/КРОСС/Докато текат дебатите за бюджета за 2016 г., управляващите се удавиха в темата как да вържем разходите и приходите, за да можем спокойно да се посветим на любимото си занимание - разпределяне на евросредства. Свалиха политиката на ниво сланина и ракия, без да им пука за основния ни проблем - българската нация изчезва, няма млада сила за българската икономика. И вдигането на данъци няма да ги спаси - скоро няма да има кой да ги плаща. Демографският срив в последните десетилетия е взел повече „жертви" от военновременните години. Здравеопазването, образованието, социалната политика, задвижването на икономиката са големите лостове, за да го преодолеем. Разбирам, че на ГЕРБ и компания им е трудно да се справят с тях. Защо обаче отказаха да направят поне няколко малки стъпки, които няма да натежат на бюджета.

Първо - обезщетението за издържане на дете от 1 до 2 години да бъде изравнено на минималната работна заплата. Второ - семействата, които са поели огромната грижа да отглеждат деца с увреждания да получават всеки месец 70% от минималната работна заплата към съответния месец.

Според ГЕРБ механизмът на обвързване на тези социални плащания с минималната работна заплата не бил добър. Ние го въведохме, те го премахнаха. А за децата с увреждания става въпрос за увеличаване от 240 лв. на 294 лв. месечно. Какъв е проблемът?Доколкото си спомням и според Световната банка този механизъм не е добър. Кое тогава е добро - да оставим всичко на естествения подбор ли? И който оцелее? Затова казах, че социална политика се прави с любов. С любов и отговорност към този народ, който изчезва, към тези хора, които въпреки трудностите раждат деца, към онези родители, които имат смелостта да не захвърлят своите проблемни, трудни рожби на социалната система, за да ги отглежда тя. Политиката въобще трябва да се прави с любов и отговорност към хората. После се чудим защо е масова омразата към политиката днес - ами защото, българите много дълго време виждаха тази липса на отношение към тях. И в този случай е същото - социалният министър Калфин предпочете Брюксел пред България, когато трябва да си говорим за децата и за демографската криза и това е най-жалкото.