/КРОСС/ 92 445 лв. е трябвало да върнат лекари от ТЕЛК и НЕЛК в последните две години и половина заради установени неточности в издадени от тях експертизи за намалена работоспособност. 105 от всичките 134 ревизионни акта били основателни. Това показват данни на Националния осигурителен институт, цитирани от "Сега".
В началото на ноември 15 лекари от ТЕЛК-Пловдив подадоха оставки, след като стана ясно, че трябва да връщат пари заради отменени от НОИ решения за поставени от тях оценки за трайно намалена работоспособност. Зад тяхното недоволство застана и колегията на лекарския съюз в града, а по-късно и ръководството на БЛС. От там заявиха, че и в други градове лекарите от трудовоекспертните комисии са готови да подадат оставки. Затова съсловието поиска промяна в Кодекса за социалното осигуряване, според който сега лекарите от ТЕЛК трябва лично да възстановяват отменени от по-горна инстанция обезщетения.
В годините след влизането в сила на тази разпоредба наложените санкции и броят на ревизионните актове се увеличава. През цялата 2014 г. са съставени 42 акта с наложен начет от 43 487 лв. Само за първото полугодие на 2015 г. обаче има 31 акта, а сумата по тях е 33 142 лв. През 2013 г. актовете са 32, а сумата за връщане е 15 816 лв.
НОИ рядко прибягва до обжалване на експертизи в съда, обясняват от там. През годините делът на атакуваните оценки варира между 1.9 и 2.3%. Лекарите обаче твърдят, че не е редно да връщат пари, защото няма доказателства, че умишлено са ощетили бюджета, попълвайки неверни данни.
Софийски градски съд осъди Военно-медицинска Академия да плати 30 000 лв. обезщетение на наследницата на починала след операция в болницата пациентка, съобщиха от центъра за защита правата в здравеопазването. Съдът е приел, че е допусната медицинска грешка.
Починалата жена е била с бъбречна недостатъчност, с тежка анемия и хипертония от години. Постъпила е за безкръвно разбиване на много голям камък в бъбрека. На пациентката обаче не е направено задължителното преди операция изследване за хемостаза, което дава информация за времето на съсирване на кръвта.
Според вещото лице по делото това изследване се прави задължително преди всяка оперативна намеса и неговия пропуск е съществена грешка в предоперативната диагностика. То е било особено важно за тази пациентка, която от 30 години е имала хронична бъбречна недостатъчност и кръвоносните й съдове са били изключително "чупливи" и крехки. "Ето защо при такава диагноза изследването на хемостазата е абсолютно задължително и пропускът води до фатални последици, както са настъпили в настоящия случай", отбелязват от ЦЗПЗ. Решението подлежи на обжалване.