/КРОСС/"Факт е, че от една година правим промени здравното министерство така че сигнали за насилие над санитари и лекари в спешните центрове, а и по принцип, подобни сигнали да бъдат бързо давани на прокуратурата и подобни нарушители да бъдат завеждани бързо дела срещу тях. Миналата седмица направихме проверка и беше установено, че за тази година подобните случаи са 35 - и 10, и 5 да бяха, то винаги ще има идиоти, които да нападат както в случая с благоевградската болница, които нападат баща си и санитарката в съответното отделение, но ние ще продължим своята работа, така че подобни случаи да бъдат намалени до минимум." Това каза в сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин" д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването.

Зам.-министърът коментира и темата за практиката пациенти да бъдат транспортирани в точно определени болници, а не в най-близката, където може да им бъде оказана помощ.

"Това, което правим и за което съблюдаваме е подобни практики да не се допускат и пациентите да бъдат транспортирани възможно най-бързо до най-близката болница и като пример бих могъл да дам случая с катастрофата в прохода на Витиня, където двама от пострадалите бяха транспортирани в частна болница, просто защото тя беше най-близката, където можеше да бъдат лекувани адекватно те. Принципа както отбелязах ще бъде именно този, пациентите нуждаещи се от спешно лечение да бъдат лекувани възможно най-бързо и адекватно в лечебното заведение, което е най-близо до тях. Ние сме показали, че сме готови да изслушваме както представителите на Българския лекарски съюз, както и другите колеги лекари относно промените, които предлагаме по отношение на здравеопазването и част от които ще бъдат осъществени чрез бюджета на Здравната каса за другата година. Тези разговори бяха проведени и ние като министерство взехме под внимание различните мнения и гледни точки, коментира д-р Шарков.

Зам.-министърът коментира и темата за въвеждането на данъка за вредните храни.

"Ефекта, който ние търсим като министерство не е финансов, а строго здравословен и целта му е да бъде намалена консумацията на храни съдържащи в себе си вредни количества от сол, захар и така нататък. Има научни доказателства, че от въвеждането на подобен закон има смисъл и един от примерите за това е Унгария, в която подобен закон беше въведен през 2011 година", коментира д-р Шарков. Той уточни за пореден път, че в обсега на закона не се включват храните от първа необходимост за гражданите като хляб, млечни и месни продукти, а само храни като чипс, газирани напитки и така нататък - храни, които в никакъв случай не са в основното меню на гражданите.

"А това, че има смисъл от въвеждането на подобен закон, за да бъде по някакъв начин ограничена консумацията на тези храни, това го виждаме всички като излизаме всеки ден по улиците", заяви д-р Ваньо Шарков.