/КРОСС/ Днес, 3 декември 2015 г., София се проведе семинар на тема „Актуални въпроси на арбитражното производство", на който за първи път на толкова високо ниво бяха разгледани различните аспекти на арбитражното производство в България, като способ за решаване на спорове, контролът, упражняван от страна Върховния касационен съд, характерът на споровете, участието на потребители в тях и чуждестранната практика в тази посока, съобщава Агенция „Янев и Янев".

Форумът, организиран от „Национален център за юридическо обучение" и Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация", събра на едно място магистрати, представителите на академичната общност и държавните институции, юристи от водещи адвокатски дружества и юрисконсулти от големи компании.

Семинарът бе открит от зам.- министъра на правосъдието Андрей Янкулов, който приветства първото по реда си експертно събитие, което има за цел да изясни въпроси, свързани с прилагането на закона по отношение на арбитражното производство. „Смятам, че алтернативните способи за решаване на спорове имат своето важно място като заместващ способ на държавното правораздаване. Същевременно е важно досегашните инструменти на арбитража трябва да се съобразят с чуждестранните практики в производството", добави зам.-министър Янкулов.

Зам.-министърът на икономиката Любен Петров от своя страна акцентира върху междуфирмената задлъжнялост в страната и съществената роля на арбитражното производство върху нейното редуциране. „Арбитражното производство има редица позитиви и е един бърз, ефективен и не на последно място - икономичен способ за решаване на граждански и търговски спорове", посочи Петров.

Проф. д-р Огнян Стамболиев, професор по Гражданско процесуално право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" фокусира своя преглед на арбитражното производство върху арбитражната клауза, с която се овластява арбитражът както и върху арбитрируемостта на споровете. Той заяви, че компетентността на арбитражния съд произтича единствено от страните. Според проф. Стамболиев арбитражен съд може да гледа дела с потребители, ако потребителят е делегирал това право в договор. Такава е и широката международна практика. Според текста на чл. 143 т. 16 от Закона за защита на потребителите е забранено на потребителя да се обръща към арбитражен съд, който „не е предвиден от закон". Арбитражите се създават от определена организация или ad hoc по волята на страните" и са предвидени в Закона за международния търговски арбитраж, т.е. те са предвидени от закон добави проф. Стамболиев, каквато е и практиката на Върховния Касационен Съд.Той е категоричен, че за да може делото да бъде гледано от арбитраж и да има валидно арбитражно решение, са необходими две предпоставки - арбитражното съдилище да е овластено от страните чрез арбитражно споразумение и спорът да е арбитруем. Арбитруеми са всички имуществени спорове, без споровете за вещни права и владения на недвижим имот, спорове за издръжка и права по трудово правоотношение.

Доц. Д-р Венцислава Желязкова, арбитър БТПП, е категорична, че контролът от страна Върховния касационен съд по арбитражни дела с потребители е изключително прецизен. По силата на чл. 4 от Закона за международния търговски арбитраж недоволната страна по арбитражно решение може да предяви иск пред ВКС в 3-месечен срок от получаването на решението от молителя. „ВКС приема, че валидно арбитражно споразумение е налице, когато потребителят е подписал общите условия, макар арбитражната клауза да се съдържа в тях и когато в самия текст на договора е записано, че Общите условия са неразделна част на договора и потребителят се е запознал с тях", обясни доц. Желязкова практиката по отношение на валидността на арбитражното споразумение.

Съдия Боян Балевски от Върховен касационен съд, Търговска колегия направи преглед на практиката по отношение на отмяната на арбитражни решения по исков ред. „ВКС има константна практика по разглеждане на исковете по чл. 47 от ЗМТА, като те се разглеждат по общия исков ред. За ищеца този ред е по-привилегирован по отношение на свободата на ищеца да измени предмета на иска и т.н.", добави съдия Балевски. Той констатира, че често пъти в исковата молба за отмяна на арбитражното решение не се конкретизират основанията по ЗМТА, т.е. не се очертава спорът. Той също така коментира и трайната практика на Върховния съд относно „неравноправността" на арбитражните клаузи с потребители, на основание чл. 143 т. 9 и т. 16, а именно, че такива клаузи не са неравноправни, а напълно законни.

На форума бе засегнат и въпроса за ползите от арбитражното производство при разрешаването на дела, при които една от страните е потребител. Арбитражът може да бъде полезен инструмент за бързото разрешаване на потребителските спорове, с възможно по-малко затруднения и разходи за хората. Към момента в Арбитражен Съд София при СППМ дори се предвижда възможност за производство през онлайн платформа. Процесът, в който присъствието на страните не е задължително, улеснява допълнително участието и на търговеца, и на потребителя.