/КРОСС/ След всичко, което сътвори правосъдният министър Христо Иванов срещу главния прокурор, срещу съдебната реформа и институционалната стабилност в държавата мнозина се питат - докога премиерът ще го търпи? С цената на какво би го оставил още на поста му? Или пък, калкулирал ли е вече "ударите", които ще инкасира, ако се раздели с него?

Валерия Велева, Епицентър.бг

Въпросите са основателни. И те касаят няколко аспекта на проблема "Христо Иванов".

Първо, след изавленията на Сотир Цацаров, че министърът готви преврат срещу него като главен прокурор и че ударът всъщност е насочен към премиера Борисов, за просветените в делата на държавата стана ясно, че дните на протестъра Христо Иванов във властта са преброени. Министър-председателят е абсолютно наясно какви биха могли да са последствията от един успял или не "сценарий срещу държавността"; какво означава главният прокурор да обвини правосъдния министър в опит за преврат, замислен чрез мащабен фалшификат на група ясно назовани медии ("Биволъ", "Медиапул", "Капитал") и конспиративно инспириран под знамето на ЕК. И как трябва да се реагира в такъв случай. Още повече,  че  службите са снабдили премиера с достатъчно сочна и точна информация за всички от заверата. Унижаващото България и нейния министър-председател обстоятелство е, че за първи път член на правителство на държава от Европейския съюз си позволява да спекулира с Европейската комисия. Скандалът е толкова голям, че  два пъти Комисията бе принудена да опровергава българския фалшификат. Но  вероятно на Борисов ще му се наложи все някога да дава  разяснения по случая в някакъв европейски формат. А това би го изложило, би накърнило самочувствието му на премиер, който здраво държи кормилото на управлението в страната.  

Затова за Борисов няма съмнение, че ударът на Христо Иванов всъщност е срещу него, срещу неговата власт, срещу устоите на държавността в класическия смисъл на това понятие, което той следва.

Второ, има и личен момент, който в политиката никога не е за подценяване. Откакто Борисов е на политическата сцена, досега никой не му е нанасял такъв сериозен и болезнен удар. Подмолен. Гаден. Против всички правила. И на политиката. И на човешките отношения. Този удар няма нищо общо с пиеските на Мирослав Найденов, на Искра Фидосова или на Емо Ротманса. Те бяха детска игра за лидера на ГЕРБ и затова той сравнително безболезнено се справи с тях. Дори не иска да си спомня днес за тях. Сякаш ги е изтрил с гума от живота си. Само ги дава отвреме-навреме като положителен пример "как е изчистил партията си", докато е бил в опозиция. Случаят "Христо Иванов"  не е от тази лека категория. Министърът на правосъдието е част от държавността, а си позволи да сътвори комплот срещу тази държавност с цел удовлетворяване на лични или чужди интереси. Това не се прощава. И  възмездието  все някога идва.

Няма съмнение, че Борисов е човек на честта. Който не го е разбрал, значи не би могъл да работи с него. Борисов може да греши. И да се извини. Правил го е. Може да не се съгласи с аргументите на противника, но ще ги изслуша очи в очи. Може да се ядоса. Да влезе в полемика. Да изпусне реплика в ярък, лют спор. Да прости. Показвал го е. Но никога не е понасял подлостта. Напротив, отвращава се от нея. И никога не е простил предателство. 
А Христо Иванов го предаде. Това чувство Борисов няма как да преодолее.

Защото той го прие в състава на кабинета, въпреки многобройните критики за избора му и предупреждения, че това не е точният човек за съдебната система, че е личност, която не търси съгласие, а гори мостове, че истинската цел на замислената от него реформата е кадровото обяздване на съдебната власт с перспектива в нея да се настанят новите политически партизани-протестъри. И че схемата на готвените от него промени се изчерпва с простата сталинска формула: "Да дойдат нашите на власт". Въпреки всичко това, Борисов прие Христо Иванов. Може вътрешно да е било с "отвращение", заради наложената коалиционна формула на управление, но по мъжки и според правилата публично застана зад министъра си, когато той представяше реформата си. Иванов не оцени този жест на водача в екипния отбор. И много скоро след това буквално си развя коня. До степен, че днес Борисов декларира, че за съдебната система и "Добър ден" не иска да чуе от никого. Ако беше умен и човек на честта, след тази реплика на премиера, протоколирана по негово настояване по време на заседание на правителството, Христо Иванов би трябвало тутакси да се оттегли с достойнство. Оказа се обаче, че това качество е дефицит при него.

Трето, Христо Иванов вече е дескредитиран в собствените си професионални редици, което няма как да не се отрази на работата му. Тогава как ще провежда реформа? Съвсем резонно  дойде и "опраскването" му от ВСС, който отхвърли предложението му са бъдат образувани дисциплинарки срещу градския прокурор Христо Динев и прокурор Боряна Бецова заради прекратена преписка. На всичкото отгоре главният прокурор публично посече професионалните мотиви на правосъдния министър да налага наказания - в искането си Христо Иванов се позовава не на факти, а на публикации. Цацаров изброи сайтовете "Съдебни репортажи", "Медиапул", "Биволъ" и "Клуб Z". Уточни, че по темата е публикуван и „анонимен" материал в "Капитал", чийто автор предположи, че е дъщерята на вътрешния министър Румяна Бъчварова или журналистът Росен Босев. „Няма кой друг да е, защото те следят съдебната тема", поясни главният прокурор. И напомни, че именно Бецова е отказала да образува разследване по сигнал на "Протестна мрежа" от Ивет Добромирова, Антоанета Цонева, Асен Генов и други. Подчерта, че на шеста позиция в списъка бил именно Христо Иванов. И запита дали предложението му да я  " опраска" дисциплинарно не е продиктувано от този факт.

„Стигнахме дотам в предложението да казвате, че прокурор Бецова е извършила престъпление, като се позовавате само на медийни публикации - възмути се Цацаров. - Прокурор Бецова не е толкова черна, колкото си мислите. Ако не защитя всичките си прокурори, по-добре да си тръгна, но ще ви доставя удоволствие и няма да го направя. Нямаше да бъде толкова емоционален, ако прокурор Бецова не беше днес в съдебната зала (по делото „Бисеров" - б.а.). На ваше място бих се срамувал от това, което съм направил."

Е, след подобна публична присъда - как би трябвало да постъпи честният министър? Честният човек? Да се защити посредством истината, или да си тръгне, ако се чувства обиден? Христо Иванов не прави нито едното, нито другото.

Предложението му е отхвърлено с 16 гласа "за", един "против" и 6 "въздържали се".

Четвърто, битката на Христо Иванов и реформаторите срещу главния прокурор Сотир Цацаров бе обречена от първия миг по две прости причини. Първата - Цацаров има подкрепата на основната част от гилдията, а реформаторите нямат друга кандидатура, която биха могли да извадят срещу него. И това се видя при последното гласуване във ВСС. И второ - нито Христо Иванов, нито Радан Кънев имат някакво политическо или обществено мнозинство зад гърба си, чрез което да прокарат каквото и да е тяхно решение. Те дори нямат подкрепата на целия РБ, камо ли на значителна група в парламента или на някакво влиятелно лоби в съдебната система. Нито Кунева, нито Лукарски застанаха зад Христо Иванов в сценария му срещу Цацаров. Тогава на какво разчитат? Отново опираме до извода  - да клатят Борисов и държавата. Няма друго обяснение. Иванов и Кънев просто изгърмяха патроните си напразно. Впрочем, добре че ги изгърмяха навреме.

Сега трябва да наблюдаваме ювелирната акция на министър-председателя по отстраняването на Христо Иванов. На Предателя.  И то с помощта на Радан Кънев.

Пето, акцията "изолиране на Христо Иванов" трябва да се случи така, сякаш това е дело на самите реформатори. Защото истината е, че безумното си поведение, с антидържавните си действия Христо Иванов минира както собственото си оставане в правителството, така и присъствието на Реформаторския блок в управлението на страната. А те много искат да са във властта. Колкото се може повече и колкото се може за по-дълго време. И оттук нататък Радан Кънев ще трябва да избира - или невнятния вече Христо Иванов, или РБ във властта.

Отговор на този въпрос вече го получихме от последната тв изява на лидера на ДСБ пред Нова тв, в която той просто обърна палачинката. Да му се не надяваш дори. От това интервю научихме, че Кънев вече не иска оставката на Цацаров, нещо повече - именно главният прокурор трябва да проведе операция "чисти ръце" в съдебната система. От Кънев разбрахме, че Цацаров не вече лош, а е жертва на заговор на мафиотизираната част от българското правосъдие, че "каките" Янева и Ченалова са част от тази тъмна страна на системата. 
А сега да си отговорим на загадката - какво накара Радан Кънев да прогледне?
Или кой го накара? Кой?

Само един е способен да повлияе така благотворно на тъмносиня сектант. И това е премиерът. С благия си тон. С консенсусното си поведение. Можем да предположим с достатъчно "обоснована" сигурност, че след разяснителен разговор на четири очи с министър-председателя Радан Кънев е променил позицията си. Че "гнилите ябълки" са сред съдийското съсловие, а прокуратурата е част от битката срещу тях.

Ако и в тази промяна в позициите на Кънев министър Христа Иванов не е видял сигнал за своето политическо бъдеще, значи не става нито за политик, нито за управленец.
А времето да разбере жестоката истина, е много кратко. Ужасно кратко.