/КРОСС/ Цената на земята ще продължи да се покачва с между 5 и 10% през 2016 г., рентите обаче ще задържат сегашните си нива, защото са достигнали своя максимум. Това прогнозира Стайко Стайков, председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и управител на "Ставен" - част от групата "Ромфарм", която е най-големият частен собственик на земя в България с 1.1 млн. дка.

От асоциацията съобщиха още, че дългоочакваният доклад на Световната банка за конкурентоспособността на селското стопанство и за устойчивото управление на хидромелиоративния сектор са готови, и настояха в бъдещия Кодекс за земята да бъде заложен текст, с който комасацията (уедряването на земята) да стане задължителна, а не доброволна, както е сега.

Къде ще е поскъпването

Средната цена на декар земеделска земя е около 684 лв., като средната наемна цена е 41 лв. по информация от НСИ. Според данните на асоциацията най-високи са цените в Добруджа - Добрич, Силистра и Разград. В Добрич цената на декар е достигнала 2000 лева. На другия полюс е Хасково, където земята е най-разпокъсана и все още могат да се намерят пасища и ливади за по 50-100 лева за декар, отбелязва Стайко Стайков.

Доскоро с най-ниски цени е била земята около Видин, но в момента тя се търгува на цени 600-800 лева за декар, допълва той. Причините са три: заради липсата на големи сделки на първичния пазар всички големи собственици са започнали да купуват земя в района, около Дунав може да се развива поливно земеделие и има много голяма конкуренция, която покачва цените в Северозападна България.

Според Стайков субсидиите за новия програмен период и активността на големите компании в бранша ще бъдат в основата на ръста на пазара, тъй като тече подготовка за по-интензивно земеделие. Освен това през следващите години до 2020 с евросредства ще бъдат субсидирани по-активно не само зърнопроизводители, а и отглеждащите плодове и зеленчуци и животновъдите, което ще увеличи търсенето на площи за паша и трайни насаждения. Така земята за тези нужди ще поскъпне.

В същото време обаче рентата през последните няколко години според Стайков е достигнала максимума си на декар, особено в Добруджа, където тя е 85-100 лева. В същото време в Хасково рентата се движи между 20 и 35 лв. за декар, а в Чирпан - от 15 до 45 лв. Заради наводненията през миналата година част от рентите са били предоговорени, а според наблюденията на членовете на асоциацията в повечето области рентите се задържат на едно ниво през последните две години.

"Ръст на земята ще има там, където цените са по-ниски. Сделките на първичния пазар са трудни и няма да бъдат особено много. Ще има много повече сделки на вторичния пазар, когато по-големите дружества и арендаторите искат да увеличат собствеността си в определен регион", прогнозира Стайков.

Желание за държавни пари за уедряване

Уедряването на земята е в основата на интензивното земеделие и в това да се развие системата за хидромелиорации, коментира Кирил Стоянов, началник отдел "Регистри и управление на държавните земеделски земи" в Министерството на земеделието и храните. Той коментира, че в част от централно- и източноевропейските страни тя е задължителна, като в някои държави напълно се финансира от еврофондовете. И даде като успешен пример държавната политика на Турция, която е инвестирала 9 млрд. долара в комасацията на 50 млн. декара земя от общо 240 млн. декара земеделска земя, като освен това напоява 85 млн. декара от площите си.

В същото време преди 1989 г. България е напоявала 12 млн. от обработваните тогава 42 млн. дка, като тази напоявана площ е осигурявала 50% от добивите. Пред 1999 г. "Напоителни системи" са стопанисвали годни съоръжения на площ от 5.4 млн. декара, като към 2013 г. работещите съоръжения са на площ от едва 3.26 млн. дка и използваемостта им е около 10%.

Според Ивайло Иванов, член на управителния съвет на асоциацията и директор на "Агрион" (на основателите на "Винпром Пещера") - втората по големина група, собственик на земеделска земя, всички бъдещи инвестиции в хидромелиоративна инфраструктура трябва да бъдат в райони, в които се извършват доброволни или задължителни комасационни проекти.

Иванов припомни, че след доклада на Световната банка ще започне подготовката на кодекса за земята, който да обедини в себе си сегашните около 30 закона, по които работи секторът. Според него, за да се постигне модерно и ефективно земеделие и да се оптимизират разходите по управление на земеделските активи, в кодекса трябва да бъде записано, че комасацията има задължителен характер, а не доброволен, както досега.

"Административната тежест от провеждането на комасационните процедури трябва да се поеме преимуществено от държавата. Доброволните комасационни проекти по окрупняването на собствеността трябва да се превърнат в изключение, а не в правило", обяви Иванов.

Първите завършени проекти по уедряване на земя в България са на асоциацията - става въпрос за шест землища с обща площ 44 хил. декара. Според членовете на организацията, без да се смята човешкият труд, разходите на един декар в досегашните й комасационни проекти са около 18 лв. Асоциацията има открити процедури за 16 комасационни проекта през тази година.

Най-голям собственик на обработваеми земеделски земи е държавата с 2.1 млн. декара, членовете на БАСЗЗ, които са общо 21 дружества, притежават кумулативно 3 млн. декара.

Източтик: Капитал