/КРОСС/Култовият американски режисьор Уди Алън днес навършва 80 години.

Режисьор, сценарист, най-често актьор, понякога и композитор на своите филми, а паралелно с това - автор на пиеси, разкази, тв постановки и пр. Уди Алън се нарежда сред феномените в световното кино Чаплин, Фелини, Бергман, Куросава.

Алън Стюарт Конигсберг, както е иситинското му име, пише сценариите на повечето си филми. Юбилеят му съвпада с излизането на биографична книга за него, написана от американски журналист.

Уди Алън е режисьор на близо 50 филма и е жива легенда в световната кинематография. Има три награди Оскар. Сред най-известните му творби са "Манхатън ", "Ани Хол ", "Хана и нейните сестри", "Мач пойнт" и по -новите "Син жасмин", "Магия в полунощ" и "Вики, Кристина, Барселона".

Искам просто да правя филми, да не спирам... Не ме интересува дали публиката или критиката ги харесват. Правя филми за свое удоволствие... Завършвам филма и започвам следващия, това е животоспасяващо... Не ме интересуват реакциите, наградите, признава той. 

Уди Алън е абсолютен комедиен гений. С органично и непресъхващо чувство за хумор, Уди Алън е запомнящ се с култовите си фрази:

Любовният ми живот е ужасен! Последният път, когато проникнах в жена, беше, когато посетих Статуята на свободата...

Не мога да слушам Вагнер - обзема ме желание да нахлуя в Полша...

Накратко за оралната контрацепция: предложих на една жена да спя с нея и тя ми каза "Не"...

Исках да стана шпионин, но щеше да се наложи да гълтам микрофилми, а това ми е забранено от личния лекар...

Би могъл цял живот да експлоатира своята невероятна комична дарба и да разчита до гроб на една вярна публика. Но за Уди Алън, по същество автентичен интелектуалец (въпреки думите му: „Никога не съм бил интелектуалец, просто такъв ми е видът"), прекрасно запознат с европейската култура и кино, смешното не е достатъчно, за да покаже света с цялата негова сложност и противоречивост. Той има нужда да включи нови регистри, пластове и теми.

Филмът „Ани Хол" (1977 г.) е повратен към една принципно нова фаза в творчеството на Уди Алън. Тук неговият герой е много по-реалистичен: самотен евреин, невротичен, хипохондрик, самовглъбен, нерешителен. С карирана риза и сако от туид, той говори, говори, говори - като истинска еманация на градската култура на общуване. Всъщност, пред нас е самият Уди Алън, без екранният образ да е автобиографичен. Каква разлика от бандитското очарование на митичните, героични и силни мъже на американското кино (Богарт, Хекмън, Никълсън, де Ниро, Скот, Редфорд, Нюман)! Пред нас е един земен и уязвим мъж, завладян от фобии и самоирония.

Нещо повече, Уди Алън въвежда за пръв път и женската гледна точка, в лицето на Даян Кийтън (притежаваща абсолютно равностоен комедиен талант), за да създаде с нея може би една от най-възхитителните двойки в историята на киното. Разгръща се една полифонична картина, в която е постигнат виртуозен баланс между смешното и тъжното. Филмът има невероятен успех и спечелва 4 Оскара.

От тук нататък Уди Алън навлиза още по-дълбоко в нови теми, изследва нови, все по-интимни пластове. Важна тема е сблъсъкът между фантазията и действителността, между рационалното и ирационалното, между илюзията и реалността. Тази тема се е проявявала и преди, главно в комична интерпретация („Мразя действителността, но все пак това е единственото място, където можеш да получиш хубава пържола").