. Историята пази данни за негови срещи с Христо Ботев, с участниците в Априлското въстание и други революционери, на които активно помага и материално, и с напътствията си и които активно закриля политически пред Високата порта, но и пред представителите на други държави, които не са заинтересувани от политическото възраждане на България.

В писмо до руския император Александър Втори, екзарх Антим Първи описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър Втори се просълзил и написал на него „Да се освободи България!".

Активното участие на Антим Първи в национално-освободителното движение води до неговото осъждане на смърт през 1877 г., а впоследствие - замяната на тази присъда със заточение.

След Освобождението Екзарх Антим взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. Важна е ролята му за изработването и приемането на Търновската конституция. През април 1879 г. той председателствува Учредителното народно събрание, а впоследствие - и Първото Велико народно събрание в Търново. Избран е и за председaтел на Първото обикновено нaродно събрaние, но се откaзвa.

Каузата за националното единство продължава да вълнува Екзарх Антим Първи и след 1878 г. Той организира събирането на подписка срещу Берлинския договор и разпокъсването на България. Включва се активно и в комитетите „Единство", подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание. Антим Първи е и българинът, положил първия камък на паметника на Шипка. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим Първи отказва да остави съгражданите си и да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa".

Такъв човек е бил Антим Първи. Човек с вяра, човек с кауза. Човек с достойнство и воля да отстоява тази вяра и тази кауза. Такива хора - с идеали и непоколебимост - изградиха България след Освобождението и дадоха перспективата за нейното развитие. От тях следва да се учим всички, всеки ден, защото от обикновените случки на ежедневието започват великите дела, които помни историята ни.