/КРОСС/Или защо ислямистите не включиха България в списъка си с държави мишени

"Държавата, това съм аз." Не го е казал Бойко.

Но е факт - когато го няма него, няма я и държавата. Или поне никой не може да я намери. Оня ден "Ислямска държава" публикува списък с държавите, които са ѝ врагове и възнамерява да атакува. Сред тях са всички страни, с които граничим, - Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Румъния, по-централни - Чехия и Словакия, и даже недотам приети като отделни държави, какъвто е случаят с Тайван. Абе даже Малта е на картата на ислямистите, само България не е. Ще кажете, ми щото България к'ва държава е! И въпреки това не е честно!

Нанесена ни бе кръвна обида. Не стига, че

години наред се

борехме да ни

намерят

европейците,

все още продължаваме да се борим да ни открият инвеститорите, а сега и на терористите ще трябва да им се стараем. Дано поне те нямат списък с критерии за изпълняване, че аман от тия конкурси. Дотук няма критерий в междудържавен конкурс, който да сме изпълнили като хората. Във всяка класация сме предпредпоследни. Забележете - даже не успяваме и да се провалим като хората и да заемем барем най-последното място, ми все някъде на опашката кретаме. То не беше борба с корупцията, то не беше спиране на организираната престъпност, то не бяха грамотност, щастие или здравеопазване - все сме сред двойкарите. Ако имаше критерии за незначителност и незабележимост, сигурно и тях нямаше да изпълним докрай - нямаше да ни забележат, че да ни оценят.

Не знам как "Ислямска държава" си прави списъците, но явно й куцат източниците. Представям си само как се провежда разговор между Мохамед Бомбаджията и Ахмед Стратега.

Ахмед: "Мохамед, сега ще ти кажа за кои държави да си купиш билети, ще те пращаме командировка, Аллах да ти е на помощ..."

Мохамед: "Добре, ама ако може зимата да не е много на север, че ми духат снежни ветрове под полата, Аллах да ми е на помощ."

Ахмед: "Ми ти няма да ходиш по чаршаф, ще се облечеш като неверник. Само брадата не махай, много пази от сняг, Аллах да ти е на помощ."

Мохамед: "Гърция, Албания, Македония... Тук това бяло петно какво е?"

Ахмед: "Не знам, а и ходжата не казва. Я виж във фейсбук или гугъл нещо дали няма, иншаллах, за тази територия."

Мохамед клика из гугъла и внезапно зазвучава "Нема такава държава" на Слави. Поглежда към Ахмед. Ахмед чете в своя компютър: "Егати държавата, щом аз съм й ви-цепремиер." Обръща се към Мохамед: "Абе, тия от тази територия не са ли баняджиите?"

Мохамед: "Не помня, не съм ги забелязал, Аллах да ми е на помощ." Пускат си парламентарен контрол. ДПС и БСП се карат за сваления самолет.

Ахмед:

"Сега тия от

руското или от

турското народно

събрание са?

Това да не е някаква дъщерна фирма?"

Мохамед изравя замислено фъстък от баклава от брадата си, лапва го и сумти. "Не знам. Не ги разбирам. Те "за" или "против" са?

Ахмед: "Ми и двете, Аллах да им е на помощ." Слушат още малко от Народното събрание и разочаровано казват в един глас: "Изпреварили са ни, брат, Аллах да им е на помощ! Тия в това Народно събрание от кой клон са, сунитския или шиитския, не съм ги чувал, ама много жестоки, бе, Аллах да ни е на помощ. Да спираме да ги търсим и дано те не ни намерят, че отидохме!"

И всичко това, само, защото Бойко беше в Китай, а него като го няма, няма и държава. Онзи ден премиерът, Господ, Аллах, Буда и Ванга да са му на помощ, се върна, затрупан с армагани в родината, като китайците предвидливо му подарили и 3D портрет. В случай, че пак замине в командировка, да остави поне свой портрет, та да не изчезва държавата съвсем от картата.

И тъй като, както е известно, изкуството ражда изкуство, пиарките на премиера, вдъхновени от китайската калиграфия, сътвориха истинска поема, описваща великолепния портрет на Борисов. Ето част от текста, който вероятно също е изписан на коприна, като очите на премиера: "Художественото произведение е изработено с най-новата техника за рисуване със спрей, съдържащ разтворими във вода вещества, като така се създава триизмерен блестящ образ, разкриващ красотата на коприната.

Портретът е внимателно обработен срещу плесени, устойчив е на светлина и срещу бактерии. Като подарък, носещ "Късмет и щастие" (Gi Xiang Ru Yi), е изработен с елементи на традиционната китайска култура, включващи облаци, които вещаят добро и Ruyi (изделие от вид нефрит, символизиращо благопожелания), изящно издълбано върху палисандрово дърво. Описание на изделието е написано на дребен калиграфски китайски шрифт, а дървената опаковка е украсена с брокат Song - похват, с който се гордее китайското материално културно наследство."

Муш, боц, въх, уби ма! Както казват по филмите. От цялата тази поезия аз все пак така и не разбрах: този портрет истински китайски ли е? Като ония картички от едно време? Дето като го наклониш и намига?

Източник: в. 24часа