Тунел на "Струма" поставя абсолютен рекорд по скъпо строителство у нас - 250 млн. лева без ДДС
Секция: БЪЛГАРИЯ
03 Декември 2015 08:25
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тунел на "Струма" поставя абсолютен рекорд по скъпо строителство у нас - 250 млн. лева без ДДС

/КРОСС/Пробиването на тунел от 2 км по магистрала "Струма" заедно с още около 2.5 км подходи към него се очертава да бъде най-скъпото пътно строителство у нас. Прогнозната цена от 250 млн. лева без ДДС е посочена в обявата за избор на строителна компания, която трябва да изпълни общо 4.5 км от аутобана към Гърция. Досега рекордът за най-висока цена се държеше от магистрала "Люлин", пише "Сега".

Националната компания за стратегически инфраструктурни проекти - звеното към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което отговаря за новите магистрали, вече пусна обществена поръчка. Тя е за проектиране и строителство на част от трасето, в което основната работа е прокопаването на тунел при село Железница. Както в. "Сега" писа, преди време държавата се отказа от идеята да строи 15-километров тунел през Кресненското дефиле. Приет беше алтернативният вариант от редуващи се виадукти, къси тунели и открити участъци. Оставащите участъци от "Струма" между Благоевград и Сандански от 64 км са разделени на три отсечки. Това са Благоевград-Крупник, Крупник-Кресна и Кресна-Сандански. Проектът за тунел "Железница" е част от лота Благоевград-Крупник. За него беше взето решение да бъде отделен в самостоятелен проект.

Прогнозната стойност е определена на 250 млн. лева без ДДС. Това са около 128 млн. евро и се получава цена от около 25.6 млн. евро на километър.

Най-скъпото пътно строителство у нас досега е 20-километровата магистрала "Люлин". При нейното строителство имаше неколкократни корекции и в крайна сметка цената стигна до около 200 млн. евро. Тя се състои основно от тунели и затова е сравнима с участъка, който трябва да се изгражда на "Струма". В крайна сметка километър от трасето на "Люлин" прехвърли 10 млн. евро на километър.

Според обявата се търси изпълнител за общо 4.46 км от аутобана - 2 км тунелна част с две еднопосочни тръби и 2.46 км открит път. Така този тунел ще стане най-дългият в България, като в момента първенството се държи от тунела "Витиня" и неговите скромни 1.1 км. Ще се изпълняват и изкопни и асфалтови работи, ще се правят отводнителни системи, ще се изграждат интелигентна транспортна система, диги, бетонови и стоманобетонови подпорни стени с обща дължина от около 670 м, 3 мостови съоръжения с обща дължина 660 м, селскостопански подлез и пътища за достъп.

Заложените параметри за "Струма" изглеждат доста завишени не само спрямо "Люлин". Любопитно е, че най-дългият автомобилен тунел в света, макар и прокопан само с една тръба, струва в пъти по-малко от прогнозата за българския. Това е норвежкият "Лаердал", който свързва Осло с Берген и е завършен през 2000 г. Дълъг е 24.5 км. Той е доста сложно съоръжение, с отбивки - пещери на всеки 6 километра. Оценките за строежа на "Лаердал" варират по различните източници между 100 и 139 млн. евро. Или между 4.1 млн. и 5.7 млн. евро на километър. Дори и да отчетем факта, че българският тунел ще се състои от 2 успоредни тръби, т.е. ще се прокопават реално два тунела, разликата в цената в полза на норвежкия продължава да е в пъти.

При така оповестените прогнозни цени не е ясно какво ще спести държавата. А когато правителството се отказа от скъпия вариант за 15-километров тунел през Кресненското дефиле, оценяван на близо 1 млрд. евро, основният мотив бе да се спестят средства, с които да се продължи строителството на участъци от магистрала "Хемус" след Ябланица.

От регионалното министерство коментираха пред "Сега", че това е само предварителен бюджет и че е важно какво ще предложат строителите в офертните книжа. Според обявата ще се търси икономически най-изгодната оферта, като цената ще има по-голяма тежест. Офертите ще се събират до 25 януари. Кандидатите осигуряват гаранция от 1% от прогнозната стойност. Трябва да докажат и финансов ресурс от 20 млн. лева за материали, консумативи и заплати.