България е получила 224 млн. лв. от продажбата на въглеродни емисии през 2015 г.
Секция: ИКОНОМИКА
03 Декември 2015 15:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България е получила 224 млн. лв. от продажбата на въглеродни емисии през 2015 г.

/КРОСС/ През 2015 г. България е получила 224 млн. лв. от продажбата на въглеродни емисии на проведените търгове в ЕС и още 1,7 млн. лв. от продажбата на авиационни квоти. Част от тези средства могат да се използват за реализиране на мерки за ограничаване на изменението на климата, каза екоминистър Ивелина Василева на форум „Измененията на климата - предизвикателства пред българската природа и туризъм". 

През изминалата година с 32 млн. лв. от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) е финансирано санирането на 90 обществени сгради - училища, детски градини, болници и др., с което са намалени разходите за отопление и отделените въглеродни емисии. През следващата година в проекти за енергийна ефективност ще бъдат инвестирани още 14 млн. лв. Разработва се и пилотен проект за закупуване на електромобили или хибридни автомобили от общинската и държавната администрация, като за целта са предвидени 1 млн. лв. от НДЕФ. Програмата ще бъде предложена за одобрение на Министерския съвет и се очаква да стартира в началото на 2016 година.

Това ще бъдат част от конкретните мерки за смекчаване на промените в климата. България е една от малкото държави в ЕС, които вече са изпълнили целите си до 2020 г. по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и намаляване на парниковите газове спрямо 1990 година. Делът на електроенергията от вятър, слънце и вода например е 19 на сто, при заложени 16% до 2020 година.

Министър Василева изрази надежда, че провеждащата се в момента Среща на върха в Париж за изменението на климата ще завърши с подписването на политическо споразумение. Преговорите са трудни, но ЕС излиза с ясна и амбициозна позиция. Страните членки са готови да намалят генерираните парникови газове с 40% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., а в дългосрочен план - до 2050 г., с 50 на сто, като целта е до края на века парниковите газове да бъдат сведени до минимум. Целта е да не се позволи повишение на средногодишната температура с повече от 2 градуса по Целзий. Надяваме се тези усилия да бъдат подкрепени и от останалите държави по Конвенцията на ООН за изменение на климата, защото ЕС има принос само за 11% от парниковите газове в световен мащаб, каза Василева. Време е за действия, защото климатичните промени са вече факт.

Анализите на нашите учени показват, че през последните две десетилетия средногодишната температура у нас се е повишила средно с 1,3 градуса. Това не може да не окаже въздействие върху отделните сектори на икономиката, но засега мнението е, че то е в умерена степен.