/КРОСС/ „Веднъж на хиляда години ще ни се паднат подобни благоприятни условия и след като г-жа Бокова се е справила блестящо не с един, а с два мандата начело на ЮНЕСКО, заслужава да бъде подкрепена изцяло. Постът на генерален секретар на ООН не ни се полага, напротив, всичко е все още относително, но трябва да използваме този шанс да я подкрепим", казва бившият премиер Симеон Сакскобургготски в интервю за Зорница Илиева и „Гласове".

- Напоследък няколко български медии публикуваха прогнози, че ще се кандидатирате на президентските избори следващата година. Широко известна е позицията ви по тази тема - Вие обикновено се мотивирате с напредналата си възраст. Независимо, че в световен мащаб има случаи на доста по-възрастни президенти. Как си обяснявате медийния интерес към евентуална ваша кандидатура за този пост?

- Трудно е да се отговори. Едни смятат така поради аналогия, други - заради моите международни връзки или поради най-ранното ми амплоа, че мога да изпълнявам тези функции. Но мнението ми е, че човек трябва да си познава ограниченията. Аденауер и Наполитано са изключение, нормално е да съм пенсионер на моите години, защото отдавна съм надхвърлил 65 години. Казват, че някои политически сили биха подкрепили тази идея, но защо тогава остават безразлични към делата, които ми се водят с тези измислени претенции? Това едва ли би допринесло в позитивен план при каквато и да било кандидатура.

- Следите внимателно обществено-политическия живот у нас и чрез сайта си често изразявате становище, но без упреци или критики към управляващите или опозицията. Запазвате дистанция, но винаги призовавате към по-широко съгласие между политическите сили. Смятате ли, че днес политическият елит е адекватен на предизвикателствата?

- Надявам се, че всяко длъжностно лице се старае да изпълнява функциите си, както трябва. Не бива да се обобщава. Ако човек не е на даденото място, той не може с лекота да упреква и критикува, особено ако става въпрос за избираеми длъжности. Съдейки по себе си, при голямо предизвикателство, човек трябва да положи усилия, но разбира се, това зависи от качествата на личността. Важното е да не се критикува на едро срещу всеки, който е свързан с властта. Нужен е респект към институциите. Ние сме парламентарна република, парламентът е необходим и престижен форум. Ето защо народните избраници се налага да се уважават. Ние обикновено персонифицираме длъжностите, а държава се гради с уважавани институции.

- Какво мислите за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, за която казаха, че официално е подкрепена от българското правителство? Задавам този въпрос по повод дебатите в някои медии за евентуалната кандидатура на Кристалина Георгиева за този пост.

- Вече съм го казал. Веднъж на хиляда години ще ни се паднат подобни благоприятни условия и след като госпожа Бокова се е справила блестящо не с един, а с два мандата начело на ЮНЕСКО, заслужава да бъде подкрепена изцяло. Постът на генерален секретар на ООН не ни се полага, напротив, всичко е все още относително, но трябва да използваме този шанс да я подкрепим. Всяка друга страна незабавно би подкрепила на ключова позиция своя кандидат.

- Как гледате на тревогите на редица интелектуалци у нас за срива на духовната мощ на народа и държавата през годините на прехода и как може да се преодолее обезверяването?

- Гледайки назад в годините и от личен опит знам, че има една тенденция у нас независимо кой управлява да се счита за враг, а не че държавните служители изпълняват функции в услуга на гражданите. И то не за лична облага. Нашите политици, за съжаление, имат негативен имидж от 20 години. Аз съм го усетил лично и то като „ние, горките, управлявани" спрямо „Те". Мисля си дали това не е останало от Цариград, когато са ни управлявали от там. Но разбира се, че това е едно свободно тълкуване.

- Мислите ли, че връзката народ/държава изтънява и това минава през т.н. „нарочно опростачване на нацията", което се сочи като начин за по-безпроблемно управление? Такива разсъждения се появиха по случай Празника на будителите.

- Мисля, че изпадаме в сложни тълкувания, които не споделям. Прилича ми на теориите за световна конспирация против. Не е реалистично.

- Какво мислите за идеята да се въведе час по гражданско образование в училищата? Преди дни организирахте във „Врана" конференция на тази тема. А какво мислите за въвеждане на часове по религия, за което настояват от години не само от църковните среди?
- Подкрепям гражданското образование изцяло, защото съм свидетел, че то има възпитателен ефект в други общества. Широко понятие, но е необходимо в модерните общества. Ние не сме имали подобно образование. Що се отнася до религията, това вече е по-нюансирано. Тя е била загърбена през последните десетилетия и фактът, че сме православна страна, а църквата е отделена от държавата, се налагат дебати. Дали ще има часове и за други религии е редно да преценят специалистите. За мен религията е нещо лично, но като етика е възпитаваща и полезна за обществото. В някои страни родителите преценяват дали да присъстват децата им на такива часове или да предпочетат други предмети. Редно е да се реши на ниво родители, възпитатели, Църква и да се види какво може да се приложи на практика. Но да не се политизира.

- Не заемате държавен пост, но около Вас много често има представители на дипломатическия корпус, на политико-икономическия елит, личности, които са били активни в обществено-политическия живот на България доскоро. Как си обясняване този интерес към Вас? Съветвате ли ги?

- Днес, например, ми се обади Димитрис Куркулас - помните го, беше в София и ми стана драго да го чуя. Постоянно има хора, ето и с Франко Фратини се видях преди дни. Някои са мои приятели, други проявяват интерес, работили сме заедно. На шега казвам, че на моята възраст едно от малкото ми преимущества е опитът, който съм натрупал. Факт е, че много хора ми гостуват. Ще споделя нещо в тази връзка. След терористичния акт в Париж една вечер включих и испанска телевизия, точно когато предаваха как крал Филипе посещава френското посолство в Мадрид, за да изкаже съболезнования на френски народ чрез неговия посланик. И знаете ли кой е този посланик? Г-н Ив Сен-Жур, който преди години беше посланик при нас, в София. Незабавно му се обадих, защото добре се познаваме и дори се договорихме да се видим.

- Стараете се да превърнете „Врана" в център за културни събития. Мислите ли, че това се оценява от вашите съграждани? Още повече, че за вашите имоти имаше толкова противоречиви изказвания.

- Малко се знае за Третото българско царство и съм на мнение, че заслужава да се положат усилия, за да се види то в друга светлина, а не само „национални катастрофи и монархофашизъм". Затова се опитваме да съберем експонати, част от които съм доставил от Мадрид, Кобург, от Ещорил, където живееше майка ми. Постепенно всеки историк, студенти, които имат интерес, ще могат да се запознаят в една обективна светлина с този период от нашата история. За съжаление, в България нямаме замъци и дворци, както много други европейски държави. Така, че и малкото с което разполагаме трябва да се съхрани и оцени. Засега няколко радетели на тази идея са ни помогнали, но считам за редно, че и държавата би трябвало да се ангажира с това дело.

А за имотите - все още ми е трудно да разбера как държавата ще одържави нещо при конфискацията през 1947 г., което е било нейно? Сиреч тази наследствена собственост е била частна и така ни беше окачествена, когато майка ми, преди да напусне България, получи от ОФ-правителството списъка на това, което е било лично наше. Както всеки знае, в ЕС частната собственост е от основните права на човек и е защитена от посегателства!

- Като „човек на Европа", както се изрази преди години един ексканцлер в Австрия, как оценявате ситуацията с бежанските потоци? Справя ли се ЕС с този проблем? Ако бяхте сега премиер, как бихте реагирали в тази ситуация?

- И аз съм бил бежанец, в изгнание, без документи и това ме прави съпричастен към мъките на толкова много клетници. Ако погледнем по-дългосрочно, убеден съм, че Европа ще може да се справи и много от тези хора ще са от полза за нея, като се интегрират. Всички се вълнуваме и притесняваме от цифрите, но да си спомним `80-те г. - колко много бежанци напуснаха една европейска страна, България. Мисля си, че не трябва да се водим от паники и сензации. Да се „прецедят", както се казва, хората и наистина тези, които са мигранти е едно, а за бежанците от войната в Сирия, Ирак, Афганистан да има други критерии. Това ще успокои обществото на Запад. Тъкмо тези дни сме свидетели на важни решения от страна на ЕС спрямо Турция и справянето с потока бежанци. Вземат се конкретни и обнадеждаващи решения.

- Тони Блеър се извини за решението на Великобритания за войната в Ирак. Имаше ли възможност България да вземе друго решение, а не да изпраща своя военна част в тази страна, която между другото дори не изплати дълга, който имаше към нас още от времето преди 1989 г.?

- Всяка ситуация трябва да се гледа в контекст, още повече в момента. Трудно е да се произнесе човек категорично как е трябвало да се постъпи по онова време, когато бяхме страна кандидат за членство в НАТО. Ние косвено участвахме, а за моя огромна мъка - и с човешки жертви, както и други страни. Не е справедливо да се обсъжда ситуация, когато е минал момента. По-късно ще се появят оценки, които ще са по-близко до реалността.

- Добре познавате арабския свят. Какво се случи там, че така се разбъркаха картите и сега това се оказа най-сложния проблем в геополитиката. Ако зависеше от Вас, какво бихте направили?
- За щастие, нищо не зависи от мен. Познавам този свят от други времена и не мога да се произнеса по настоящата ситуация. Нямам необходимите елементи от пъзела, за да се изкажа днес.

- Чест гост сте на събития, включително откриването на изложбата на Пикасо в НХГ, и тогава се вижда демонстрирана сърдечност от страна на заемащите високи държавни постове личности. Защо тогава някои медии публикуват материали, които често са нелицеприятни? Въпрос на ниво, страх или просто политика?

- Да кажем ли, че до голяма степен е политика? Не обичам да обобщавам, а и да отвръщам или заплашвам. Не обичам полемиките и затова, простете, че не Ви отговарям в прав текст. Да кажем, че има и немалко комплексари....

- А какво мислите за случая със сваления руски самолет?

- Въпросът е да се стигне до истината. Но като човек, личното ми мнение е, че съжалявам, че се случват подобни инциденти. Защото международната обстановка е достатъчно напрегната. Вече съм казвал в подобни кризисни случаи „Спешно е да се изчака".

Фотограф: Пламен Трифонов